Протоколно определение № 329 от 04.06.2026, Районен съд - Асеновград

ПРОТОКОЛ

№ 329 гр. Асеновград, 04.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – Асеновград, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Г. Шейтанов

Съдебни

Весела Цв. Ангелова заседатели: КРАСИМИРА Р. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Мария Ил. Ац алова и прокурора М. Люб. А.

Сложи за разглеждане докладваното от И. Г. Шейтанов Наказателно дело от общ характер № 20255310200382 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Подсъдимите А. Й. Х. и Г. А. Х. се явяват лично, редовно призовани, ведно с упълномощения от тях защитник адв. И. Д. И., с пълномощно приложено по делото от по-рано, също редовно уведомен.

За Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, се явява прокурор М. А., редовно уведомени.

Гражданските ищци и частни обвинители К. Н. К., Н. К. К. и А. Г. Г. се явяват лично, редовно уведомени, ведно с упълномощения им повереник адв.

С. В., с пълномощни по делото от по-рано, също редовно уведомен.

Съдебните заседатели Весела Цветанова Ангелова и Красимира Росенова Димитрова се явяват лично, редовно призовани.

Докладва се постъпилото писмо с вх. № 7655/14.05.2026 г. на 1

Председателя на съдебния състав, разглеждащ НОХД № 40/2026 г. по описа на Военен съд - Пловдив, ведно с приложените към това писмо писмени доказателства, а именно препис от Присъда № 4/09.09.2025 г. по НОХД № 183/2024 г. по описа на Военен съд - Пловдив, ведно с мотивите към нея, както и Решение № 8/31.03.2026 г. по ВНОХД № 37/2025 г. по описа на Военноапелативен съд - София.

Докладва се постъпилото писмо с вх. № 8211/26.05.2026 г. отново от Председателя на съдебен състав, разглеждащ НОХД № 40/2026 г. по описа на Военен съд - Пловдив, ведно с приложените към това писмо преписи, поискани служебно от съда, а именно от Определение № 131/02.10.2023 г. по НОХД № 207/2023 г. по описа на Военен съд - Пловдив и Определение № 93/27.05.2024 г. по НОХД № 65/2024 г. по описа на Военен съд - Пловдив, ведно с Определение № 49/04.07.2024 г. по ВЧНД № 49/2024 г. по описа на Военно-апелативен съд - София.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Няма пречка да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира, че няма пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, както и да се приемат и да се приобщят така постъпилите писмени доказателства, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА така постъпилите писмени доказателства.

Съдът разясни на страните,че по правилата по глава 37 от НПК, ще бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по настоящето дело, като в резюме на страните бяха разяснени причините за това решение на съда и съответно се изложиха трите въпроса които ще бъдат поставени. Предвид 2 това, съдът счете, че следва да даде възможност да изразят становища във връзка с решението на съда и въпросите, които ще бъдат отправени.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, към страните се обръщам, аз по принцип съзирам и болката на пострадалите, които са конституирани като частни обвинители и граждански ищци, от постоянното минаване през различни инстанции в хода на ДП и вече 4 години минаха от същото деяние, но аз адмирирам взетото от Вас решение по съображения, че аз считам, че следва наистина да се създаде практика с едно решение на СЕС, което занапред да се спазва, тъй като до момента е налице доста противоречива съдебна практика по въпросите кой съд следва да гледа дела извършени от военнослужещи, когато престъплението не е извършено с длъжностните качества на военнослужещ или във връзка с отбранителната система. В настоящия казус е за причиняване на телесна повреда, т.е. касае се за престъпление в Глава ІІ от Особената част на Наказателния кодекс, извършено евентуално от три лица в съучастие. Много сме чели всички като практици все пак и за съучастието, но аз не считам, че едно дело, което е извършено в съучастие, което твърдим ние като прокуратура, не следва да се дели в два независими наказателни процеса, тъй като би се стигнало и до накърняване на принципите на правна сигурност и предвидимост на гражданите за съдебните актове, защото действително би могло да се стигне до едни противоположни по смисъла си съдебни акта, да речем, както вече военен съд, макар присъдата вече да е отменена, е признал Н. А. за виновен, който вече е посочен в нашия обвинителен акт като съучастник и съизвършител с двамата подсъдими по настоящото дело, е бил за признат за невиновен и да речем, че тук се стигне до присъда, осъдителна, после в бюлетините за съдимост това как ще се отразява? Така че аз наистина адмирирам Вашето решение и считам, че едно решение на СЕС би оказало много голямо влияние относно подсъдността на такива дела при съучастие между военнослужещи и граждански лица. Благодаря!

