Определение № 88 от 03.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. гр. София , 02.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галя И. Георгиева

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600234 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК.

Образувано е по частна жалба на подс. Д. И. Д. срещу протоколно определение от 17.05.2021 г. по нохд № 477/21 г. СНС, в частта, в която е потвърдена изпълняваната по отношение на този подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева. В жалбата се поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението, в обжалваната му част, като „недостатъчно мотивирано“, поради необсъждане в пълнота на обстоятелствата, свързани с наличието на постоянен адрес, семейно положение, трудова ангажираност и коректно процесуално поведение. Намира размера на гаранцията за изключително висок, предвид ниските доходи на подсъдимото лице. Моли за отмяна на определението и изменяване, в по-лека по вид, на търпяната процесуална принуда.

Алтернативно моли за намаляване размера на гаранцията съобразно семейното му и имотно състояние.

В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е депозирано от СП.

АСНС преценява частната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и доказателствата по делото и като извърши проверка на правилността на 1 атакуваното определение, в обжалваната му част, АСНС преценява частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

На първо място, въззивната съдебна инстанция намира основателност на оплакването на подсъдимия-жалбоподател Д.Д. за немотивираност на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната му част.

СНС, при произнасяне на очертания в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК въпрос относно взетите мерки за процесуална принуда на подсъдимите, е формирал оскъдни и общи за всички подсъдими правни доводи за наличие на „предпоставките на чл. 63 НПК“ за вземане на мярка за неотклонение и съответствието й с целите по чл. 57 НПК. Доколкото по отношение на всеки от деветимата подсъдими се изпълнява мярка за неотклонение, несвързана с ограничаване свободата на придвижване /подписка, парична гаранция в различни размери/, изпълнението на процесуалното изискване на чл. 34 НПК за ясно и безпротиворечиво мотивиране на съдебния акт предполага формиране на правни съображения поотделно за всеки от тях и позоваване на приложимата правна норма /неправилно посочена като чл. 63 НПК, регламентираща законовите предпоставки на мярка за неотклонение задържане под стража, каквато не е взета в настоящия казус/, което СНС не е сторил.

Въззивният съдебен състав преценява, че към настоящия стадий на развитие на съдебната фаза на наказателното производство не са налице обстоятелства, които да обуславят изменяване на изпълняваната по отношение на подсъдимия-жалбоподател Д. И. Д. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева в друга, по-лека такава, както и намаляването на нейния размер.

Видно от доказателствата по делото подсъдимият Д. И. Д. е предаден на съд с обвинение за твърдяни за извършени две умишлени престъпления от общ характер, засягащи различен кръг правно защитени обществени отношения /против реда и общественото спокойствие, общоопасни престъпления/, а именно: по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

- по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години.

Въззивният съд намира, че от приобщените на досъдебната фаза доказателства може да се изгради извод за обосновано предположение относно авторството на подсъдимия-жалбоподател в претендираната от държавното обвинение за осъществена престъпна дейност. Въззивната 2 съдебна инстанция подчертава, че тази констатация е постановена при съблюдаване на презумпцията за невиновност, поради което не се ангажира с оценка на въпросите, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, произнасяне досежно които дължи първостепенният съд при решаване на делото по съществото.

На следващо място, АСНС преценява, че е налице основание по чл. 57 НПК – опасност от извършване на престъпление, като предпоставка за вземане на мярка за неотклонение /чл. 56, ал. 1 НПК/. Наред с това достигна до извод, че тази релевантна опасност е реална, а не хипотетична, като изводима от инкорпорираните доказателства – справката за съдимост на подсъдимия Д.Д. /л. 95 нохд № 477/21 г. СНС/, удостоверяваща осъждания за извършени умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, ефективно и за престъпление, аналогично с предявеното по настоящото производство /чл. 339, ал. 1 НК по нохд № 2642/15 г. РС, Стара Загора, в сила от 05.11.2015 г./, справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България за неприключило досъдебно производство по чл. 216, ал. 1 НК.

При преценка на риска от извършване на престъпление от подс. Д.Д.

АСНС подложи на анализ и спецификите на претендираната за осъществена усложнена престъпна деятелност – престъпни деяния в условията на реална съвкупност, многоброен /11 души/ персонален състав на ръководеното от този подсъдим престъпно сдружение, продължителен период на съществуване на твърдяното престъпно образувание /от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г./.

При индивидуализиране на оспорената процесуална принуда въззивният съд извърши внимателна оценка на комплекса от обстоятелства, очертани в разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК – степента на обществена опасност на престъпленията, доказателствата срещу подс. Д., а така също и семейно положение /баща на малолетно дете на 12 години и 10 месеца/ и всички налични данни за личността му.

Възражението за прекомерен размер на гаранцията в пари, като несъответна на имущественото му положение /за обременено такова не са наведени твърдения и не са представени нови доказателства, различни от съобразените с определение по внчд № 286/20 г. АСНС, с което е отменено протоколно определение от 05.06.2020 г.по нчд № 1582/20 г. СНС и е изменена мярката за неотклонение на подс. Д. от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева – допълнителен том към ДП, л.

49-52/, като доказателствено неподкрепено, въззивният съд отхвърли.

Водим от всичко изложено до тук АСНС намира, че по отношение на подсъдимия-жалбоподател Д. И. Д. пропорционална на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, мярка за неотклонение се явява оспорената такава “Гаранция в пари“ в размер на 20 3 хиляди лева. Доводът в частната жалба, че мярка за неотклонение от оспорения вид и размер „представлява форма на неоправдана репресия и изтезание“, като лишен от основание, АСНС остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.05.2021 г. по нохд № 477/21 г. СНС, в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение “Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева, изпълнявана по отношение на подс. Д. И. Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4