Акт № 1868 от 27.10.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1868

Враца, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700261 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 4б ал. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 170 ал. 3 вр. ал. 2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/.

Образувано е по ЖАЛБА на И.М.П., понастоящем в Затвора ***, чрез пълномощник – * А.М. ***, срещу Заповед № 105-14-835 #1 / 22.05.2026 г. на Началника на Затвора ***, с която е освободен лишения от свобода /л.св./ И. П. от работа по щата на Затвора *** , като *, месторабота - **, считано от 22.05.2026г.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконо-съобразен, издаден при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Неспазване на установената форма – основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Сочи се, че оспорената заповед е изцяло немотивирана, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, че в акта липсват конкретни фактически основания – описание на конкретни действия или бездействия, дати и часове на извършването им. Адм. орган се е ограничил до бланкетно възпроизвеждане на хипотезите на чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС („неуплътняване на работното време“ и „отклонение от работното място“), без да посочи кои факти от обективната действителност субсумира под тези правни норми. Препращането към докладни записки, в които се твърди установяване на нарушения на „произволно избрани дни“, не санира липсата на мотиви, тъй като и в тях липсва необходимата конкретика, позволяваща да се разбере в какво точно се състои нарушението и да се организира защитата. Съществено нарушение на административно-производствените правила – основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Твърди се, актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи се, че органът не е събрал доказателства за конкретни проявления на негативно отношение към труда, а се е позовал на общи заключения. Липсата на конкретизация на нарушенията прави невъзможна проверката за материална законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят И.П. лично и чрез пълномощника * А.М. поддържа жалбата по изложените в същата съображения и отправя искане заповедта да бъде отменена. Представя се писмена защита и списък на разноските.

Ответникът по оспорването в писмено становище /л.18/ и чрез процесуален представител - С.С.М. – ***, при Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ – София, с юридическа правоспособност, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, за което се излагат съображения. Иска оставяне в сила на Заповед № 105-14-835#1/22.05.2026г., като правилна, законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на неговите пълномощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за издаването й.

По делото са събрани писмени доказателства. С жалбата/л.6/ е приложен само препис от оспорения акт /л.14/. От ответника е приложено заверено копие от образуваната пред административния орган преписка /л.18-34/, както и допълнителни документи /л.50-51 и л.55-59/.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят И.М.П. е ** .

Със Заповед № 105-14-835 #1 / 22.05.2026 г. на Началника на Затвора *** /** Р. В./, л.св. И.П. е освободен от работа по щата на Затвора ***, като * , месторабота - **, считано от 22.05.2026г. В заповедта са изложени кратки мотиви, а именно – на осн. чл.170 ал.3 във вр. ал.2 от ППЗИНЗС – „неуплътняване на работното време и отклонение от работното място“ констатирано с Докладна записка с per. № 105-20-2742#1/20.05.2026 г. изготвена във връзка с проверка по жалба с per. № 105-93-38#1/06.02.2026 г. и Докладна записка с per. № 105-20-2674#1/ 15.05.2026 г. изготвена по повод разпоредена проверка с per. № ЖС-00-750#1 / 08.05.2026 г. по описа на ГДИН на произволно избрани дни и безспорно установяване за неуплътняване на работното време и отклонение от работното място. Със заповедта л.св. П. е запознат в същия ден на 22.05.2026т.

