Решение № 760 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504754 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Я. Д. срещу Решение 12461/09.11.2022г. по гр.д. 28286/2021г. на СРС, 36 с-в, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „ААГ-А. груп“ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата 11000,00 лева платени на отпаднало основание – развален договор за изработка, предявен като частичен от общ размер на вземането от 14385,00 лева.

Изложени са оплаквания за процесуални нарушения-недопускане на свидетели, превратно обсъждане на доказателства, несъбиране на поискани писмени доказателства. Не било обсъдено признание на ответника за извършени плащания, обективирано в изходяща от дружеството кореспонденция с таблица за плащания. Не било обсъдено доказателство, че обекта е бил електро-захранен от 16.12.2020г.

Доказателствата не били оспорени от ответника при негова тежест като изходящи от него. Не бил обсъден протокол за направени плащания, подписан от ответника и представен с исковата молба. Разпитаната свидетелка Й. установила давани парични суми в брой на управителя на ответника.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се изразява становище за неоснователност на доказателствените искания.

1

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен Договор № AAGJ201912.041 /07.07.2020 год. за изпълнение на СМР и Приложение № 1 към него, по силата на който възложителят Я. Д. е възложил, а изпълнителя „ААГ-А. А. ГРУП“ ЕООД е приел да изпълни СМР на обект -апартамент № А61, с административен адрес: гр.София ул.“Костур“ №16, съгласно подписният договор, оферта и проектни схеми, предоставени от изпълнителя. Страните са договорили срок за извършване на всички видове СМР - 75 от дни от получаване на достъп до описания по- горе апартамент, а договорената цена за CMP-та, съгласно предоставената оферта от изпълнителя била в размер на 65 000 лв. без ДДС. Не се спори, че ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния договор сума в общ размер на 48 000 лева, от която 30 000 лева е заплатена в деня на сключване на договора и 18 000 лева е заплатена с три банкови превода от по 6000 лева на датите 03.12.2020 г., 04.12.2020 г. и 24.02.2021 г.

С исковата молба се претендира частично вземане в размер 11000,00 лева от общо 14385,00 лева с твърдения, че сумата е авансово заплатена, но ответника не изпълнил всички договорени СМР, като се твърди да са предприемани действия и след изтичане на срока за изпълнение, но без резултат и се посочва, че е било явно, че ответника няма да изпълни договора като е преустановил работата на обекта, като след това друг изпълнител е довършил обекта. Не се твърди лошо качество на изпълнената част от СМР.

От това, че се претендира връщане на парична сума платена авансово с твърдение срещу сумата да няма насрещна престация по договора следва, че е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на даденото по развален договор, като предвид липсата на твърдения за лошо качество на онова, което е било извършено от ответника следва да се приеме, че всъщност с исковата молба ищеца се позовава на разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, като тезата му ( в уточнителни молби), че частичното неизпълнение се приравнява на негодност на изпълненото за употреба не води до друг извод, доколкото сам твърди, че работата е довършена от друг изпълнител, а не наново извършена.

Съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД възложителя може да развали договора ако стане явно че работата няма да се изпълни в срок или да се изпълни надлежно или по уговорения начин. Предявяване на искова молба с която се търсят последиците от разваляне на 2 договор имплицитно включва изявление за разваляне.

От насрещните твърдения на страните става ясно, че изпълнението на договора е преустановено в началото на м.04.2021г.

Ответника е твърдял, че достъп до обекта не му е осигурен на посочената в исковата молба дата, без обаче да посочва кога е получил достъп до обекта. Сочи че нямало ел.захранване и асансьор. Още в следващият абзац на отговора на иска обаче сам посочва, че въпреки лисата на електроенергия и асансьор е започнал изпълнението на договора поради наближаващият зимен сезон.

Предвид на това СГС приема, че именно на посочената в исковата молба дата 26.11.2020г. е предоставен достъп до имота за започване на договорените СМР.

Това се потвърждава и от свидетеля на ответника Н.Ф. който е заявил, че са започнали работа в края на м.11.2020г.

Ответника не твърди да е правил възражения пред възложителя ищец за липса на условия за започване на изпълнението на договора, нито че е предупредил възложителя за невъзможност да се спази срока поради липса на ел. захранване и асансьор, а напротив признава, че е започнал СМР-тата.

Още повече неговия свидетел К. е заявил, че на стълбището е имало осветление (тоест електрозахранване в сградата е имало), а самият свидетел е извършвал дейности по промяна на електроинсталацията в апартамента, при което е нормално да се спре електрозахранването. Следователно е било възможно изпълнението на договорените СМР и е неоснователно позоваването на ответника на спиране на срока за изпълнение и за липса на забава.

С оглед горното СГС приема, че срокът за изпълнение е бил 10.02.2021г.

Няма доказателства по делото и за възраженията на ответника, че ищецът не е оказвал необходимото съдействие, като е поставял допълнителни условия като влизал в договорки с подизпълнители. Всъщност твърденията са и неконкретизирани-изобщо не се посочва за какви според ответника договорки се касае и с какво те са попречили на работата на обекта.

