Решение № 833 от 20.10.2026, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 871/2026
- Вид
- Решение № 833
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- КАЛИН ГЕОРГИЕВ КОЛЕШАНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 833 гр. Шумен, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН Г. КОЛЕШАНСКИ при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от КАЛИН Г. КОЛЕШАНСКИ Гражданско дело № 20263630100871 по описа за 2026 година
Предявен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от Б. Р. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК : 202531869, с адрес за призоваване – гр. София, ул. „Отец паисий“ № 15, офис Б, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 2380,42 евро.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2380,42 евро /4655,69 лева/, представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена на ответника по недействителен договор за потребителски кредит № 858375/06.05.2023г., като разлика между чистата стойност на кредита – 1900 лева и заплатена сума в размер на 6555,59 лева. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Срещу заповедта по ЧГД № 43/2026г., по описа на РС – Козлодуй, ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от 1 твърдените факти – сключване на процесния договор, неустойката не е включена в ГПР, получено плащане по договора, в размер на 6555,59 лева.
Счита договора и клаузите му действителни, иска отхвърляне на иска, и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не изпращат представители, но в писмени молби поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 06.05.2023г. страните сключили договор за потребителски кредит № 858375, за сумата от 1900 лева. Уговорено било връщането , за срок от 18 месеца, на 4 вноски по 63,41 лева и 14 вноски по 172,09 лева, с падеж на конкретно определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва била в размер на 40,05% годишно, при ГПР от 47,92%, и обща дължима сума по кредита от 2679,60 лева/главница и договорна лихва/. Договора съдържа уговорка със задължение за заемополучателят /чл. 6/, в 3-дневен срок да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи обезпечения, се предвижда неустойка в размер на 3836,40 лева /чл. 6. 6/. Не се спори, че сумата от 3836,40 лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора, сключването му и плащането на сумата от 6555,69 лева, по него от ищеца на ответника. Представения погасителен план няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК- не съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения установителен иск, е необходимо да се установи, че в процесния договор за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК; договора е нищожна поради противоречие на закона, заобикаляне на закона/непозволен или забранен резултат постигнат, чрез уговорката за неустойка/; неравноправни клаузи, които не се заместват от повелителни 2 правила на закона или има възможност да се предположи, че сделката би била сключена без тях; получаване от ответника на определена сума; размера на обогатяването на ответника; връзката между обедняването си, и обогатяването на ответника.
Договора за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, но на нито едно от заявените в исковата молба основания, а поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-нисък от посочения в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, което изключва нищожност на клаузата за уговарянето му.
Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по договор за потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат, съответно вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на която няма място в ГПР, както според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, така и според Директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Неустойките по договор не са и сред изброените „разходи“, които следвало да се включват в ГПР, според споменатите в молби по делото решения на СЕС.
Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/21, ал. 1 ЗПК/, за неустойка, не на тази за ГПР. При него/заобикалянето/, страните обикновено целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки/включване в договор на една или повече уговорки , които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля на страните, от процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява. Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.
Не е налице заобикаляне на нормата от чл. 33, ал. 1 от ЗПК, нито чрез уговаряне на неустойка, при неизпълнение на несъществено задължение по договор за кредит, различно от това за връщане на предадени пари, нито чрез задължение за заплащане на допълнителни услуги или такси по тарифи на 3 ответника. Не само защото по делото не са представени от ищеца, чиято тежест на доказване е твърдението за нищожност на договора, сочените в молбата му тарифа за такси и разходи, или споразумения за предоставени допълнителни услуги, а въобще, евентуално уговорени вземания за такива, нямат касателство с вида на обезщетението /лихва/, при забава.
Уговорената договорна лихва не е нищожна и не накърнява добрите нрави, само поради размера си и отношението в което се намира спрямо законната лихва. Двата вида лихва, не само поради разлика в произход и функция, нямат твърдяната в исковата молба и изолирана, незадължителна съдебна практика, връзка. Липсва законово ограничение за размера на договорната лихва, извън индирактното регулиране, чрез размера на ГПР.
Дори и да се приеме, че договорна лихва, по договор за кредит накърнява добрите нрави, именно поради липсата на изискване такава задължително да се договаря, или за размера , нищожност на такава уговорка в договор, не би довела нищожност на целия договор.
Уговорките от договора за потребителски кредит, касаещи неустойка, дължима при неизпълнение на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, в 14-дневен срок, са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо, особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в съвкупност, само поради размера си, е в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства, в размер надхвърлящ двойния им – 1900 лева заем и 3836,40 лева неустойка. Действително съществува свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на облигационното право, като посочените и този за недопускане на неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/.
Уговорките от договора, могат да обосноват и твърдяната, в 4 обстоятелствената част на исковата молба, нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но по отношение и на двете основания за нищожност на уговорката за неустойка /накърняване добрите нрави и неравноправност/, макар и да се установяват от самия договор, съгласно мотивите към ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по ТД № 1/2020 г., ОСГТК, не водят до недействителност на договора за потребителски кредит, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, нито до нищожност поради противоречие, заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави /заявените основания/, а до приложение на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
От горното следва, че ответникът е получил исковата сумата без основание и дължи връщането , което налага уважаване на предявения иск.
При посочения изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 766,38 евро разноски в настоящото производството и по еЧГД № 43/2026г. по описа на РС – Козлодуй, представляващи 103,38 евро държавни такси и 663 евро адвокатско възнаграждение – част от действително заплатено, в размер на 736,17 евро, след определянето му в размер съответен на минималния предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, по основателно възражение за прекомерност на ответника.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК : 202531869, с адрес за призоваване – гр. София, ул. „Отец паисий“ № 15, офис Б, че в полза на Б. Р. Х., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу дружеството съществува вземане за сумата от 2380,42 евро /4655,69 лева/, представляваща подлежаща на връщане сума, заплатена на ответника по недействителен договор за потребителски кредит № 858375/06.05.2023г., като разлика между чистата стойност на кредита – 1900 лева и заплатена сума в размер на 6555,59 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК : 202531869, с адрес за призоваване – гр. София, ул. „Отец паисий“ № 15, офис Б, да заплати на Б. Р. Х., ЕГН :
**********, с адрес – ***, сумата от 766,38 евро разноски в настоящото 5 производството и по еЧГД № 43/2026г. по описа на РС – Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 6