Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 10.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4567/2025
Вид
Решение № 154
Подписан
10.02.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204567 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Х. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 25 – 0919 – 004283 от 09.10.2025 г, издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя П., на основание разпоредбата на чл. 177, ал.

1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева/ 51,13 евро за това, че на 02.02.2025 г. около 02:30 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до бензиностанция „Еко“ в посока центъра на гр. Варна, управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *, като след извършена проверка в АИС „АНД“ и „БДС“ към Министерството на вътрешните работи е установено, че лицето е с отнето СУМПС, на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ с издадена ЗППАМ № 24 – 0819 – 001223/ 18.09.2024 г. и връчена на 04.10.2024 г., като наказателното постановление се издава на основание Постановление № 10413/ 2025 г. от 25.09.2025 г. за отказ за образуване на наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

1

Жалбоподателят Т. И. П. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, подчертавайки, че в случая липсва фактическо описание на вмененото му във вина нарушение по изискуемия от закона начин. Допълва във въззивната си жалба, че самата разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда няколко самостоятелни хипотези, като според жалбоподателя лаконичното фактическо описание на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление осуетява възможността му да разбере за какво точно нарушение бива санкциониран. Подчертава, че полицейски служители не са констатирали лично управление на превозното средство на 02.02.2025 г., не са събрани никакви доказателства, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата, поради което и заключва, че вината му не е установена по безспорен и категоричен начин. Предвид гореизложените съображения, жалбоподателят Т. И. П. отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4567 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Т. И. П. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 17.12.2025 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. А. Х. от АК – Варна, в качеството му на упълномощен процесуален представител на жалбоподателя се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и отново се отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 17.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4567 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 11.12.2025 г. писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 18.07.2025 г. била образувана от Районна прокуратура Варна проверка по повод изпратен сигнал от 29 – ти състав на Варненския районен съд, в който били изложени данни за евентуално извършено престъпление от общ характер, доколкото в открито съдебно заседание по НОХД № 602 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Т. И. П. бил разпитван в качеството на свидетел и заявил, че на датата 02.02.2025 г. бил управлявал лек автомобил „Ланчия Делта“. Същевременно в съдебното производство било безспорно установено, че жалбоподателя П. към инкриминираната дата 02.02.2025 г. бил с отнето СУМПС, въз основа на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 – 0819 – 001223 от 18.09.2024 г., издадена от полицейски инспектор от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.

На 25.09.2025 г. било постановено Постановление, с което било отказано образуване на досъдебно производство по пр. преписка № 10413/ 2025 г. по описа на Районна прокуратура Варна, като материалите по делото били изпратени на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна за евентуално налагане на административно наказание.

На 07.10.2025 г. било снето сведение от жалбоподателя П., който заявил в писмена форма, че вероятно на 02.02.2025 г. той е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № * в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до бензиностанция „Еко“ в посока центъра на гр. Варна.

На 09.10.2025 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна приел, че със своето поведение на 02.02.2025 г. жалбоподателя П. е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата дата издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева/ 51.13 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 3 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място според съда остава напълно недоказано, че на датата 02.02.2025 г., около 02:30 часа жалбоподателят Т. И. П. е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № * по бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна.

В случая такива доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство, напълно липсват.

В постановление от 25.09.2025 г. на Варненската районна прокуратура, постановено по пр. преписка № 10413/ 2025 г. по описа на Варненската районна прокуратура е прието, че на 02.02.2025 г. около 02:30 часа жалбоподателят бил управлявал лек автомобил „Ланчия Делта“, без посочен регистрационен номер на превозното средство.

Впоследствие са свалени сведения от жалбоподателя, в които той признава, че е управлявал автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *, като именно върху тези сведения „стъпва“ административно – наказващия орган, за да опише фактическата обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление.

На практика цялото „административно обвинение“ стъпва върху самопризнанията на жалбоподателя, дадени в свалените му сведения, налични по преписката, без обаче да е събрано и едно доказателство в подкрепа на това самопризнание, още повече, че самият жалбоподател очевидно не помни датата, на която е управлявал превозното средство по бул. „Княз Борис I“ в гр.

Варна до бензиностанция „Еко“, но видно от съдържанието на сведението от 07.10.2025 г. жалбоподателят заявява: „Датата не си спомням, но видно от материалите, които са събрали в съда става въпрос за малко след полунощ (около 02:30 часа) на 02.02.2025 г.“

По аргумент от разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК едно „голо“ самопризнание (макар, че в случая то дори е непълно, доколкото очевидно жалбоподателя не помни датата на изпълнителното деяние) не е достатъчно да обоснове извод за извършено от субективна и обективна страна административно нарушение, доколкото това самопризнание е задължително да бъде подкрепено с някакви доказателства, а в случая такива абсолютно 4 отсъстват, поради което и Наказателно постановление № 25 – 0919 – 004283 от 09.10.2025 г, издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

Още повече, че самопризнанието е направено в отсъствие на защитник и липсват данни да са били разяснени правата на жалбоподателя, предвидени в разпоредбите на чл. 119 – чл. 121 от НПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25 – 0919 – 004283 от 09.10.2025 г, издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на Т. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева/ 51,13 евро за това, че на 02.02.2025 г. около 02:30 часа в гр. Варна, по бул. „Княз Борис I“ до бензиностанция „Еко“ в посока центъра на гр. Варна, управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *, като след извършена проверка в АИС „АНД“ и „БДС“ към Министерството на вътрешните работи е установено, че лицето е с отнето СУМПС, на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ с издадена ЗППАМ № 24 – 0819 – 001223/ 18.09.2024 г. и връчена на 04.10.2024 г., като наказателното постановление се издава на основание Постановление № 10413/ 2025 г. от 25.09.2025 г. за отказ за образуване на наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5