Според въззивния съд са неоснователни доводите на ищеца в исковата молба, че цялата дължима по договора сума е 65000,00 лева. В отговора на иска е заявено възражение, че цената по договора с ДДС е 78000,00 лева.

Договора за извършване на СМР е облагаема доставка на услуга по ЗДДС и върху договорената цена се дължи ДДС щом доставчика е регистриран без страните да могат да се отклоняват от това правило. Изрично и в договора и в офертата е посочено, че цените са без ДДС, което означава, че върху договорената цена следва да се начислява такова щом изпълнителя е лице регистрирано по ЗДДС, а предвид посочения в приложените по делото фактури данъчен номер по ДДС ответника е регистриран по 3 този закон. При това положение крайната цена по договора е 78000,00 лева.

До преустановяване на изпълнението на договора в началото на м.04.2021г. ищецът е заплатил сумата от 64000,00 лева.

Въззивния съд не споделя изводите на СРС, че не е доказано плащане на повече от 48000,00 лева.

СРС в нарушение на задължението си да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства не е коментирал изобщо представени писмени доказателства – разпечатана на хартиен носител електронна кореспонденция между страните (л. 87-88).

В единственото ОСЗ ищецът е представил на хартиен носител електронно писмо от ответника с приложена таблица (изпратена със същото писмо) за направени и оставащи плащания по договора.

Те не са оспорени от ответника и следва да се приеме, че изхождат от него и тъй като установяват неизгодни за него факти за платени суми следва да бъдат кредитирани.

В изпратената от ответника таблица същият е удостоверил, че платени са 58000,00 лева. Писмото е от 15.02.2021г. и следва да се приеме, че към тази дата ищецът е заплатил на ответника сумата от 58000,00 лева.

След това на 24.02.2021г. е заплатил по банков път още 6000,00 лева или общо е заплатил 64000,00 лева.

Други плащания не са доказани.

Следва да се посочи, че съгласно договора между страните и подписаното към него приложение (което урежда етапите на плащане) се предвижда, че последните две плащания се дължат от възложителя едва след завършен обект.

Това означава, че е неоснователно възражението на ответника за забава на ищеца за плащане, защото по делото се установява, че към 24.02.2021г обекта не е завършен (работата в обекта е била преустановена в началото на м.04.2021г.), а не е бил завършен и към началото на м.04.2021г, доколкото ответника изрично (ОИМ) е признал, че част от предвидените СМР не са били извършени, като се позовал на липса на плащане, каквото не е било дължимо всъщност преди да бъдат извършени всички СМР. С оглед на изложеното СГС намира, че договора е развален с исковата молба по вина на изпълнителя.

За да се определи дали изпълнителя е получил сума срещу която не е престирал СМР от крайната цена по договора 78000,00 лева следва да се извади стойността с ДДС на неизпълнените СМР. Според СТЕ стойността на неизпълнените СМР е 13050,00 лева, като вещото лице е възприело посочените от ищеца стойности на СМР (които са без ДДС). Сумата с ДДС е 15660,00 лева. или стойността на изпълнените от 4 ответника СМР е 62340 лева, а същият е получил 64000,00 лева при което се налага извод, че следва да върне на ищеца сумата от 1660,00 лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, тъй като липсва основание да я задържи.

До този размер искът е основателен и решението за отхвърлянето му до посочения размер е неправилно и следва да се отмени, а искът по чл. 55, предл. 3 ЗЗД да се уважи до този размер.

В останалата си отхвърлителна част решението е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

При уважени 15 % от размера на иска ищецът има право на същият процент от сторените в двете инстанции разноски.

За първа инстанция има право на разноски за държавна такса в размер на 66,00 лева, за вещо лице 75,00 лева и за адвокат 90,00 лева.

За въззивното дело има право на разноски за държавна такса в размер на 33,00 лева и за адвокатски хонорара в размер на 208,50 лева.

Ответника за първа инстанция има право на разноски (при отхвърлен 85 % от иска) за адвокат в размер на 807,50 лева, а са му присъдени 950,00 лева, поради което решението в частта му с която на ответника са присъдени разноски за адвокат над размера от 807,50 лева следва да се отмени.

За въззивна инстанция ответника има право на 935,00 лева за адвокат.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 12461/09.11.2022г. по гр.д. 28286/2021г. на СРС, 36 с-в, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен ДО РАЗМЕР НА СУМАТА ОТ 1660,00 ЛЕВА, предявеният от Я. С. Д., ЕГН ********** срещу „ААГ-А. груп“ЕООД ЕИК 204321895 иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата 11000,00 лева (предявен като частичен от общ размер на вземането 14385,00 лева), платени на отпаднало основание – развален договор за изработка № AAGJ201912.041/07.07.2020 год. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ААГ-А. А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204321895, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Манастирски ливади“, ул. **** да заплати на Я. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** сумата от 1660,00 лева –платена на отпаднало основание развален договор за изпълнение на строително-монтажни работи № AAGJ201912.041/07.07.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано 5 от 20.05.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ решението на СРС и в частта му по разноските, с която в полза на „ААГ-А. А. ГРУП“ ЕООД са присъдени разноски за адвокат над размера от 807,50 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Я. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Костур“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ НА „ААГ-А. А. ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204321895 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 935,00 лева - разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.