Решение № 8280 от 24.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8280

Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20267050700735 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Ч. А. А., [ЕГН], от [населено място], подадена чрез адв. К. Т., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000018 от 31.01.2026г. на началник сектор към ОД на МВР – Варна, Второ РУ, с която на жалбоподателя А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 Б. З)ГГ) от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 31.01.2026г., като е посочено, че управлява л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № [рег. номер], собственост на Б. М. Ч. А.. Отнето е СУМПС [номер].

В жалбата се твърди, че автомобилът, управляван от Ч. А. в момента на проверката, не е негова собственост, а на Б.-М. Ч. А., той не е знаел за изтеклата застраховка и не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Посочва, че към момента на налагане на мярката автомобилът е бил изряден, защото застраховката „ГО“ е платена на 31.01.26г. в 14:08часа и следователно мярката е приложена формално, нарушава принципа на съразмерност, и освен това засяга тежко правата на жалбоподателя. Моли заповедта да бъде отменена, претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Началник –сектор при ОД на МВР – Варна, 02 РУ Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна, тъй като са били налице материалноправните предпоставки за издаването й. Твърди, че всеки водач трябва да следи дали за управлявания от него автомобил има валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и да е наясно с последиците от липсата й за продължителен период от време. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000018 от 31.01.2026г. на началник сектор към ОД на МВР – Варна, Второ РУ, с която на А. на основание чл. 171, т. 1, буква з), гг) е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, и е отнето свидетелство за управление на МПС № *******.

Заповедта е издадена във връзка с Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5056456/ 31.01.26г., издаден от служител на 02 РУ при ОД на МВР – Варна, според който на същата дата около 12:10часа, [населено място], по бул.“Княз Борис, на кръстовището с [улица], посока [жк], А. е управлявал л. а. с рег. № [рег. номер], собственост на Б.-М. Ч. А., който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена на 07.10.2025г. регистрация. Фактите са квалифицирани като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП. На същата дата за същите факти е съставен и Акт за установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането серия GA № 5056456/ 31.01.26г.

Към преписката е представена полица за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена на 31.01.2026 г. в 14:08ч.

В съдебното производство са приети представените от жалбоподателя копие от Наказателно постановление № 26-0436-000028/10.03.2026г. на Началник-сектор в ОДМВР Варна, 02 РУ Варна. С резолюция № 26-0436-[рег. номер] от 02.02.26г. е прекратено производството по ЗАНН за нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на обжалваната заповед. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Началник сектор 02 районно управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, оправомощен по силата на т. 2. 4 от Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна.

Заповедта е в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити и изложение на фактическите и правните основания за издаването в достатъчна степен за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност. При служебната проверка не се установяват съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя.

По материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира следното:

Обжалваната принудителна административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, буква з), гг) от ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Според събраните доказателства жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съответно срокът за налагане на принудителната мярка по посочената разпоредба е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 6 месеца. Не са представени доказателства дали към момента на съдебните прения въпросът за отговорността на А. за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е решена с влязъл в сила акт.

Според определението за административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, деянието, което нарушава установения ред на държавното управление, трябва да е извършено виновно. В случая това означава, че на водача трябва да е бил известен фактът, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Както се установява от преписката, прекратяването на регистрацията на автомобила, управляван от жалбоподателя, е извършено служебно. Не се установява звеното "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна да е изпълнило задължението си по чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/24.03.2000 г.), във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗДвП да уведоми собственика, в случая Б. М. Ч. А. . Предвид това, доколкото управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с поставени регистрационни номера, не може да се приеме, че на водача е било известно обстоятелството, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.

Чл. 574, ал. 10 и 11 от Кодекса за застраховането предвиждат задължение на информационния център на Гаранционния фонд да изпрати уведомление на собственика, че за автомобила няма действащ застрахователен договор. След изпращане на това уведомление тече срок 14 дни собственикът да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а ако такива доказателства не бъдат представени, Гаранционният фонд уведомява компетентния орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

Макар в тези разпоредби да е предвидена последицата прекратяване на регистрацията на превозното средство в случай, че за него няма действаща застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", тази последица не е автоматична и неминуемо настъпваща по силата на самата правна норма при изтичане на определен срок след изтичане/прекратяване на застраховката, а е опосредена от извършването на определени действия от страна както на Гаранционния фонд, така и на звеното "Пътна полиция" – констатиране на липсата на застраховка, уведомяване на собственика, уведомяване на компетентния орган и извършване на дерегистрацията от негова страна. При това положение реалното дерегистриране може да бъде извършено незабавно в рамките на съответните срокове, но може и да не бъде извършено в случай на обективни или субективни забавяния, и за собственика да е неизвестен точният момент на дерегистрирането. Още по-малко може да се приеме, че водач, който не е собственик на автомобила, може да е запознат с тези обстоятелства.

При това положение не са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з), гг) от ЗДвП и обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми.

Съдът счита също така, че по отношение на тази мярка е налице и основанието за незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК, а именно несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки не са наказания и нямат за цел да се предупреди и превъзпита нарушителят и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Тъй като мярката не представлява административно наказание, ограничаването на правата и законните интереси следва да се вписва в ограничението по чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно да е най-необходимото за целта, за която е приложена мярката. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно за целия срок, за който е наложено, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Тоест, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, изпълнението на мярката няма фактическо основание. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Специалната цел на принудителните мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Целта на дерегистрацията на автомобил при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е да се гарантира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се движат само автомобили, за които има сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и съответно при пътно-транспортно произшествие, настъпило при управлението на тези автомобили, увредените трети лица ще бъдат обезщетени. Според българското законодателство тази застраховка се сключва за вредите от управляването на конкретен автомобил, а не за вредите, причинени от конкретен водач, тоест тя не е лична "на автомобилиста", а на автомобила.

Ако бъде представена такава застраховка, регистрацията на автомобила се възстановява служебно, тоест приема се, че е постигната целта за движение по пътищата само на автомобили със сключена застраховка, тъй като след представянето на сключена застраховка и възстановяване на регистрацията на автомобила е преустановена възможността той да бъде управляван в нарушение на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП. В случая това е направено непосредствено след издаването на принудителната мярка.

Принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на водач, който управлява автомобил без задължителната застраховка, по чл. 171, ал. 1, буква е) от ЗДвП се прилага до представяне на такава застраховка, въпреки обстоятелството, че знанието за наличие на застраховка на автомобила у собственика се предполага, тъй като той е страна по застрахователния договор, а това обстоятелство е лесно проверимо от третите лица водачи в базата данни на Гаранционния фонд.