Определение № 2266 от 14.08.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 14.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002900281 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по три касационни жалби срещу въззивно решение № 724 от 18.11.2022 г., постановено от Апелативен съд – София /САС/ по в.т.д. № 607 по описа на съда за 2022 г.

Ответниците в производството „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК:

204075116 и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./, ЕИК: 203017188, второто чрез постоянния му синдик Антоанета Кирилова Богданова, обжалват въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 261489 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. № 64/2019 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, VI-15 състав в неговата част, с която са уважени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /впоследствие с променено наименование на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, понастоящем с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, срещу „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, искове за признаване за установено, че договорът от 27.12.2018 г., сключен по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ между синдика на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, с нотариален акт № 39, т. Х, рег. № 18237, н.д. № 1606/2018 г., на нотариус с рег. № 040, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в частта, с която са продадени недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, 1 местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м., с номер по предходен план 1021, квартал 210Б, и недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район „Витоша“, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., с номер по предходен план 1022, квартал 210Б, поради противоречие с чл. 718, ал. 1, вр. §1а, чл. 718, ал. 3 и чл. 717н ТЗ.

В касационните жалби на ответниците, които са със сходно съдържание, а оплакванията в същите, макар и само редакционно различни, по същество са еднакви, се излагат следните оплаквания срещу въззивното решение в обжалваната му от ответниците част:

I. Недопустимост на решението , поради: 1. Липса на правен интерес в лицето на ищеца за предявяване на уважените искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; 2.

Недопустимост на исковете по чл. 26 от ЗЗД, при наличието на специална правна уредба по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ; 3. Недопустимост поради това, че решението почива на фактически констатации и правни доводи, които не са били релевирани от ищеца в исковата му молба, като основания за нищожност на процесната сделка по чл. 718 от ТЗ.

1. В обосноваване първото основание за претендираната недопустимост на решението в обжалваната му част, се оспорва извода на съда в насока на това, че ищецът е ипотекарен кредитор на недвижими имоти, които са част от масата на несъстоятелността на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ с твърдение, че при този си извод САС не отчита ключовото обстоятелство, че ищецът е бил, но понастоящем не е ипотекарен кредитор на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), поради доказания според касаторите по делото факт, че ипотечните права на банката – ищец, са били заличени още през 2019 г., на основание чл. 175, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗЗД.

Излага се, че ищецът извлича правния си интерес и от трите процесни иска от наличието на ипотечни права, противопоставими на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), неговите кредитори и правоприемници, и подлежащи на удовлетворяване по специалния ред на чл. 717н от ТЗ. Сочи се, че на стр. 3 (абзац първи) от уточняващата си молба с вх. № на СГС 13218/31.01.2019 г. ищецът обосновава правния си интерес от предявения иск за нищожност, като заявява че интересът му се заключава в това, че той е кредитор с права по чл.

717н от ТЗ, тъй като с атакувания нотариален акт са осребрени имоти от масата на несъстоятелността на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./, които последният 2 е придобил след като върху тях вече са били учредени ипотеките в полза на банката. Следователно, ищецът обосновава правния си интерес с разпоредбата на чл. 717н от ТЗ и следващото от тази разпоредба негово право да получи цената на ипотекираните имоти след тяхното осребряване от синдика.

Според касаторите цитираната теза на ищеца изхожда от неправилното му и отречено и с обжалваното въззивно решение изходно разбиране, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е настоящ ипотекарен кредитор на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.). Както обаче, по твърдения на касаторите, е приел и въззивният съд, ищецът е бил, но считано от 24.04.2019 г., вече не е ипотекарен кредитор - нито на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), нито на учредителя на ипотеката „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.). Ипотеката върху процесните имоти е учредена от „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 130462095 с нотариален акт № 155, том III, peг. № 3386, дело № 495/2005 г. по описа на нотариус Светлана Миленкова, вписана в Служба по вписванията в дв.вх. регистър под peг. № 76501, акт № 176, том LIV, дело № 33104/2007 г.

Заличаването на горната ипотека формално е извършено на 20.08.2019 г. видно от записа под пор. № 8 на приложената в кориците на делото справка от персоналната партида на „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД. Съгласно Правилника за вписванията обаче това заличаване има действие от датата на подаване на молбата на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД до Служба по вписванията за заличаването на ипотеката - т.е., от 24.04.2019 г. Ипотеката върху процесните имоти е заличена въз основа на определение от 18.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 9284/2019 г. по описа на СГС, с което е отменен отказ на Служба по вписванията, постановен по молба на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД за заличаване на ипотеката.

Твърди се, че ищецът би могъл евентуално да впише повторно ипотеката си, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗЗД, но този факт не е годен да обоснове правен интерес от предявените искове за нищожност, защото ипотеката се учредява чрез конститутивно вписване, и съобразно разпоредбата на чл. 113 от ЗС не може да се противопостави на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.

Излага се, че в настоящия случай прекият приобретател на първоначално ипотекираните процесни имоти - конкурент на ищеца, е „ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД, а „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ е последващ приобретател на имотите. И 3

„ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД, и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ са вписали придобивните си титули, като тези вписвания по дефиниция ще предхождат по време евентуално вписаната повторна ипотека върху процесните имоти.

