Решение № 6355 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6355 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100505729 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 6179 от 07.04.2025 г., гр.д. № 59367/2024 г., СРС, 56 с-в отхвърля предявените от Н. П. П. срещу „Е. Сървисиз /България/“ /ЕООД/ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед № 30-115/24.09.2024 г., подписана от управителя на „Е. Сървисиз /България/“ ЕООД, да бъде възстановен на заеманата длъжност „организатор работа с клиенти“ и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер от 18 349,08 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 24.09.2024 г. до 24.03.2025 г., като ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника сумата от 3 128 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Н. П. П.. Счита, че заповедта за уволнение не е достатъчно мотивирана поради неиндивидуализиране на извършените нарушения по вид, дата и форма на 1 вина. Неточна е посочената правна квалификация на твърдените деяния, а е и недоказана.

Следенето на лична кореспонденция нарушава неприкосновенността и представлява намеса в личния живот и тайната на кореспонденцията. Преди започване на мониторинг, работодателят трябва да уведоми работника или служителя.

В проверяваната кореспонденция не е споделяна конфединциална информация или търговска тайна. Заповедта е издадена извън сроковете по чл. 194 КТ, а след приключване на проверката не е извършена допълнителна такава. Преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не изслушва служителя. Наказанието превишава тежестта на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете „Е. Сървисиз /България/“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, с изключение на изводите за хипотезата на чл.187, т.8 КТ. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

2

Със заповед № 30-115/24.09.2024 г., управителят на ответника по исковете „Е. Сървисиз /България/“ ЕООД налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца Н. П. П. от заеманата по трудов договор от 10.07.2019 г. длъжност „организатор работа с клиенти“ на основание чл.187, т.10 КТ неизпълнение на други трудови задължения вр. чл. 5.2, т. 3, предл. последно и чл. 7.2.1, т.4, предл. последно от Правилника за вътрешния трудов ред, Кодекса за поведение на Е. – стр. 6 „Нарушаването на етичния кодекс /политиките и процедурите, които го подкрепят/ може да доведе до дисциплинарни действия, вкл. прекратяване на трудовото правоотношение или гражданска и наказателна отговорност., чл. 190, ал. 1, т. 7 – други тежки нарушения на трудовата дисцплина, като в мотивната част са изложени съображения и за нарушение на Кодекса за поведение на Е., ст. 9 и ст. 22, както и за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл.187, т.8 КТ.

Спазено е императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на наказанието да се връчи покана до работника или служителя за даване на обяснения в определен от работодателя или достатъчно разумен срок. В случая, поканата на даване на обяснения от 11.09.2024 г. за непристойно поведение и уронване престижа на работодателя, ведно с разпечатки от чат кореспонденция на ищеца, бива връчена на същата дата 11.09.2024 г., лично и срещу подпис на ищеца. В рамките на подходящ срок - на 17.09.2024 г., ищецът изпраща електронно съобщение с писмени обяснения.

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ, наказанието се счита за наложено в рамките на преклузивните срокове - до 2 месеца от откриване на нарушението и до 1 година от извършването, предвид изключението на чл. 194, ал. 2 КТ. В случая, свидетелят Д. заявява, че през месец юни 2024 г. е извършена регулярна проверка на каналите за комуникация на дружеството по ключови думи, когато са засечени чатове, с участието на ищеца и са изготвени техни разпечатки. В този смисъл, работодателят узнава за проверката, най-рано от момента на приключването й, който следва да се приеме за края на същия месец юни 2024 г. Като се има предвид, че чат кореспонденция на ищеца през последващия период м. юли – 15.08.2024 г. също стават доС.ие на работодателя, очевидно в резултат на допълнителни вътрешни проверки в хода на последващите деяния. При липса на установен точен момент за 3 приключване на проверките, следва да се приеме всяко отделно нарушение се счита доведено до знанието на работодателя от момента на осъществяването на всеки един от фактическите състави. Заповедта за уволнение от 24.09.2024 г., основание за която са процесните нарушения през целия исков период 01.06.2024 г. – 15.08.2024 г., е издадена в рамките на 2-месечния срок по чл.

194, ал. 1 КТ от узнаване за всяко нарушени през периода 24.07.2024 г. – 15.08.2024 г., а за предходния период е настъпила преклузия.

Заповедта е достатъчно фактически и правно мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Посочени са съществените признаци на деянието - нарушител, нарушение, кога е извършено, наказанието и законното основание за налагане, включително чрез препращане към документи, цитирани в заповедта и представени по делото, а именно Приложение № 1 с извадка от чатове в официалния канал за комуникация на работодателя – Мicrosoft Teams. Заповедта е издадена на основание чл. 187, т. 10 КТ неизпълнение на други трудови задължения вр. чл. 5.2, т. 3, предл. последно и чл. 7.2.1, т.4, предл. последно от Правилника за вътрешния трудов ред, Кодекса за поведение на Е. – стр. 6 „Нарушаването на етичния кодекс /политиките и процедурите, които го подкрепят/ може да доведе до дисциплинарни действия, вкл. прекратяване на трудовото правоотношение или гражданска и наказателна отговорност, чл. 190, ал. 1, т. 7 – други тежки нарушения на трудовата дисцплина - неспазване на вътрешните правила и възпрепятстване на другите работници и служители да изпълняват трудовите си функции, като са изложени мотиви и за нарушение на Кодекса за поведение на Е., ст. 9 и ст. 22, както и за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието по смисъла на чл.187, т.8 КТ.

