Решение № 1275 от 19.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14927/2025
- Вид
- Решение № 1275
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 19.03.2026
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1275 гр. Пловдив, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114927 по описа за 2025 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
******, срещу „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, ЕИК 204473312, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, „Смарт Прайс” ЕООД, ЕИК 204094691, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ТЦ Г., Х. Р. Т., ЕГН ********** и А. С. Б. – Т., ЕГН **********, последните двама с адрес: ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, „Смарт Прайс” ЕООД, Х. Р. Т. и А. С. Б. – Т. дължат солидарно на ищеца А. Р. К. сумата от 18 000 лв.
– договорна (възнаградителна) лихва, дължима съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор за търговски заем от 15.04.2022 г., сключен между „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, като заемодател, „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, като заемател, „Смарт Прайс” ЕООД – съдлъжник, Х. Р. Т. – съдлъжник и А. С. Б. – Т.– съдлъжник, за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на А. Р. К. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.08.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1
****/25.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11959/2025 г., по описа на Районен съд - Пловдив, IV брачен състав.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2024 г. между „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, в качеството на заемодател, „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, в качеството на заемател, „Смарт Прайс” ЕООД, като съдлъжник, Х. Р.
Т., като съдлъжник и А. С. Б. – Т., като съдлъжник е сключен Договор за търговски заем, по силата на който заемодателят „М-Груп Корпорейшън” ЕООД предоставил на заемателя „Смарт Прайс Хелас” ЕООД сумата в размер на 240 000 лв., със срок на връщане до 31.05.2023 г. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от процесния Договор за търговски заем от 15.04.2022 г. било договорено, че заемателят дължи на заемодателя договорна (възнаградителна) лихва в размер на 1,5 % на месец върху главницата, платима до 5-то число на всеки изтекъл месец. Заемателят и солидарните длъжници не заплатили дължимата главница по процесния договор за заем, нито дължимата договорна (възнаградителна) лихва в размер на 3600 лв. на месец, за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., или общо 18000 лв. за посочения период.
Вземанията по горепосочения Договор за заем били прехвърлени на ищеца А.
Р. К. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.08.2024 г., вписан под акт № ***, том **, дело № *****, вх. рег. № ********* г. по описа на Служба по вписванията – П.. Поради неплащане на задължението за договорна (възнаградителна лихва) в размер на 18 000 лв. от ответниците, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 11959/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците, против която същите подали възражение в срок. Поради това за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване на вземането за договорна (възнаградителна лихва).
В исковата молба е формулирано искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на цедента „М-Груп Корпорейшън” ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Правният интерес от привличането е обоснован от обстоятелството, че „М-Груп Корпорейшън” ЕООД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за заем на ищеца с Договор за цесия от 15.08.2024 г., като ищецът е заплатил на цедента сума над 240 000 лв. в изпълнение на сключения Договор за цесия от 15.08.2024 г. и при евентуално отхвърляне на предявения иск за ищеца ще възникне правото да иска връщане на заплатените суми в полза на „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, което не е в интерес на цедента.
По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответниците.
С Определение от 13.01.2026 г., постановено по делото, на основание чл.
2
219, ал. 1 от ГПК, дружество „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, ЕИК 201715721, е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищецът А. Р. К., се представлява от процесуалния му представител адв. К. Д. от АК – В., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.
Ответниците, редовно призовани за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явяват и не изпращат процесуални представители. Не взимат становище по спора.
Третото лице – помагач „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, не изпраща представител в открито съдебно заседание. Депозира писмена молба, с която моли за уважаване на предявения иск.
Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжниците са възразили бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В процесния случай ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, не изпращат представител в първото по делото открито съдебно заседание и не са направили искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие. С Разпореждане № 29343/13.11.2025 г. и Определение № 457/13.01.2026 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответниците, на същите са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им, респ. неизпращането на техен представител, в съдебно заседание. Ответниците не са оспорили твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата 3 молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.
По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният иск следва да се уважи по този ред.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
И щ ецът своевременно е претендирал присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 360,00 лв. с равностойност 184,07 евро - за държавна такса и 1000,00 лв. с равностойност 511,29 евро - за адвокатско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 360,00 лв. с равностойност 184,07 евро – за държавна такса и 1200,00 евро – за адвокатско възнаграждение, за реалното извършване на които е представил писмени доказателства по делото. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на 2079,43 евро, от които: 695,36 евро – разноски в заповедното производство и 1384,07 евро
– разноски в исковото производство.
Съдът намира, че следва да се посочат равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, в отношенията между страните, че ответниците „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, ЕИК 204473312, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, „Смарт Прайс” ЕООД, ЕИК 204094691, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Капитан Райчо“ № 56, ТЦ Г., Х. Р. Т., ЕГН ********** и А. С. Б. – Т., ЕГН 4
**********, последните двама с адрес: ******, дължат солидарно на ищеца А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 9203,25 евро (превалутирани 18 000 лева) – договорна (възнаградителна) лихва, дължима съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор за търговски заем от 15.04.2022 г., сключен между „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, като заемодател, „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, като заемател, „Смарт Прайс” ЕООД – съдлъжник, Х. Р. Т. – съдлъжник и А. С. Б. – Т. – съдлъжник, за периода 01.01.2023 г. – 31.05.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на А. Р. К. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.08.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № ****/25.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11959/2025 г., по описа на Районен съд - Пловдив, IV брачен състав.
ОСЪЖДА „Смарт Прайс Хелас” ЕООД, ЕИК 204473312, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, „Смарт Прайс” ЕООД, ЕИК 204094691, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ТЦ Г., Х. Р. Т., ЕГН ********** и А. С. Б. – Т., ЕГН **********, последните двама с адрес: ******, да заплатят на А. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ******, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 2079,43 евро, от които:
695,36 евро – разноски в заповедното производство и 1384,07 евро – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „М-Груп Корпорейшън” ЕООД, ЕИК 201715721, със седалище и адрес на управление: гр. Лъки, общ.
Лъки, обл. Пловдив, ул. „Люляк“ № 9, като трето лице-помагач на страната на ищеца А. Р. К., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Изисканото ч.гр.д. № 11959/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото, ведно с препис от настоящото решение.