Решение № 135 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300503286 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 541/24.10.2024г. на Асеновградския районен съд, ІІ-ри гр. с., постановено по гр. д. № 1393/24г., с което се отхвърлят предявените искове от Ц.

И. К.-Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ № ***, против “БГ ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК 202096738 със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Кавала“ № 20, ет.3, представлявано от управителя Л.Ч., за признаване прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и за отмяна на Заповед № 24/24.04.2023 г.

Жалбоподателката Ц. И. К.-Ч., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд по съображения, подробно изложени в жалбата, и да постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна “БГ ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК 202096738 със седалище в гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Предвид доказателствата, съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от трудов договор, от трудова книжка и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, се установява, че Ц. И. К.-Ч., ЕГН ********** е работила по трудов договор, превърнал се в договор за неопределено време, на длъжност „домоуправител“, като правоотношенията между страните са прекратени със Заповед № 24/24.04.2023г. издадена от управителя на “БГ 1

ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД по реда на чл. 326, ал.1 от КТ.

Ишцата и жалбоподателка Ц. И. К.-Ч. оспорва основанието, на което се прекратява трудово правната връзка като твърди, че трудовите правоотношения е следвало да се прекратят по реда на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, а именно по взаимно съгласие. Според посочената норма прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие на страните страната, към която е отправено писменото предизвестие – в случая „БГ Домоуправител“ ЕООД е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в семедневен срок от получаването му, а ако не направи това се смята, че предложението не е прието.

За прекратяване на трудовия договор с предизвестие законът изисква служителят да отправи писмено предизвестие до работодателя, като според чл. 326, ал.4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

За прекратяване на трудовите правоотношения, които са предмет на настоящия процес, Ц. К.-Ч. на 24.04.2023г. е изпратила до работодателя си заявление, с която е поискала се прекрати трудовия договор съгласно чл. 220, ал.1 от КТ по лични причини и със заповед от същата дата трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 24/24.04.23г.

От така подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор не може да се установи основанието, на което Ц. К.-Ч. иска да се прекрати трудово правната връзка. Посочената в заявлението норма от кодекса на труда, а именно чл. 220 от КТ изобщо не е основание за прекратяване на трудов договор чрез предизвестие от страна на служителя, а е основание за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

В заявлението не е посочен никакъв срок на предизвестие, както разпорежда нормата на чл. 326, ал.1 от КТ, за да може този срок да започне да тече от следващия ден съгласно разпоредбата на чл. 326, ал.4 от КТ. След като няма посочен срок на предизвестие и затова такъв не е започнал да тече от следващия ден, неправилно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че то се прекратява с предизвестие от служителя.

В случая е без значение дали правилното основание за прекратяване на трудовия договор е по взаимно съгласие, тъй като доказателствената тежест да установи законността на прекратяването на трудовия договор, както и основанието за това, което е посочено в атакуваната заповед, е върху работодателя, който в настоящия процес не го установява.

След като не се установява фактическият състав на прекратяване на трудовото правоотношение, посочен в заповедта за прекратяване на трудовия договор, исковете за признаване на уволнението извършено със Заповед № 24/24.04.2023г. и неговата отмяна са основателни и следва да се уважат.

2

С оглед изложеното обжалваното решение ще се отмени, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове се уважат.

Предвид изхода на спора въззиваемото дружество следва да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 780лв. и държавна такса в размер на 75 лв. – 50лв на основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 25лв. на основание чл. 18, ал.1 от същата тарифа.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 541/24.10.2024г. на Асеновградския районен съд, ІІ-ри гр. с., постановено по гр. д. № 1393/24г., с което се отхвърлят предявените искове от Ц. И.

К.-Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ № ***, против “БГ ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК 202096738 със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Кавала“ № 20, ет.3, представлявано от управителя Л.Ч., за признаване прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно и за отмяна на Заповед № 24/24.04.2023г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО прекратяването на трудовото правоотношение с Ц. И. К.-Ч., ЕГН ********** от гр.

Пловдив, ЖК „Тракия“ № ***, извършено на основание чл. 326, ал.1 от КТ със Заповед № 24/24.04.2023г. на управителя на “БГ ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК 202096738 със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Кавала“ № 20, ет.3, и го ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА “БГ ДОМОУПРАВИТЕЛ“ ЕООД, ЕИК 202096738 със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. „Кавала“ № 20, ет.3 да заплати на Ц. И. К.-Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ № *** сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева разноски, а по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3