Решение № 80 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Наказателно дело за възобновяване № 20263000600079 по описа за 2026 година Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.Г. М., подадено в качеството му на защитник на осъденото лице Г. Г. В. за възобновяване на производството по нохд №116/2024г. на Районен съд-Кубрат и внохд №278/2025г. по описа на Окръжен съд-Разград.

Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се в крайна сметка възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове, и връщане делото за ново разглеждане с посочване стадия, от който това да стане.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

Защитата поддържа изцяло искането си, твърди нарушаване правата на лицето в хода на досъдебното и съдебно производство, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденото лице твърди, че не е извършило деянието.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си намери 1 за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК (решението на Окръжен съд-Разград е постановено на 04.12.2025г. и като необжалваемо същия ден влязло в сила, а искането е подадено на 23.12.2025г.). Разгледано по същество, то се явява и основателно.

С присъда №4/27.03.2025г. по нохд №116/2024г. Районен съд-Кубрат е признал Г. Г. В. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2023г. в с.Беловец, обл.Разград, при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с непълнолетния В.Р.Й. извършил кражба на чужда движима вещ – моторен трион марка „Щил“ на стойност 910лв., който отнел от владението на Д.С.Н., поради което и на основание 196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195 ал.1 т.5 НК и чл.54 ал.1 НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С присъдата е ангажираната наказателната отговорност и на непълнолетното лице В.Р.Й. като му е наложено наказание пробация. Съдът се произнесъл и по разноските. По жалба на подсъдимите лица присъдата била проверена по въззивен ред и с решение

№137/04.12.2025г. по внохд №278/2025г. на ОС-Разград била изменена – въззивният съд приложил закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицирал деянията на подсъдимите по чл.194 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК за В.Й., и по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК за Г. В..

Като последица от това било намалено и наложеното на Г. В. наказание от три на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена. А като съдебен акт, непреминал през касационен контрол, срещу въззивното решение е подадено искане за възобновяване на наказателното производство.

В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и 3 НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основания за възобновяване – допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Наличието на съществени процесуални нарушения според защитата се изразява на първо място в превратен анализ на доказателствата по делото, довел до неправилно осъждане на искателя. Тази критика има своето частично основание – доколкото въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение на база доказателства, които не са били включени в доказателствената маса по 2 надлежния ред. От изложената фактология по извършване на престъплението – неговия механизъм, разпределение на ролите и т.н. става ясно, че въззивният съд е установил част от фактите въз основа на обясненията на подс.Й.. Че това е така подчертава изрично самият съд в изложените съображения в абзац втори на л.9 от въззивното решение. Там съдът е посочил, че подсъдимите в първите си разпити след привличането им са изложили подробни съображения за участието си в изпълнителното деяние, разпределянето на ролите между тях, действията им по укриването на отнетата вещ и разпореждането с нея.

Такива подробности се съдържат единствено в обясненията на Й., дадени в разпита му веднага след привличането му в качеството на обвиняем на 16.10.2023г., който протокол се намира на л.43 от д.п. Тези обяснения обаче не са включени в доказателствения материал по надлежния процесуален ред – нито първата, нито въззивната инстанция са се възползвали от възможността да сторят това по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК, въпреки наличните противоречия (впоследствие подсъдимите променят обясненията си).

Доколкото въпросната хипотеза представлява изрично отклонение от принципа на непосредственост в процеса, то нейното неглижиране е лишило съдилищата от възможността да се възползват от тези доказателства. И формирането на фактическите им изводи върху тях е в разрез със забраната на чл.105 ал.2 НПК, нарушен е един от основните принципи на наказателния процес – този, прогласен в разпоредбата на чл.13 ал.2 НПК. Неспазването на разпоредбите на чл. 12, ал. 2 , чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК всякога представлява процесуално нарушение, тъй като рефлектира негативно и върху процесуалните права на осъденото лице.

Съдилищата правилно са се позовали на показанията на свидетелите Недялка Митева и Дамян В. – приятели на подсъдимите, пред които в свободен разговор те са признали своето участие в престъплението. Същите свидетели изнасят и подробности по отношение факта на промяна на обясненията на подсъдимите в хода на процеса. Това обаче са производни доказателства и като такива няма пречка да бъдат ценени, но в съвкупност с първичните, каквито в случая са обясненията на подсъдимите. А те както се спомена не са приобщени към доказателствения материал.

