Решение № 519 от 25.04.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 735/2026
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 25.04.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. Пловдив, 25.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330200735 по описа за 2026 година прие следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. И. Й. от гр. Пловдив, местност Б.
2 № 44Б против Наказателно постановление НП № 1090/22.12.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. –Х., която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представляна от гл. юриск.
Р., който счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното
При извършена проверка на 18.08.2025 г. в гр. Пловдив около 14:30 ч.в поземлен имот ***, попадащ в улична регулация между кв.
1
15,15А,15Б и кв.16 по РП на СИЗ Пловдив бил установен паркиран товарен автомобил Мерцедес рег.№ ..., собственост на ПИМК ООД, на тротоар без мястото да е определено от администрацията на пътя.
Във връзка с констатациите бил съставен фиш № 0002696635 /18.08.2025 г. в размер на 50.00 лв. Срещу съставения фиш било подадено възражение.
След изпратена покана до управителя на дружеството с писмо № 237200-12783/12.09.2005 г. за явяване в сградата на сектор Общинска полиция Пловдив на 02.10.2025 г. за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП и поради неявяване на управителя на името на последния бил съставен за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата акт.. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Р. Т. Т., извлечение от Общ устройствен план, копие на извадка от Схема 1, окончателен проект квалификация на ПУМ, копие на извадка от Схема № 7 – окончателен проект, Режим на престой и паркиране, копие на извадка от Схема 9 – обобщена схема на основните пътни знаци, Ситуационен план.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта Р. Т. потвърди констатациите от проверката и обстоятелствата, при които е протекла – установяване на паркиран товарен автомобил Мерцедес рег.№ ..., собственост на ПИМК ООД, в поземлен имот ***. В приложения и приет по делото ситуационен план свидетелят посочи местонахождението на имота и мястото, където е установил паркираният автомобил.
Видно е от съдържащата се информация от страницата на АГКК, че поземлен имот *** е общинска публична собственост, вид територия урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг поземлен имот за движение и транспорт, площ 14451 кв. м, т.е. правилни са констатациите на проверяващите, че местоположението на автомобила на дружеството е установено в имот, чийто собственик се явява Община Пловдив. Дали това разположение е станало без съгласие на собственика на имота и в нарушение на правилата за движение следва да се вземат предвид приложените и приети извлечение от Общ устройствен план, копие на извадка от Схема 1 окончателен проект квалификация на ПУМ, копие на извадка от Схема № 7 – окончателен проект, Режим на престой и паркиране, копие на извадка от Схема 9 – обобщена схема на основните пътни знаци, Ситуационен план, от които може да се направи извод, че организацията относно тази част от недвижимия имот, където е бил установен паркираният автомобил е в работен вариант, поради което и дори местоположението на автомобила да е установено на място общинска собственост, дори имотът да е с установен 2 идентификатор поради наличната документация относно тази част на град Пловдив, и неприключилата процедура по съставяне на окончателен план към датата на нарушението на проверката все още не е била установена ясна обособеност на тротоарната част от настилката на пътното платно, същата не е била обособена посредством ограничителни елементи от останалата част на пътя. Самият свидетел пред съда заяви, че паркирането било установено върху тревна площ, площадка, градинка и тротоар, както и в зона на действие на пътен знак В27. На кой от елементите на пътя е бил установен автомобилът е неясно.
С оглед съдържанието на двата акта следва да се приеме, че посоченият и в двата акта товарен автомобил има предвид паркиране на тротоар. Само че видно от приложените по делото Общ устройствен план, копие на извадка от Схема 1 окончателен проект квалификация на ПУМ, копие на извадка от Схема № 7 – окончателен проект, Режим на престой и паркиране, копие на извадка от Схема 9 – обобщена схема на основните пътни знаци, за този участък от имота към датата на нарушението не е отразено наличието на такъв елемент от пътното платно, поради което и не може да се приеме, че твърдяното в двата акта разположение на автомобила на тротоар отговаря на юридическото понятие и смисълът, вложени в закона за този вид нарушение.
Отделно от това описаното в съставения акт за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление за паркиране на автомобила не отговаря на изискванията, които законът влага при определяне състава на нарушението. Нарушението е описано неясно. Съгласно чл. 94, ал.
3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5т. върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая предвид направените констатации в хода на проверката, следва да се приеме, че актосъставителят и адм.наказващия орган имат предвид втората алтернатива на цитираната разпоредба.
Въпреки това обаче липсва описание на нарушението в достатъчна степен и в частност дали паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за съставомерност на нарушението. В случая самото описание, че МПС се намира на тротоар не е достатъчно. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от които да се обосновава, че начинът на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на обстоятелството, мястото, на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП.
3
Административнонаказателното производство търпи критика и за това защото след съставяне на фиш и последвалото възражение от собственика на автомобила чрез неговия управител, съставителят на акта и административнонаказващия орган са пристъпили към събиране на допълнителни писмени доказателства, свързани с изясняване авторството на нарушението. По тази причина е изпратено писмо до дружеството. В същото обаче се съдържа покана както за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП, така и за съставяне на акт за установяване на адм. нарушение. Съставянето на акт за адм. нарушение става след като нарушителят е установен, тъй като възможно е същият да е трето лице, различно от собственика, на което е предоставено МПС за управление. По тази причина и изпратеното до собственика писмо № 237200-12783/12.09.2005 г. няма характер на покана за съставяне на АУАН, тъй като към датата на изпращането му извършителят не е установен по надлежния ред поради непопълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, а покана за съставяне на АУАН се изпраща едва след попълнена декларация, в която се посочва лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата.
Предвид констатираните пороци относно воденото административнонаказтелно производство следва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
При този изход на спора и при направено искане от страна на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 150 евро, както и доказателство за сторени разноски – платежно нареждане за изплатена парична сума по банков път. От ответната страна е направено мотивирано възражение за тяхната прекомерност.
Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22 съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Настоящата инстанция прие, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съдът прие, че следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 80 евро.
Ето защо съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление НП № 1090/22.12.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив за нарушение на чл.94, ал.3 от Закона за движение по пътищата на името на А.
И. Й. от гр.Пловдив, местност Б. 2 № 44Б ЕГН **********.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на на А. И. Й. от гр.Пловдив, местност Б. 2 № 44Б ЕГН ********** сумата от 80 евро, представляващи 4 сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5