Решение № 2349 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20211100513506 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20149569/30.06.2021г., постановено по гр.д. № 55956/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, са уважени предявените от В. Д. Т., ЕГН **********, срещу Република България, чрез Министерството на финансите, осъдителни искове с правна квалификация чл. 151 ЗИН (отм.) за сумата от 3 000,63 лева, представляваща стойността на 2 926 броя акции от капитала на „Галатекс“ АД, равняващи се на ¼ ид.ч. от вече продадените чрез масова приватизация 11704 броя акции. Искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения такъв от 6 307 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 25137490/10.09.2021г., подадена от ответника, с която е обжалвано решението в частта, с която са уважени исковете претенции, т.е. за сумата от 3 000,63 лева, представляваща стойността на 2 926 броя акции от капитала на „Галатекс“. Въззивниците навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се уважат изцяло предявените искове. Претендират сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 ответника в първоинстанционното производство.

Решението в отхвърлителната част, т.е. за разликата над 3 000,63 лева до 6 307 лева е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 151 ЗИН (отм.) за сумата от 3 000,63 лева, представляваща стойността на 2 926 броя акции от капитала на „Галатекс“ АД, равняващи се на ¼ ид.ч. от вече продадените чрез масова приватизация 11704 броя акции.

Съгласно разпоредбата на чл. 151 ЗИН (отм.) ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници.

Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива - по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване.

Настоящият състав приема за установено, че към 1945 г. А.Н.С. е притежавал 98,97 % от капитала на „Текстил“ АД, гр. Варна, преименувано в Текстилна фабрика „1 май“, гр.

Варна, като впоследствие с решение по гр.д. № 6667/91 г. по описа на Окръжен съд Варна е вписано „Галатекс“ ООД, гр. Варна, като правоприемник на ТК „Първи май“, преобразувано в „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, с капитал, разделен на 226525 неделими поименни акции според решение от 3 януари 1996 г. по ф.д. № 5256/1995 г. Установено е, че с решение № 784 от 21 януари 1994 г., постановено по н.о.х.д. № 775/1993 г., Върховният съд на Република България е отменил присъда от 29 април 1945 г. в частта, с която А.С. е признат за виновен и му е наложено наказание, включително и в частта, с която му е конфискувано цялото движимо и недвижимо имущество. Установено е, че с договор за продажба на наследствени права, сключен с нотариална заверка на подписите на 28.01.1994 г., М.А.Н. - единственият наследник по закон на А.С., е продал на касатора 1/4 идеална част от цялото наследство на покойния си баща. Не е спорно, че на 26.08.1998 г. между министъра на промишлеността, в 2 качеството му на орган, упражняващ правото на собственост в капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, и наследниците на А.С. – М.Н. и В. Т., е сключено споразумение, с което страните са признали, че в изпълнение на решение № 784 от 21 януари 1994 г. на ВС правоприемниците на А.С., въз основа на отменената конфискация на имуществото му, следва да получат общо 98,97 % от капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, но с оглед настъпилите промени в регистрирания капитал следва да им бъдат прехвърлени 94,83 % от регистрирания капитал, от които на ищеца Т. – 53680 броя поименни акции.

Ищецът е правоприемник на А. С. по силата на сключения договор за продажба на наследство на основание чл. 212 ЗЗД, приет за действителен, като в наследството е включено и правото по чл. 151 ЗИН /отм./. За да бъде уважен главния иск – за връщане на акции, конфискувани с присъда след отмяната

, следва да се установи, 1) че в патримониума на осъденото лице са били включени права – акции от търговско дружество, 2) че наказанието „конфискация“ е включвало и правата по притежаваните от осъдения акции, 3) че присъдата е отменена в тази част, 4) както и че ищецът е правоприемник на осъденото лице. По делото е установено, че с вписване на определение от 5 януари 1947 г. на Варненския областен съд „Текстил“ АД е преименувано в ТФ “1 май“ и е преустановено съществуването му като акционерно дружество, съответно правата по отчуждените акции са се преобразували в съответното им право на ликвидационен дял от имуществото на преобразуваното дружество; Към 21.04.1994 г. с имуществото на текстилната фабрика е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност „Галатекс“ ЕООД. Със споразумение от 1998 г. е договорено, че министърът на промишлеността веднага прехвърля на ищеца 33964 поименни акции, върху останалите акции учредява залог, като те ще бъдат прехвърлени в срок от един месец от приемане и одобряване на оценките, с оглед установяване на съществуването на облигационно вземане на държавата, свързано с промени във фактическото състояние на „Галатекс“ ЕАД; с джиро от 24.08.1998 г. на ищеца са прехвърлени 33964 броя поименни акции от капитала на „Галатекс“ ЕАД с номинална стойност 1000 лева всяка.

Настоящият състав на съда приема, че с разпоредбата на чл. 151 ЗИН /отм./ се регламентира дължимост на първоначалните вещи, т.е. на конфискуваните към 1945 г. акции на регистрираното през 1922 г. дружество „Текстил“ АД; с оглед вписаните промени акционерното дружество е престанало да съществува, същото е ликвидирано, като с одържавяването му въз основа на конфискацията държавата е станала собственик на имуществото, материализирано в акциите, които е предоставила за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Новообразуваното през 1996 г. акционерно дружество е друго, т.е. различно дружество, и е недопустимо акционер в едно дружество, което е ликвидирано, да „възстанови“ акционерните си права в новообразувано акционерно дружество, дори и в случай, че второто дружество е поело активи и пасиви на първото дружество, както твърди ищецът. По изложените съображения настоящият състав, приема че имуществото, предмет на конфискацията, не съществува към момента на отмяната , което от своя страна води до неоснователност на иска за връщане на акциите от капитала 3 на „Галатекс“ АД, гр. Варна.

