Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17657 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32962/2022
Вид
Решение № 17657
Подписан
30.10.2023
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17657 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110132962 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „С.

19“ ЕООД, искова молба срещу „Е.Ю.У.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 9 000.00 лева – получена от ответника на отпаднало основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 1 700.00 лева – вреди от неизпълнение на договорно задължение, изразяващи се в заплатен транспорт за неосъществена сделка, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 25.02.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9978/2022 по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните е сключен устен договор за доставка на иглолистни детайли за палета, като уговореното количество е 40,536 куб.м. при единична цена от 240,00 лв. или общо детайлите били на стойност 9 728,64 лв. без ДДС, а с ДДС – 11 674,37 лв. Сочи, че на 03.08.2021 г. е заплатил на ответното дружество по банков път сумата от 11 674,37 лв.

В изпълнение на договора излага, че на 20.08.2021 г. е ангажирал превозвач – „С.Т.Л.“ ЕООД, което дружество следвало да извърши превоза на стоката от гр. Смолян до гр.

Петрич. Твърди, че вместо уговорените 40,536 куб.м., получил 11 куб.м., като след проведен разговор с представител на ответното дружество, било обещано, че ще получи останалите детайли през месец Септември, за което трябвало да изпрати друг камион на 03.09.2021 г. На посочената дата отново ангажирал превоз, който бил изпратен на място за да получи стоката, но камионът не бил натоварен с обяснението, че в момента няма налични иглолистни детайли. След описаното сочи, че ответното дружество прекратило комуникацията. Поддържа, че за ангажирания превоз е заплатил сумата от 1 700 лв. С уточняваща молба с вх. № 180097/30.08.2022 г. ищецът е посочил, че иглолистните детайли е следвало да бъдат доставени на 03.09.2021 г., както и че с исковата молба прави изявление за прекратяване на договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът 1 оспорва предявения иск като недопустим и в тази връзка излага, че наведените основания, от които произтича вземането на ищеца, са различни от тези в заповедното производство. Оспорва претенцията и като неоснователна и сочи, че не е поемал ангажимент да достави твърдяното от ищеца количество на 03.09.2021 г. Поддържа, че на 20.08.2021 г. е доставил 11.384 куб.м. иглолистни дъски на стойност 3 278,59 лв., за което била съставена складова разписка от същата дата, а продажбата била документирана с издаването на фактура от 14.08.2021 г. С оглед последното счита за неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 1 700.00 лв., т.к. превозът бил осъществен. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационни правоотношения между страните, породени от сключен договор за доставка на иглолистни детайли за палета 40.536 куб.м., на стойност 11 671.37лв. с ДДС, че е изправна страна по договора, че на 03.08.2021г. е заплатена уговорената цена от 11 671.37лв. с ДДС, както и отпадане на основанието за заплащане на уговорената сума /прекратяване на договора/.

При установяване на изложените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване/задържане на сумата.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.

327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/.

Видно от приложеното на л. 6 по делото копие на Фактура №

0000000004/03.08.2021г., в същата е индивидуализирана вида стока, количеството, уговорената цена, начина на плащане, като фактурата е подписана от представители на ищеца и ответното дружество.

Така изложеното обуславя извода, че между страните са възникнали отношения, породени от сключен договор за продажба на детайли за палета, индивидуализирани в процесната фактура.

Този извод намира опора и в приложеното на л. 32 по делото копие на стокова разписка от 14.08.2021г.

2

В подкрепа на извода за наличие на процесните търговски отношения между страните е и обстоятелството, че с доклада по делото, не оспорен в тази му част, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен договор за доставка на иглолистни детайли за палета – 40.536 куб.м, на стойност 11 671.37лв. с ДДС.

От представеното на л. 50 копие на платежно нареждане се установява, че на 12.08.2021г. ищцовото дружество е заплатило на ответника уговорената цена за процесната дървесина, а именно сумата от 11 674.00лв., като видно от платежното в същото като основание за заплащане на сумата е индивидуализирана именно Фактура № 0000000004/03.08.2021г.

Не е спорно по делото, с оглед доводите на ответника обективирани в отговора на исковата молба, че на 20.08.2021г., дружеството е доставило част от уговорената дървесина, а именно 11.384 куб.м. Доставката на процесните 11.384 куб.м. дървесина намира опора и в приложената на л. 32 стокова разписка, подписана от представители на двете дружества.

От страна на ответника не се установи по делото да е доставена останалата част от уговорените 40.536 куб.м дървениса или не се установи да са доставени 29.152 куб.м. Уговорената единична цена, видно от приложената на л. 6 фактура е 240.00лв. за куб.м., респективно не е доставена дървесина на стойност 6996.48лв. без ДДС и 8395.78лв. с ДДС.

Спорен по делото е въпросът дали договорът между страните е прекратен.

Според създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I Т. О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне, включително без предоставянето на допълнителен срок за изпълнение. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.

На следващо място съгласно практиката на ВКС искането за връщане на дадено по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмилена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяване на съществуващо положение също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне./ в този смисъл Решение № 288/28.02.2020г., на ВКС по гр.д. № 134/2019г., Определение № 71 от 13.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 60068/2016 г., I г. о., ГК./.

Действително, както сочи и ответното дружество в представената по делото писмена защита, от страна на ищеца не се доказа да е уговорена конкретна дата, на която следва да бъде доставено цялото количество дървесина.

Съгласно константната практика на ВКС, обаче, развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на 3 производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок /Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК/. Изявлението на кредитора по чл. 87 ЗЗД може да бъде направено с исковата молба и без да съдържа подходящ срок за изпълнение, но ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни задължението си и кредиторът не се е възползвал от него, преди произнасянето на съда по правния спор /Решение № 46 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2466/2021 г., IV г. о., ГК /.

В процесния случай ответното дружество е получило заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.04.2022г., като до приключване на съдебното дирене 06.10.2023г. е изминал период от една година и половина, който срок е напълно достатъчен „Е.ю.У.“ ЕООД да изпълни задължението си и да достави останалата част от дървесината, но по делото не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

По изложената аргументация следва извода за частична основателност на претенцията, а именно същата следва да бъде уважена за сумата от 8395.78лв. с ДДС, доколкото се установи, че недоставената дървесина е в размер на 29.152 куб.м., като при уговорена цена 240.00лв. подлежащата на връщане сума е в размер на 8395.78лв. с ДДС, като над уважената част до максимално претендирания размер от 9000.00лв. или за разликата от 604.22лв., искът е неоснователен.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационни правоотношения между страните, породени от сключен договор за доставка на иглолистни детайли за палета - 40.536 куб.м., на стойност 11 671.37лв. с ДДС, че е изправна страна по договора, че е претърпял имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника и че такава вреда не би била налице, ако задължението беше изпълнено, които вреди се изразяват в разходи за транспорт в размер на 1700.00лв., от които 1200.00лв. – за заплатен транспорт на 20.08.2021г. и 500.00лв. за заплатен транспорт на 03.09.2021г.