Решение № 1559 от 29.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110134894 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ Е. искова молба и уточняваща такава срещу Г. К. П., Г. И. Г. и И. Г. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1 707,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 288,15 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г.; 27,14 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 6,54 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Г. К. П. – 853.72лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 144.08 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г.; 13.57 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 3.27 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Г. И. Г. – 142,29лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 24,01 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г.; 2,26 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,55 лв. – мораторна лихва за периода от 1

01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

И. Г. И. – 711.43лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 120.06 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г.; 11.31 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2.72 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът „Т.С.” Е. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., съгласно които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 30 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Н.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответниците са изложили, че са признали задължението, както и че са го заплатили.

Направено е искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С молби от 07.04.2023г. и 08.12.2023г., ищцовото дружетсво сочи, че сумите предмет на настоящото производство са заплатени, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото плащането е извършено в хода на процеса

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ Е., поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

По разноските:

Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен състав намира, че ответниците са дали повод за завеждане на делото, доколкото сумите са платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплатят на ищеца сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които 33.33лв. – Г. П., 33.33лв. – И. И. и 33.34лв. – Г. Г..

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ Е. , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Г. К. П., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 853.72лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 84, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 144.08 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г., 13.57 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 3.27 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ Е. , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу И. Г. И., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 711.43лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г ., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 84, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 120.06 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.05.2022 г.; 11.31 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 2.72 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ Е. , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу Г. И. Г. , ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 142.29лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 84, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 24.01 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.

– 27.05.2022 г., 2.26 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0.55 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ Е., ЕИК **********, сумата от 33.33лв. – разноски.

ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ Е., ЕИК **********, сумата от 33.33лв. – разноски.

ОСЪЖДА Г. И. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.“ Е., ЕИК **********, сумата от 33.34лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на ищеца „Н.“ Е..

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4