Решение № 60 от 20.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пазарджик, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500896 по описа за 2025 година

С Решение №1011 постановено на 06.08.2025г. по гр.дело № 1646 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., е осъден Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. **** да заплати на Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ****, сумата от 9179.44 лв. – дължима по договор за влог от 02.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането, както и сумата 316.98 лв. –обезщетение за забава за периода 11.01.2025 г. – 16.04.2025 г.,като за разликата над 316.98 лв. до претендираните 333.64 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Присъдени са съдебни разноски.

Решението се обжалва от Д. К. - ответник в първоинстанционното производство с твърдения, че е неправилно.

Твърди,че между страните не е налице договор за влог, както неправилно е възприел първоинстанционния съд. Предоставената му сума е целева и въззивникът е готов да я предаде на наследниците на 1 лицето, имащо право да я получи, при представяне на надлежни документи за това. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск като неоснователен да се отхвърли от въззивната инстанция.

В срок с отговора на въззивната жалба, въззиваемата странаищец в първоинстанционното производство излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.250, ал.1 от ЗЗД.

На 02.10.2012г. между страните в процеса : Р. П. и Д. К. е подписан протокол, с който са се споразумели за следното : Р. П. е предала на отговорно пазене на Д. К. сумата в размер на 15 179,44 лева , представляваща полагащия се дял на Е. П. Х. по сделка за продажба на 68 447 поименни компенсационни бонове ,собственост на наследниците на И. А. Б..

Между страните няма спор,че Д. К. е върнал на Р. П. сумата общо в размер на 6000 лева от дължимата такава по посочения „ протокол“.

Спорен между страните, с оглед въведените от ответника възражения е въпросът : какъв е характера на облигационната връзка помежду им.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че страните са обвързани от договор за влог, сключен на 02.10.2022г., с описания по-горе „протокол“.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни.

Обоснован е извода на съда, че между страните са възникнали отношения по силата на договор за влог. Договорът за влог не е формален договор. Писмена форма не е необходима. Съгласно чл.250, ал.1 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на 2 влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.

С предаване на самата вещ и приемането й от влогоприемателя договорът се счита за сключен.

С обсъдения по-горе документ ,наименуван „ протокол“ страните по него изрично са се договорили въззивникът да приеме за отговорно пазене сумата в размер на 15 179,44 лева, предадена му от въззиваемата страна. Това е достатъчно за да се квалифицира ,сключената между страните връзка като договор за влог. Че сумата – представляваща полагащия се дял на Е. П. Х. по сделка за продажба на 68 447 поименни компенсационни бонове, собственост на наследниците на И. А. Б.- е обстоятелство, което не променя характера на облигационната връзка между страните и е неотносимо към съдържанието на договора за влог, в частност на задължението на влогоприемателя : при поискване да върне на влогодателя предоставената му сума.

Изцяло неоснователен е доводът на въззивника, че вещите са приети за пазене от него, но не в качеството му на физическо лице, а като представляващ дружество-инвестиционен посредник ,като се позовава на произхода на сумата- от продажба на поименни компенсационни бонове, собственост на наследниците на И. А. Б.. В конкретният казус е релевантно обстоятелството, че сумата е приета за съхранение от въззивника лично, в качеството му на физическо лице.

В този смисъл той е надлежна страна в процеса на връщането й.

По изложените съображения, настоящият въззивен състав приема,че въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.250, ал.1 от ЗЗД като правилно следва да се потвърди.

По разноските: в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна съдебни разноски във въззивното производство в размер на 480 евро – възнаграждение за адвокат, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

3

По изложените съображения и на основание чл. 271,ал.1 от ГПК , Окръжен съд Пазарджик

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1011 постановено на 06.08.2025г. по гр.дело № 1646 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. **** да заплати на Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ****, сумата в размер на 480 / четиристотин и осемдесет / евро –представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пазарджик, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500896 по описа за 2025 година

С Решение №1011 постановено на 06.08.2025г. по гр.дело № 1646 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., е осъден Д. И. К. с ЕГН ********** от гр. **** да заплати на Р. А. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ****, сумата от 9179.44 лв. – дължима по договор за влог от 02.10.2012 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането, както и сумата 316.98 лв. –обезщетение за забава за периода 11.01.2025 г. – 16.04.2025 г.,като за разликата над 316.98 лв. до претендираните 333.64 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Присъдени са съдебни разноски.

Решението се обжалва от Д. К. - ответник в първоинстанционното производство с твърдения, че е неправилно.

Твърди,че между страните не е налице договор за влог, както неправилно е възприел първоинстанционния съд. Предоставената му сума е целева и въззивникът е готов да я предаде на наследниците на 1 лицето, имащо право да я получи, при представяне на надлежни документи за това. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск като неоснователен да се отхвърли от въззивната инстанция.

В срок с отговора на въззивната жалба, въззиваемата странаищец в първоинстанционното производство излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.250, ал.1 от ЗЗД.

На 02.10.2012г. между страните в процеса : Р. П. и Д. К. е подписан протокол, с който са се споразумели за следното : Р. П. е предала на отговорно пазене на Д. К. сумата в размер на 15 179,44 лева , представляваща полагащия се дял на Е. П. Х. по сделка за продажба на 68 447 поименни компенсационни бонове ,собственост на наследниците на И. А. Б..

Между страните няма спор,че Д. К. е върнал на Р. П. сумата общо в размер на 6000 лева от дължимата такава по посочения „ протокол“.

Спорен между страните, с оглед въведените от ответника възражения е въпросът : какъв е характера на облигационната връзка помежду им.

В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че страните са обвързани от договор за влог, сключен на 02.10.2022г., с описания по-горе „протокол“.

Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни.

Обоснован е извода на съда, че между страните са възникнали отношения по силата на договор за влог. Договорът за влог не е формален договор. Писмена форма не е необходима. Съгласно чл.250, ал.1 от ЗЗД с договора за влог влогодателят предава движима вещ на 2 влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.