Разпореждане № 4543 от 16.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4543 гр. Благоевград, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101758 по описа за 2026 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№1758/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „Агзаявление за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ч. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. К

-306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ - главница за периода от 11.08.2025 година до 26.01.2026 година;

-38.45 евро /тридесет и осем евро и четиридесет и пет евроцента/ договорна лихва за периода от 11.08.2025г. до 26.01.2026г.;

-19.57 евро /деветнадесет евро и петдесет и седем евроцента/ - мораторна лихва за периода от 12.08.2025г. до 02.07.2026г., дължими по Договор за паричен заем №5511733 от 28.07.2025г., сключен между „И., която сума е заплатена от „Фав качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с №5511733 от 28.07.2025г., сключен между Ч. Д. Н.,/Потребител/ и „Фа като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ф в полза на „А по силата на сключено Приложение №1 от 04.03.2026г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 01.02.2024г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2026г. до окончателното изплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем №5511733 от 28.07.2025г., сключен между „И

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане №4172/05.07.2026г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението да изпълни указанията, дадени с разпореждането като конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора същите са отнесени, както и 1 извършвани ли са плащания за възнаграждение на гаранта и същото включено ли е в ГПР.

В указания срок е постъпила молба от заявителя с вх.№17561/14.07.2026г., в която заявителят цитира съдебна практика.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, както и депозираната от заявителя молба намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 56,45%.

Въпреки твърдението на заявителя в депозираната молба, че възнаграждението за гаранция е включено в ГПР, съдът намира, че същото представлява скрита договорна лихва и не е включено в ГПР, а същото е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за гаранта, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти 2 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорният договор за предоставяне на гаранция. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне на гаранция от страна на кредотополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство /гаранция/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем - главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за гаранция не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя.

В настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 56,45 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Ф.

Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, в договора за предоставяне на поръчителство е 3 предвидено, че „Файненшъл България“ ЕООД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.Както вече беше посочено, възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И доколкото, плащайки задължението на кредитора де факто поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 от ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави и има неравноправен характер. Като краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, длъжникът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „И, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Ф, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. В обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни.

Съгласно Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело ... относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема, а Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.