По заявения евентуален иск по чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на задължението от 26.08.1998 г., е прието, че на 26.08.1998 г. е сключено споразумение между министъра на промишлеността, в качеството му на орган, упражняващ правата на собственост на държавата в капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, от една страна, и наследниците на А.

С., между които и ищецът, от друга страна. Посочва се, че със споразумението страните по него са установили, че в изпълнение на решение на ВС от 21 януари 1994 г. правоприемниците на А. С., въз основа на отменената конфискация на имуществото му, следва да получат общо 98,97 % от капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна; в т. 2 от споразумението е обективирана констатацията на страните, че възможността за връщане на акционерните права в обем до 98,97 % от капитала на дружеството е в рамките на 94,83 % от капитала на дружеството и държавата може да извърши разпоредителни действия и възстанови акционерните права само в посочения размер, за който е постигнато съгласие; в т.

4 от споразумението е договорено, че от дължимите на наследниците на А. С. 94,83 % от регистрирания капитал на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, министърът на промишлеността веднага прехвърля и регистрира прехвърлянето в регистъра на Централния депозитар акции, възлизащи на 60 % от капитала, а именно – 135855 акции, от които на ищеца за 1/4 ид.части – 33964 броя поименни акции. Министерството се е задължило задържаната в залог разлика от 34,83 % също да бъде върната в срок не по-късно от 1 месец от приемане и одобряване на оценките, освен ако в негова полза не бъде установено облигационно вземане, произтичащо от промените във фактическото състояние на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна – правоприемник на „Текстил“ АД, а ако по посоченият в т. 5 от споразумението ред бъде установено облигационно вземане в полза на министерството, задържаният процент акции могат да послужат за удовлетворяването му; с джиро от 24.08.1998 г. на ищеца са прехвърлени 33964 броя поименни акции от капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр. Варна, с номинална стойност 1000 лева всяка.

Въззивният съд приема, че предмет на претенцията за реално изпълнение е на задължението по т. 4 от споразумението за прехвърляне на 19717 акции от капитала на „Галатекс“ АД, гр. Варна, представляващи 1/4 ид. част от задържаните в залог 34,83 % от капитала на дружеството. Тълкувайки договора и обективираната в него воля на страните, съдът приема, че целта и предмет на споразумението е уреждане реституирането на конфискуваното от държавата имущество, която именно е задълженият субект по чл. 151 ЗИН /отм./; министърът е действал именно като представител на държавата, в качеството му на упражняващ правата върху капитала на държавното акционерно дружество.

Следователно, не акционерното дружество, а държавата е страна по процесното споразумение, което обуславя пасивната материална легитимация в производството. По заявеното възражение на ответника за незаконосъобразност на споразумението „с оглед директното прехвърляне на всички държавни акции от капитала на „Галатекс“ АД, гр.

Варна, на В. Т.“ - възражение за неговата недействителност, съдът приема, че основанието, каузата на процесното споразумение, е реституирането на конфискуваното имущество въз 4 основа отменителната присъда на ВС по начин, който обаче противоречи на императивното правило на приложимия в случая чл. 151 ЗИН /отм/. Настоящият състав приема, че по реда на чл. 151 ЗИН /отм./ на реституиране подлежат първоначално отнетите вещи, т.е. конфискуваните към 1945 г. акции на регистрираното през 1922 г. дружество „Текстил“ АД, които не съществуват и не са в гражданския оборот; следователно, договореният от страните в споразумението начин за възстановяване на конфискуваното имущество чрез прехвърляне на акции от новосъздаденото акционерно дружество, които обективират както имуществени, така и членствени правоотношения, различни от конфискуваните, противоречи на императивното правило на чл. 151 ЗИН /отм./, което обуславя нищожност на процесното споразумение, съответно неоснователност на иска по чл. 79 ЗЗД. По втория евентуален иск по чл. 151 ЗИН /отм./ - за заплащане равностойността на конфискуваните акции в случай, че е невъзможно връщането им, отхвърлен от първата инстанция поради приета основателност на възражението на ответната страна за изтекла давност, е счетено, че съгласно чл. 151 ЗИН /отм./, в случаите, в които конфискуваното имущество не съществува, е препятствана възможността за реалното реституиране, а държавата дължи заплащане на равностойността му по „съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива – по пазарните цени, като се взема предвид съответното овехтяване“, от което следва, че в полза на правоимащия възниква правото да иска равностойността на конфискуваното имущество, т.е. стойността на конфискуваните през 1945 г. акции. С исковата молба е търсено заплащането на равностойността на акциите по пазарната им стойност към 28.01.1994 г. – денят след отмяна на конфискацията. Във всички допълнителни молби, с които ищецът по разпореждане на съда е уточнявал фактическото основание на претенциите, размерът на претенцията е изградена върху средната пазарна цена на акциите на „Галатекс“ АД, гр.