Посоченото процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в рамките на настоящото производство – доколкото е свързано със събирането на доказателства от решаващите съдилища и тяхната последваща оценка.

Това налага производството по делото да бъде възобновено, въззивно решение №137/04.12.2025г. по внохд №278/2025г. на ОС-Разград да бъде отменено и 3 делото да бъде върнато на въззивния съд, който след разпит на подсъдимите лица констатирайки евентуални противоречия да приобщи по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК техните обяснения, дадени след привличането им в качеството на обвиняеми и обективирани в протоколи за разпит на л.43 и л.64 от д.п. След което да стори анализ на доказателствата и изпълни задълженията си по чл.339 НПК.

Що се касае за възраженията по отношение годността на показанията на свидетелите Б.М. и В.А. то те са напълно неоснователни. В тази насока въззивният съд е изложил пространни съображения, които напълно се споделят и от настоящия. Тези лица попадат в разширението на обхвата на забраната по чл.118 ал.2 НПК, тъй като са извършвали разузнавателни беседи с подсъдимите. Въпреки, че в ЗМВР не се съдържа легална дефиниция на понятието „разузнавателна беседа“, а и самият процесуален закон не указва с кого е следвало тя да се води, то този въпрос е намерил своя непротиворечив отговор в съдебната практика. Както неведнъж касационната инстанция е имала възможност да посочи, допълнението на чл.118 ал.2 НПК „както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР“ е обвързано и наложено от осъдително решение на ЕСПЧ от 08.03.2018г. по делото Димитър Митев срещу България, и „цели обезценяване до степен на пълно изключване на доказателствената сила на уличаващата подсъдимия информация, изводима от разузнавателни беседи с него в отсъствие на адвокат и без да му е разяснено правото на защита в аспекта на правото да запази мълчание и да не се самоуличава … липсват каквито и да било индиции, както в посочено решение на Съда в Страсбург, така и в изложените пред Народното събрание мотиви на вносителите на законопроекта, за това полицейските служители, които са извършили разузнавателна беседа по ЗМВР, да бъдат априори изключени от кръга на свидетелите и да не могат изобщо да свидетелстват за други факти, допринасящи за разкриване на обективната истина, които са възприели лично и непосредствено отвъд беседата.“ – Р №349/2025г. на ВКС по кнд №486/2025г. Все в тази насока и Р №303/2025 на ВКС по кнд №387/2025г., Р №59/28.01.2026г. по кнд №951/2025г. на ВКС 1-во НО, Р №434/20.10.2025г. по нд №501/2025г. на ВКС, НК 3-то НО, а преди допълнението – и ред други.

Очевидно е от изложеното, че забраната се отнася до разузнавателни беседи със заподозрени лица, придобили впоследствие качеството обвиняем/подсъдим и то по отношение на уличаваща ги информация, споделена от тях в рамките на действия, нерегламентирани от процесуалния закон. По отношение на други факти не съществува пречка тези лица да 4 свидетелстват. Затова и правилно въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност тази част от показанията им, възпроизвеждаща уличаващи подсъдимите факти. В останалата си част обаче те представляват годно доказателствено средство.

С оглед изложеното по-напред възражението за явна несправедливост на наложеното на искателя наказание е безпредметно да се обсъжда.

По тези съображения Варненският апелативен съд намира, че е налице основание за възобновяване на наказателното производство, поради което и РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №278/2025г. по описа на Окръжен съд-Разград.

ОТМЕНЯ решение №137/04.12.2025г. по внохд №278/2025г. по описа на Окръжен съд-Разград и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Препис от решението да се изпрати на Затвора-гр.Белене, където Г. Г. В.

ЕГН ********** е задържан за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, тъй като същият следва да бъде освободен ако не се задържа на друго основание.

Препис от решението да се изпрати и на Районна служба „Изпълнение на наказанията” – Разград, където се изпълнява наказанието „Пробация“ по отношение на В.Р.Й..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5