Определение № 25139 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25139 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20251110127831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул. *************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, против „****************, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:

********************************************************.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК следва да бъде частично уважено – само по отношение на счетоводната справка за извършени плащания по договора за кредит, договора за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г., договора за допълнителна услуга, ако такъв е сключван, както и извадките от счетоводните книги на ответника, отразяващи начислените и получените суми по процесното правоотношение.

В останалата част искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение – включително в частта за задължаване на ответника да представи платежни нареждания, разписки за извършени плащания и стандартен европейски формуляр, доколкото не е налице достатъчно основание да се приеме, че разписките и платежните документи се намират в държане на ответника, а искането за представяне на останалите документи излиза извън необходимия за изясняване на спора обем с оглед допуснатите документи.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 14:10 часа, за когато да се призоват страните.

1

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друго доброволно извънсъдебно уреждане на спора.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника „**************** в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото следните документи: счетоводна справка за всички извършени плащания по договор за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г.; договор за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г.; договор за допълнителна услуга, ако такъв е сключван във връзка с процесното кредитно правоотношение; извадки от счетоводните книги на ответника относно начислените и получените суми по процесното правоотношение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на задължението по чл. 190 ГПК съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част, включително за задължаване на ответника да представи платежни нареждания, разписки за извършени плащания по процесния договор и стандартен европейски формуляр.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са от В. С. С. срещу „**************** обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК и ЗПФУР за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г., сключен между страните; при условията на евентуалност – установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г., уреждаща предоставяне на обезпечение чрез поръчителство;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 108 лева, платена при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 1255556/20.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 20.04.2023 г. между него и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255556, по силата на който му е предоставен заем в размер на 450 лева. Поддържа, че съгласно договора следвало да погаси задължението си с лихва в размер на 10,58 лева, като посоченият в договора ГПР бил 49,74 %. Твърди, че с чл. 5 от договора било уговорено кредитът да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество, като при сключването на договора за потребителски кредит не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция и връзката му с кредитора. Излага, че след като получил заемната сума от 450 лева, му била начислена такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „****************, в размер на 97,42 лева. Ищецът поддържа, че процесният договор е недействителен поради неспазване на изискванията на 2

ЗПК и ЗПФУР, включително поради липса на надлежно подписване на договора от негова страна, липса на яснота относно формирането на ГПР и общо дължимата сума, както и поради невключване на разхода за поръчителство в ГПР. Според ищеца действителният ГПР надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а невключването на разхода за поръчителство представлява невярна и заблуждаваща информация за общата цена на кредита. Ищецът твърди още, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна като неравноправна и като противоречаща на императивни норми и добрите нрави, тъй като задължава потребителя да понесе значителен допълнителен разход за обезпечение, без разходът да е ясно посочен и включен в общата цена на кредита. Поддържа, че договорът е погасен, като претендира връщане на сумата от 5 лева като частичен иск от 108 лева, платени без правно основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**************** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на 20.04.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1255556, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 450 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне главницата и лихвата по кредита в срок до един месец. Ответникът поддържа, че твърденията за нищожност на чл. 5 от договора са неоснователни, тъй като поръчителството от „Multitude Bank“ не било задължително условие за сключване на договора, а потребителят можел да избере свой поръчител или друг предложен от кредитора начин на обезпечение. Твърди, че „Multitude Bank“ е самостоятелно юридическо лице и отделна банкова институция, а договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „**************** не е страна. Ответникът оспорва твърденията за заблуждаваща търговска практика и поддържа, че ищецът сам е избрал „Multitude Bank“ като поръчител в електронния формуляр, получил е преддоговорна информация по електронна поща, бил е информиран за дължимите такси и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Поддържа, че ГПР е правилно посочен, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в ГПР, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а не задължителен разход по кредита. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора със соченото съдържание, както и твърдените пороци, които според него обуславят неговата нищожност или нищожността на конкретни клаузи. В тежест на ответника „**************** е да докаже фактите, на които основава възраженията си, включително че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, че посоченият ГПР е формиран съобразно изискванията на ЗПК и ЗПФУР, че на потребителя е предоставена дължимата преддоговорна информация и че при сключване на договора са спазени изискванията за договори от разстояние.

По евентуалния иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора в 3 тежест на ищеца е да докаже съществуването на клаузата, нейното съдържание и твърдените обстоятелства, от които извежда противоречие със закона, добрите нрави или неравноправност. В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, включително че клаузата е ясна, разбираема, добросъвестна, че не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и че разходът за допълнителна услуга не представлява задължителен разход по кредита, подлежащ на включване в ГПР.

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащанията, техния размер и получаването им от ответника. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаването и задържането на претендираната сума.

На основание чл. 154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже фактите, на които основава своите искания, възражения и доводи.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 20.04.2023 г. между В.

С. С. и „**************** е сключен договор за потребителски кредит № 1255556 за сумата от 450 лева. Договорът съдържа клауза относно предоставяне на обезпечение чрез поръчителство.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5