Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3518 от 05.12.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1123/2019
Вид
Определение № 3518
Подписан
05.12.2019
Състав
СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………../……………..2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Цанкова въззивно гражданско дело № 1123 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 30369/15.10.2019 г., подадена от В.К.К., чрез адв. Й.Ц., за допълване в частта за разноските на Решение № 1140/14.10.2019 г. по настоящото дело.

С молбата се претендира присъждане на разноски в полза на страната за отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, касаеща размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивни жалби, както следва: въззивна жалба от В.К.К. срещу Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ за разликата над присъдените

2400,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв. и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България и допълнителна такава срещу същото решение в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 2400,00 лв., както и лихва от 20.02.2014 г.

С Решение №

1140/14.10.2019 г. на ВОС е потвърдено Решение №

2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която се осъжда Прокуратурата На Република България, да заплати на В.К.К. сумата от 2400,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като е отхвърлен иска за разликата над присъдените 2400,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв., като неоснователен. Отменено е Решение № 2010/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 19000/2018 г. на ВРС, в частта с която е присъдена законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2014 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението”, като вместо това е присъдена законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2017 г. - до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода от 20.02.2014 г. до 20.02.2017 г. Съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от въззиваемите страни.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от В.К.К., чрез адв. Й.Ц., с подаването на отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на Република България. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 3, вр. чл.

38, ал. 1, т. 3 от