Ищецът в чатове с колежка А.Р., пише следното:

В чат от

05.06.2024 г. обсъжда, че има „повече либерална сектанстка пропаганда“, това са „психически болести“, „да мислиш, че си нормален“, „движение за премахване на расистите“, „това, което моите прадеди са изпитвали в нацистка Германия“.

В чат от 11.06.2024 г. „какви по дяволите са тези зелени съобщения“, „това е гейско“.

В чат от 18.07.2024 г. е посочено: „Не е безопасна работа предупреждение“, като е приложена снимка на мъжки полов орган и над него 4 документ за самоличност на лице с афро визия.

В чат от 19.07.2024 г. – „Не знам как отделите съществуват“, „не знаят нищо“, „само са нахални задръстени дебилни хора“, „всички ги мразят“, „щото са паразити“.

В чат от 24.07.2024 г. ищецът споделя, че през м. февруари, след дълъг период на съмнителни алергични симптоми, му откриват изключително висока концентрация на бактерия, която убива. Такава е открита и у други колеги от офиса, но след съответен имейл до мениджъра на прекия ръководител, бива информиран да не споделя с никого, защото изискват хората с имунно дефицитни съС.ия да посещават офиса, но ищецът информирал колегите си. Разрешено му е да отсъства само 5 месеца от офиса.

След завръщането си намира работното място в разбъркан и занемарен вид.

На 30 юни, 2 часа преди края на смяната, мениджър му нарежда да започне изпращане на имейли, като след изработени 5 броя случаи спада продуктивността. По повод поисканите обяснения от мениджърите, ищецът разяснява обяснява ситуацията, но получава „устно предупреждене“ за отказа си да изпълни задача. На 12 юли получава обаждане да се срещне със специалистът от човешки ресурси Д.Г. и лидера на екипа Н.П., за да говорят за техни неразбирателства. Тогава му връчват документи, с които премахват правото му да работи от вкъщи и бива принуден да работи на пълно работно време в офиса, въпреки информирането им за негови физически и психически проблеми, свързани неизлекуването му от със Синдром на дефицит на вниманието, което го прави по-слабо концентриран и хиперактивен.

Коментарът е придружен със снимка № 4, наречена „груба“, въпреки. След разказа, ищецът посочва, че е „расист“.

В чат от 15 август заявява: „уволнете ме сега“, „безполезни прасета“.

В чат с колежка З.Б. от 01 юни на въпроса дали ще идва отговаря „ще реша като се събудя в 6 сутринта и реша дали ми се идва“.

В чат от 15 юни – „ети се е появил ама го изиграх“, „че нещо не се чувствам добре и съм решил да не идвам тогава, а да дойда петък“.

В чат с колежка Ж.П. от 19 юли пише: „да не клюкаря ама вили е психопат, какво по дяволите, 4 часа стои и зяпа заключения монитор, не си гледа телехона или ютуб или нещо просто се взира“, „няма по-непотребни паразити от специалистите човешки ресурси“.

5

Според декларация от 10.07.2019 г. на ищеца, на основание чл. 4, ал. 1, т.

2 от Закона за защита на личните данни, същият е информиран и дава своето изрично съгласие да бъде извършвано обработване на личните му данни въз основа на лични документи, видеонаблюдение от компанията на офиссградата, работните помещения, паркинга и подходите на сградата, както и проследяване на служебните разговори с клиенти на компанията и активността му в интернет, като комуникациите и дейностите осъществени чрез оборудването или в помещенията на компанията не могат да бъдат считани за лични.

Нарушенията по заповедта за уволнение относно споделяне на конфиденциална информация, изпращането на материали с нецензурирано и непристойно съдържание, обидни изказвания с дискриминационен и расистки характер, непристойно поведение и отношение на ищеца към колегите и работодателя, които според работодателя представляват злоупотреба с неговото доверие и уронват престижа му, следва да се квалифицират под нормата на чл. 187, т. 8 КТ. Публикуваните при умишлена форма на вина лични изказвания за конкретни поверителни факти в официалния канал за комуникация на работодателя, при използване на служебно положение, са съпроводени с негативен, обиден и подигравателен коментар на ищеца, поднесен на нецензурарин език и с цел лично облагодетелстване, а именно неявяване на работното място в офиса, което представлява злоупотреба с оказаното работодателско доверие. Такава злоупотреба е налице и поради извършване на непристойни действия при възползване от служебното положение, с които се компрометира оказаното доверие. Недопустимото и неетично поведение води също до уронване на престижа и доброто име на дружеството чрез нелоялно поведение и злепоставяне пред трети лица, както външни за предприятието, така и служители.