Решение № 191 от 06.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Свиленград, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200688 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-0351-000087 от 23.03.2026 година на ВПД Началник РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на А. Х. К. с ЕГН ********** от **************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, офис № 5, област Хасково, чрез адвокат П. К., за нарушение на чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лв.).

Жалбоподателят А. Х. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв (НП и Актът не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН, и липсвало ясно и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението).

Претендират се разноски.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Х. К., не се явява. Процесуалният му представител – адвокат П. К., представя Писмена молба, в която излага доводите си по същество за отмяна на обжалваното НП 1

– неправилна била квалификацията на деянието, посочена в НП. Представен е Списък на разноските

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - ВПД Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява. От Съда се иска НП да бъде потвърдено.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.01.2026 година около 14.40 часа свидетелите С. К. К. и Д. В. С.

(служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения се намират на булевард „България” в град Свиленград, област Хасково, където до бензиностанция „Петрол” спира т за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Сузуки”, модел „Витара” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на Х.С. К. от град Свиленград, област Хасково (видно от Справката в АИС-КАТ) и управлявано от жалбоподателя А. К.; при която след справка в служебния таблет установяват, че МПС-то не е представено на технически преглед за 2026 година.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят С. К. К. – „Полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „Младши полицейски инспектор” (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GА и с № 1180590. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание 2 на фактическото нарушение, свързано с липса на технически преглед на МПСто за 2026 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 181, т. 1, предложение трето от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е, като сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа на Акта. Срещу подпис получава екземпляр от Акта. Пред полицейските служители А. К. заявява, че е наясно с факта, че управлявания от него лек автомобил не е представен на технически преглед за текущата година.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, ВПД Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 26-0351-000087 от 23.03.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 181, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро (100 лв.). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 11.04.2026 година, видно от Разписката, надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед №

1253з-466/05.12.2023 година на ВПД Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че С. К. К. заема длъжността „Полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „Младши полицейски инспектор” и от Писмо рег.№ 351000-6257 от 12.08.2026 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Явор Димитров Андонов е назначен на длъжността 3

„ВПД Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. има наложени множество санкции с влезли в сила Фишове и НП за различни административни нарушения на ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.09.2026 година свидетели – С. К. К. и Д. В. С.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейските служители, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите С. К. К. и Д. В. С. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не 4 се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на осъществено управление на МПС при липса на технически преглед на МПС-то за 202 6 година. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на АНО, срещу акт, подлежащ на съдебно 5 обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено чрез право на Жалба, за да може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платени – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Писмо с вх.рег.№ 7093 от 14.08.2026 година и от Картона на НП. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.

57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.