Решение № 209 от 11.08.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Сандански, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250101140 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от В. Й. М. от гр. *** против „***” ЕООД и е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК и при условията на евентуалност иск с правно основание 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.

143, ал.2, т. 3 от ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Ищцата сочи, че между нея и ответното дружество „***“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски заем № ***3, по силата на който й е бил предоставен заем в размер на 1 550 лева срещу задължението за връщането му в срок от 19.09.2021 година до 16.06.2022 година, разсрочено на 10 равни месечни вноски. Твърди, че в договора годишният процент на разходите е възлизал на 48,3%. Посочва, че до момента е върнала на ответника сумата от 680 лева от общата сума за връщане в размер на 2 881, 57 лева. Твърди, че съгласно уговореното в договора е поела задължението да предостави на кредитора обезпечение и е поела задължението в случай на непредставянето му да плати неустойка в размер на 1 050 лева. Ищцата твърди, че договорът за потребителски заем е нищожен, поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, не е написан по ясен разбираем начин и всички елементи на договора да са с еднакъв вид формат и шрифт, не по-малко от 12, да е в два екземпляра. Твърди, че не й е бил предоставен екземпляр от договора и че не всички страници на договора са подписани и от двете страни. Твърди, че договорът е нищожен, поради нарушение на чл. 11, ал. 1 т.10 от ЗПК, тъй като липсва съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР. При 1 условията на евентуалност твърди, че клаузата в договора, с която е била задължена да заплати неустойка на кредитора е нищожна, поради противоречие със закона като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП и че е нищожна, поради заобикаляне на закона, а именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че не дължи сумата за неустойка от 1 050 лева, поради нищожност на клаузата.

Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен, поради противоречие със закона на договор за потребителски кредит от разстояние № ***, сключен между нея и ответника на *** г. При условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, ищцата иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1 050 лева, представляваща допълнително възнаграждение по договора за потребителски кредит.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че договорът е действителен. Не оспорва сключването на договора. Оспорва твърдението на ищцата, че в договора има клауза за вземане от 1 050 лева. Предявява насрещен иск на правно основание чл. 9 от ЗПК и чл.79 от ЗЗД.

Сочи в насрещната искова молба, че на *** година между него и В. Й. Л.(М.) е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние по реда на ЗПФУР, по силата на който на М. е бил предоставен кредит в размер на 1 550 лева. Твърди, че сумата по него е била предоставена на ответницата на каса в „***“ АД. Сочи, че предоставеният кредит е трябвало да бъде върнат разсрочено на 10 броя месечни вноски, в периода от 18.09.2021 година до 15.06.2022 година, в размер на по 155 лева всяка от тя. Твърди, че насрещната ответница не е заплатила вноската с падеж на 17.03.2022 година в размер на 155 лева.

Насрещният ищец иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от общо 85,81 лева, от която сумата от 50 лева, главница, представляваща част от вноската за главница с падеж 17.03.2022 год. в общ размер от 155 лева и сумата от 35, 81 лева, представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 17.11.2021г. – 17.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба - 10.02.2023г. до окончателното й заплащане.

Ответницата по насрещния иск подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Твърди, че за насрещния ищец липсва правен интерес от предявяване на частичен иск, при положение, че твърди, че цялото вземане е изискуемо. На основание чл.

26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД прави възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, а именно чл. 8, параграф 1.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска и оспорването на насрещния иск.

Ответникът поддържа оспорването на първоначалния иск и поддържа насрещната искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На *** год. между „***” ЕООД, като кредитор и В. Й. М., като потребител е бил сключен договор за предоставяне на кредит № *** , по силата на който на ответницата е бил предоставен кредит в размер на 1 550 лева, а тя се е задължила да го върне разсрочено на вноски за срок от 300 дни, при фиксиран годишен лихвен процент 40.15% или обща сума за връщане в размер на 1 831, 35 лева. В чл. 3 от договора потребителят се е задължил в срок три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за общата сума на кредита, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочени изисквания.

В клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, е било уговорено, че при: 1. евентуално неизпълнение на задължението по предходните алинеи щяло да причини на кредитора вреди, за които се дължало неустойка като обезщетение; 2. размерът на тази неустойка е бил договорен в индивидуални преговори между страните, така, че не е прекомерен; 3. при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретният случай възлизал на сумата от 711, 48 лева. Същата се начислявала в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се е заплащала на определен с погасителния план брой вноски. В чл. 4, ал. 3, т.1 е бил уговорен погасителния план за изплащане на задължението без начислена неустойка. Видно е от тази клауза, че при представено обезпечение първата вноска е била на дата 18.09.2021г., втората на 18.10.2021 г., третата на 17.11.2021 год., четвъртата на 17.12.2021г., петата на 16.01.2022г., шестата на 15.02.2022г., седмата на 17.03.2022 година и така общо 10 бр. вноски с последна дата на падеж 15.06.2022 год. Размерът на вноската за главница е бил договорен на 155 лева.

Клаузата на чл. 4, ал.3, т. 2 съдържа погасителния план при непредставяне на обезпечение, т.е. с включени вноски за погасяване на начислената неустойка, които възлизали на 6 броя от по 118, 58 лева, включени в погасителния план към първите 6 вноски за главница и договорна лихва. В чл. 5 е било посочено, че ГПР възлизал на 48,44%, като са били взети предвид следните допускания: всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

По делото е безспорно, че договорът е бил сключен между страните от разстояние, чрез интернет сайта на ищеца www.minizaem.bg и след подадено от страна на ответницата искане за кредит, което е било одобрено от кредитора. С подписването на договора, потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от него – чл. 13 от договора.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че на *** год. в *** часа „***” ЕООД е извършило паричен превод към „***” АД за сумата от 1555, 83 лева, от които 1 555 лева по процесния договор за кредит № *** и 5, 83 лева такси за превод. Според вещото лице преводът е бил извършен чрез системата за електронни плащания „e<pay.bg” с="" разписка="" за="" извършено="" плащане="" и="" че="" ответницата="" е="" усвоила="" кредита="" на="" каса="" „***”="" АД. ="" От="" заключението="" вещото="" лице="" 3 видно,="" не="" предоставила="" ищеца="" уговореното="" обезпечение,="" поради="" което="" й="" била="" начислена="" договорната="" неустойка.="" В="" посочва,="" от="" страна="" има="" платени="" погасителни="" вноски="" по="" договора,="" които="" кредиторът="" погасявал="" вземания="" Според="" експерта="" към="" дата="" 19.10.2023="" год.="" направени="" в="" размер="" общо="" 1="" 180="" лева,="" която="" са="" погасявани="" суми="" главница,="" договорни="" лихви="" При="" тези="" погашения="" според="" вноската="" падеж="" 7.03.2022="" 155="" лева="" останалата="" изцяло="" неизплатена="" датата="" входиране="" насрещната="" искова="" молба.="" Заключава,="" лихва="" периода="" 17.11.2021="" год-="" 17.12.2021="" ,="" включена="" 4="" та="" погасителна="" вноска="" 17.12.2021г.="" 35,="" 81="" също="" погасена="" преди="" Тази="" договорна="" обаче="" 13.09.2023="" година="" част="" ищцата="" 100="" лева.<="" p=""> </pay.bg”>

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

По първоначалните искове.

По иска за обявяване на договора за нищожен.

Договорът за кредит, предмет на настоящото дело, попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответницата в случая е сключила договора като потребител, като физическо лице, което при сключването на договора, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗПК регламентират задължителните елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, договорът да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и чл.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищцата навежда две основания за нищожност на процесния договор противоречие със закона – първо с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и второ - поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа съществен елемент от съдържанието, а именно липсва правилно посочен в договора годишен процент на разходите.

4

Съдът намира твърдението на ищцата, че е налице нарушение на горецитираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неоснователно. Установи се, че договорът е сключен в електронна форма, по реда на ЗПФУР, написан е по ясен, разбираем начин. Ищцата, чиято беше доказателствената тежест не доказа, че форматът и размерът на шрифта е по- малък от 12. Подписвайки договора тя е декларирала, че е получила и екземпляр от договора, поради което съдът приема, че при сключването на процесния договор не е извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.