Към адм. преписка са приложени – оспорения акт /л.20-21/, Докладна записка с per. № 105-20-2742#1/20.05.2026 г. /л.22/ изготвена от * Л. Г. - **, Жалба-молба от л.св. И. Я. /л.23-24/, График за работно време на * /л.25/, писмо до ГДИН /л.26/, Докладна записка с per. № 105-20-2674#1/15.05.2026 г. изготвена от * НОТ * Г.Д.Г. /л.27-29/, писмо до Н-ка на Затвора *** от ГДИН /л.30/, Жалба от л.св Ц.П.М. /л.31-33/ и Заповед № 105-14-1041#1/22.06.2026г. на Н-ка на Затвора ***, за назначаване на л.св. И. П. на длъжност * , считано от 22.06.2026г. до приключване на съдебното производство по настоящето дело /л.34/. Допълнително от ответника са приложени: писмо-справка от Затвора *** /л.50/, Заповед № 105-01-8#1/ 13.06.2026г. на Н-ка на Затвора *** /л.51/, Предложение от 15.09.2026г. от * Л.Г. ** до Н-ка на Затвора *** /л.56/, Докладна записка от 09.09.2026г. от ** А.Р. – * , Обяснение от л.св. И.П. /л.58/ и Заявление от л.св. И.П. /л.59/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС (Нов –ДВ, бр. 105 от 2020 г.), разпоредбите на глава десета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. В случая не е предвидено обжалване на процесната заповед нито по административен, нито по съдебен ред. Допустимостта на жалбата се обуславя и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 9820/26.06.2019 г. на ВАС, ІІІ-то отделение, по адм. дело № 6304/2019 г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения админи-стративен акт, в законоустановения 14 /четиринадесет/ - дневен преклузивен срок /уведомяване на 22.05.2026г. и жалба от 01.06.2026г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен административен орган, Началника на Затвора ***, съгласно ЗИНЗС и чл. 170 ал. 3 от ППЗИНЗС. Заповедта отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. Процесната заповед е мотивирана с докладни записки, като съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС няма пречка мотивите да се намират и в други документи от преписката. При издаване на заповедта няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила довели до ограничаване правото на защита. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК. В тази насока всички възражения от страна на оспорващия са неоснователни и недоказани.

Заповедта съответства на материалния закон и на целта на закона съгласно чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация, а с чл. 41, ал. 3 от НК е регламентирано, че положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода участват в трудовата дейност основно с цел ресоциализацията им, като работата, която изпълняват се определя от администрацията, съгласно изрично посочените критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС. Лишеният от свобода с оглед спецификата на правното му положение, не е страна по трудово правоотношение и такова правоотношение между равнопоставени субекти не възниква между него и администрацията на Затвора. ЗИНЗС препраща към трудовото законодателство и Кодекса на труда, но само относно условията на труд и продължителността на работния ден на лишените от свобода, както и за имуществената им отговорност за неуредените в специалния закон въпроси (аргумент от чл. 173, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 79, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 127 от ЗИНЗС; чл. 168, чл. 169, ал. 1 и чл. 172 от ППЗИНЗС). Правата и задълженията на лишения от свобода, полагащ труд са уредени в ЗИНЗС и детайлизирани в ППЗИНЗС и не се определят от някое от основанията за възникване на трудово правоотношение, между които и трудов договор.

Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност.

Процесната заповед е мотивирана с докладни записки, като съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ВС няма пречка мотивите да се намират и в други документи от преписката, както се посочи и по-горе. В случая допуснатите нарушения са посочени в две докладни записки, изготвени от служители на Затвора ***. Видно от съдържанието на докладните записки в същите са изложени факти и обстоятелства по отношение необходимостта от освобождаване на жалбоподателя – лишен от свобода от заеманата до тогава длъжност * . Посочено е основанието, с приложени доказателства.

Цитираните докладни записки съдържа мотиви от фактическа страна за издаване на оспорената заповед. В случая административният орган е приел, че е налице фактическия състав на чл. 170 ППЗИНЗС, позовавайки се на тази разпоредба, в частност налице е хипотезата на ал.3 от същата, според която в случаите на ал.2 - „неуплътняване на работното време и отклонение от работното място“. Затова и освобождаването на жалбоподателя от заеманата длъжност, с оспорената заповед, на посоченото основание е законосъобразно.

Неоснователни се явяват твърденията в жалбата, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Следва жалбата против оспорения акт се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, няма противоречие с приложими материално-правни норми и същия е в съответствие с целта на закона.

Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a3e368a-62f3-400b-9fa4-3d731c452606