АДВ. В.: Съобразявам се естествено със становището на съда, но моето лично становище е, че по този начин ще се накърнят до голяма степен правата и законните интереси на моите доверители, частни обвинители и граждански 3 ищци, тъй като един вид по този начин се отлага в един дълъг период разрешаването на делото без значение изхода на делото дали ще бъде оправдателна, или осъдителна присъда, но този дълъг период, който ще измине и за напред би ги лишило от правото на законен правов съдебен процес, тъй като ще затрудни до стигането на обективната истина при разрешаването на делото, което е тяхно конституционно право.

ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ К. Н. К.: Четири години и няколко месец в моята глава постоянно се въртят мисли, които трудно преживявам, нищо, че изглеждам на 65 години, това е нещото, което адв. В. се опита да пресъздаде пред Вас. Благодаря!

ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Н. К. К.: Искам да кажа, че за мен това, не мога да дам точно процесуално мнение как биха се случили нещата, но погледнато отстрани разбирам още едно доказателство, че системата просто не работи. Аз, като един работодател, имам ясни и коректни отношения, очаквам и от държавата също.

ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. Г. Г.: Нямам какво да добавя.

АДВ. Д.: Почитаеми съдии, колеги, аз ще изразя своето мнение, че Вашето решение е правилно и законосъобразно. Защо? Вярно е, че процесът се бави вече 4 години и нещо от датата, на която е посочено да е извършено деянието. Проблемът е, че няма желание в тези, които пишат, донаписват или коригират законите, да донапишат буквално с пет думички точно и ясно, за да нямаме спор. Там нямаме такава воля, като се казва, че те имат по-важни неща. Говоря за Народното събрание. Добре, само че процесуалните закони на България, гражданско-процесуалният закон, и наказателният, и административният казват, че когато политиците не желаят да напишат точно и ясно и се констатира противоположна практика по идентични случаи, тогава съответният върховния съд е длъжен да създаде, да уеднакви практиката със съответните тълкувателни решения. Защото го казвам? Имаме Тълкувателно решение № 5/21.05.2018 г., от преди 8 години, по което тълкувателно дело 4 върховните съдии се казали, че когато бъдат събрани доказателства, които спорят, за обвинението е достатъчно да се повдигне обвинение за извършено деяние наречено престъпление, което деяние да е извършено от две или повече лица в съучастие, задължително казва върховния съд, задължително, трябва да бъде разгледано в едно производство, а не да се дели на две, три, пет, петнадесет, в едно производство, като се прецени кой от обвинените, респективно подсъдимите, с какво е участвал, с какво е допринесъл до крайния резултат, за да може впоследствие правилно и законосъобразно без накърняване на законни права, следва ли да бъде обявен за виновен и ако бъде обявен за виновен, какво да му бъде наказанието. В случая ние се сблъскваме, имаме тълкувателно решение от преди 8 години на Върховния съд и се сблъскваме с акт на същия съд, който казва: „Връщам ви делото! Я вземете и помислете да го разделите!“, което се изпълнява и се разделя. Извинявайте, може ли органът, който трябва да уеднакви практиката, да дава и да казва „Не!