Следователно, според касаторите, по неизбежен аргумент от чл. 113 от ЗС, повторно вписаната в полза на ищеца ипотека ще бъде непротивопоставима на „ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД и на ТОМА СТРОЙ ЕООД (н.). След като повторно вписаната ипотека ще бъде непротивопоставима на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), това от своя страна означава и непротивопоставимост спрямо кредиторите на несъстоятелността, какъвто е и ответникът „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД.

На следващо място, евентуалното повторно вписване на заличената процесна ипотека очевидно следва да бъде извършено по партидата на учредителя на ипотеката (в процесния случай – „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД), който обаче към момента не е собственик на ипотекираните от него (процесни) имоти, защото още на 20.03.2014 г. се е разпоредил с тях в полза на „ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД, а последният се е разпоредил с тях в полза на ответника „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./.

Оспорва се приложимостта на разпоредбата на чл. 717н от ТЗ в полза на ищеца, като се сочи, че в случая действително „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД /н./ е придобило процесните имоти, обременени с ипотеката в полза на ищеца, но тя е заличена на 24.04.2019 г., поради което сочената разпоредба е неприложима, а такава неприложимост би била налице и в случай на повторното вписване на ипотеката от страна на ищеца, по изложените вече съображения.

Според касаторите, недопустимостта на уважените искове за нищожност следва пряко и от защитните ефекти на вписаната на 03.07.2017 г. обща възбрана върху имотите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.). След като тази вписана обща възбрана по дефиниция ще предхожда евентуалното повторно вписване на ипотечни права на ищеца, това означава, че тези ипотечни права няма да могат да бъдат противопоставени на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и на кредиторите на несъстоятелността, защото функцията на общата възбрана е именно тази. Следователно, защитните ефекти на чл. 715 от ТЗ са още една (трета поред) причина, която изключва дефинирания от ищеца и споделен от САС правен интерес на ищеца.

2. По отношение недопустимостта на исковете по чл. 26 от ЗЗД, при 4 наличието на специална правна уредба по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ се твърди, че ако бъде споделен изводът на въззивния съд, че в процесния случай синдикът на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) е продал съвкупност от имоти, която не отговаря на легалната дефиниция по § 1а от ДР на ТЗ за „обособена част“, то това нарушение би представлявало хипотеза на „сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността“, което е извършено „не по установения в производството ред“ по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, а фактът, че дори да е извършено, релевираното в обжалваното решение „нарушение“ не попада под чл. 26 ЗЗД, а под специалната разпоредба на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, не може да бъде опроверган дори при съобразяване на обстоятелството, че банката-ищец не разполага с активна легитимация да предяви специалния иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Според касаторите видно и от чл. 649, ал. 1 от ТЗ, целта на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ е не само да защити „установения в производството ред“, но и да стабилизира извършените в производството по несъстоятелност сделки, ако те не бъдат своевременно атакувани от легитимираните за това лица. Горната цел на закона е очевидна, тъй като ако не съществуваха специалните разпоредби на чл. 646, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 1 от ТЗ, нарушенията на „установения в производството ред“ (които се регулират от императивни правни норми) несъмнено биха попаднали под общата уредба но чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и биха могли да се релевират безсрочно от всяко лице, имащо правен интерес. Фактът, че чл. 646, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 1 от ТЗ не допускат подобна безсрочност, като в допълнение ограничават и активната легитимация по съответните искове, е достатъчно красноречив и ясно показва, че законодателят не е искал да остави съдбата на производствата по несъстоятелност на крайната правна несигурност, следваща от исковете по чл. 26 ЗЗД. След като в приложното поле на нарушаването на „установения в производството ред“ исковете по чл. 26 ЗЗД не са достъпни дори за кредиторите на несъстоятелността (които при това трябва да се съобразяват и с преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ), то per argumentum a fortiori тези общи искове не са на разположение и на трети лица, които нямат качеството на кредитори на несъстоятелния длъжник. Противното би означавало трети лица - некредитори да имат повече права и по-интензивен ретроактивен контрол върху производството по несъстоятелност в сравнение с този, упражняван от кредиторите на длъжника.

Наличието според касаторите, на общ правно-технически модел 5

(съотношение между обща и специална разпоредба), както и сходството в бранените от специалната правна уредба ценности (правна сигурност), позволява разрешаването на разглеждания тук тълкувателен проблем по аналогия на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че специалната правна уредба по чл. 74 от ТЗ изключва приложението на общата по чл. 26 ЗЗД, и единствената позитивно-правна опора за този извод на ОСГК на ВКС, е наличието на специалната разпоредба на чл. 74 от ТЗ.

Все в тази връзка се оспорва извода на съда в насока на това, че не може да има нарушено право без средство за неговата правна защита. Според касаторите средства за защита ипотекарните кредитори в производството по несъстоятелност имат и тези средства са очертани от разпоредбите на чл.

717н, ал. 2, чл. 663 и чл. 663а от ТЗ. При наличието на специалната разпоредба на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ отникъде не следва, че на ипотекарните кредитори следва да бъде предоставен и общия иск по чл. 26 ЗЗД, до който самите кредитори на несъстоятелността нямат достъп. На стр. 8 от обжалваното решение САС е изложил мотива, че „Ищецът е лишен от възможността да участва с вземането си и да получи възлагане на ипотекираните имоти при т.нар. несъщинско разпределение при изготвянето на частична сметка по чл.