Направете нещо друго.“. Позволявам си да го кажа, защото по този вид дела има за голямо съжА.ие коренно противоположна съдебна практика. Аз го дадох като пример преди малко - Плевенския военен съд признава военнослужещ за виновен, че шофирал МПС след употреба на алкохол, без да е връзка с работата. Прави се искане за отмяна, като се прави позоваване, че това няма връзка с работата, ВКС казва „Да, правилно! Отменям, връщам, пратете го на граждански съд!“. След една година пак Плевенския съд осъжда, пак се прави искане, същият ВКС, за идентичен казус, казва: „Не, няма да го отменим!“. Е, може ли такова нещо?! Както виждате, може! Тоест, след като ние нямаме желание в политиците да уеднаквят и да направят нормалност и след като самият ВКС не желае да си изпълни собственото си тълкувателно решение и да уеднакви практиката, това означава, че единственият вариант с накърняване правата, техните, за справедлив и бърз процес, което пък важи и за подсъдимите, нямаме друг вариант освен да се направи тази процедура.

Защо го казвам? Защото преди три години по същата процедура след 2 пъти ходене до ВКС за един побой в гр. Пловдив между две агитки, футболни, с подсъдим военен, което няма нищо общо с работата му, накрая Върховния съд удари по масата и каза „Стига вече! Това дело ще се гледа от цивилен съд!“.

Делото е № 6790/2025 г., което още не е приключило, но такъв прецедент ние имаме, пак е от нашия военен съд, пак е от нашия съдебен районен, но никой не казва защо военен го съди цивилен съд. За голямо съжА.ие неуредиците 5 водят до това накърняване права на граждани и до излишни съдебни процеси.

Аз споделям изцяло решението на съда, защото няма друг начин, иначе колегата е прав, бавим процеса, но защо пък да го решим, ако ние не сме доволни да обжалваме или прокурорът и той ако не е доволен да обжалва, да отидем на по-горна инстанция, паралелно да чакаме военните какво ще решат, пак в един момент да стигнем до едни инстанции, пак да се отмени и пак да започне и пак ще сме загубили една година и половина и повече.

ПОДС. А. Х.: Подкрепям казаното от моя адвокат.

ПОДС. Г. Х.: Подкрепям казаното от моя адвокат.

Съдът след тайно съвещание, като взе предвид изложеното становище от страните, намира, че следва да се изпрати до СЕС следното преюдициално запитване по изложените по-долу мотиви:

1.Производството по настоящото НОХД № 382/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград /РС Асеновград/ е било образувано на 10.06.2025 г. въз основа на внесен от страна на прокурор в Районна прокуратура /РП/ град Пловдив, Териториално отделение /ТО/ гр. Асеновград обвинителен акт.

2. Страни по делото:

2.1. Страни по воденото производство по НОХД № 382/2025 г. по описа на Районен съд Асеновград са подсъдимите А. Й. Х. и Г. А. Х., упълномощения от всеки един от тях като защитник - адв. И. Д. И. от АК Пловдив, държавното обвинение представлявано от прокурор в Районна прокуратура /РП/ Пловдив, Териториално отделение /ТО/ Асеновград, пострадалите А. Г. Г., Н. К. К. и К. Н. К., всеки един от тях e конституиран в качество на граждански ищец и частен обвинител, ведно с упълномощения от тях в качество на повереник адвокат С. В. от АК - Пловдив.

2.2. С изготвения от прокурора в РП - Пловдив, ТО – Асеновград, обвинителен акт двамата подсъдими А. Й. Х. и Г. А. Х. са били предадени на съд, като на всеки е било повдигнато обвинение за извършено на 10.04.2022 година в гр. Асеновград помежду им като извършители престъпление по чл.

131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК /от 6 лист 3 до лист 10 от НОХД № 382/2025г., копие в Приложение 1/.

2.3. Престъпленията, за които подсъдимите са били предадени на съд, според обвинителния акт, са извършени в съучастие с трето лице - Н. Е. А., който е военнослужещ. Спрямо военнослужещия има образувано друго наказателно дело, което в момента е на производство във Военен съд Пловдив.

2.4. Във връзка с воденото във Военен съд - Пловдив дело военнослужещият Н. Е. А. е бил предаден на съд и спрямо него е повдигнато обвинение за извършено на 10.04.2022 година в гр. Асеновград, в съучастие с гражданските лица А. Й. Х. и Г. А. Х. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т.