Решение № 678 от 07.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. П., 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720102042 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Д.-С. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди по автомобил и разходи за превозването му с пътна помощ.

Ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ***** г., със срок на действие от 27.04.2024 г. до 26.04.2025 г., за собствения й лек автомобил „Кадилак XT5“, с рег. № СВ 5978 СВ и рама № *****.

Поддържа, че на 11.11.2024 г. около 13:30 часа в гр. П. е настъпило застрахователно събитие, при което автомобилът й е бил увреден. Сочи, че същата сутрин го е паркирала успоредно на тротоара, срещу медицински комплекс „*** ***“, където работи, с предната му част към спирка „Ш.“. В исковата молба мястото е посочено като ул. „*** *** ***** и ****“. Автомобил „*** ****“, движещ се от кв. П.“ към спирка „Ш.“, е ударил паркирания автомобил в задната лява част, след като водачът му е загубил контрол над управлението. Твърди, че вследствие на удара автомобилът й се е преместил напред, качил се е на тротоара и е опрял в паркирания пред него автомобил „***“.

Посочва, че незабавно са уведомени органите на КАТ и ответното застрахователно дружество, съставен е двустранен констативен протокол и е направен снимков материал. По предявената претенция е образувана щета № ***** г., извършен е оглед и е съставен опис на уврежданията.

Твърди, че поради причинените повреди автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход и е транспортиран с пътна помощ до сервиз на „****“ ЕООД, за което е заплатила 120 лв. За ремонта е издадена фактура № **** г. на стойност 6280,80 лв. Ответникът е определил обезщетение в размер на 1013,51 лв., 1 което счита за недостатъчно. Поддържа, че не са съобразени действителните увреждания и необходимите разходи за части, материали и труд. След направените искания за преразглеждане на претенцията застрахователят е отказал доплащане с уведомления от 17.02.2025 г. и 17.04.2025 г.

М о л и ответникът да бъде осъден да заплати 5267,29 лв., представляващи разликата между фактурираната стойност на ремонта и полученото обезщетение, както и 120 лв. за пътната помощ, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им. Не оспорва наличието на застрахователното правоотношение, предявяването на претенцията и образуването на щетата. Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1013,51 лв., с което причинените при произшествието вреди са обезщетени изцяло.

Оспорва изложените обстоятелства относно механизма и мястото на произшествието, като сочи несъответствие между посочената в исковата молба улица и местонахождението на медицинския комплекс. Оспорва причинната връзка между ПТП и част от фактурираните ремонтни дейности. Поддържа, че при огледа е съставен опис на установените увреждания, подписан от ищцата, а във фактурата са включени заменени части, които не са били констатирани като увредени.

Излага възражения срещу размера на разходите. Сочи, че за позицията „***5“ на стойност 1200 лв. не са посочени конкретните операции, вложените часове и единичната цена на труда. За част от фактурираните детайли липсват каталожни номера, а са включени няколко носача, при положение че в описа е отразен различен обем на уврежданията. Според ответника снимките показват повреди по външни детайли, но не и следи от контакт със задната лява гума и джантата, поради което оспорва уврежданията по окачването да са причинени от процесното събитие. При условията на евентуалност поддържа, че претендираните цени за части и труд са завишени спрямо средните пазарни стойности.

Оспорва и разхода за пътна помощ, тъй като във фактурата не са посочени разстоянието на превоза и единичната цена на километър. Оспорва претенцията за законна лихва. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, и се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По искане на ответника в производството участва ЗК „Лев Инс“ АД като трето лице помагач, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, причинил произшествието. Третото лице се присъединява към възраженията на ответника. В устните състезания поддържа принос на ищцата от 50%, като твърди, че автомобилът е бил паркиран на необособено място в близост до кръстовище и е създавал пречки за движението. Сочи и че автомобилът не е бил правилно обезопасен срещу преместване.

В последното съдебно заседание ищцата прави искане за намаляване предявената претенция по чл.214 ГПК, до общо 969,67 евро, от които 913,59 евро обезщетение за вредите по автомобила, и 56,08 евро - разход за пътна помощ. Съдът е допуснал изменението и е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК за разликата над тези размери до първоначално претендирания общ размер от 2754,48 евро.

В устните състезания ищцата иска уважаване на исковете в намалените размери и присъждане на разноските. Ответникът и третото лице помагач поддържат искането за отхвърлянето им. Ответникът претендира разноски и за прекратената част 2 от производството и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, която от своя страна възразява срещу поисканото юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

От застрахователна полица № ***** г. се установява, че автомобилът на ищцата с рег. № *** и рама № ***** е застрахован при ответника по „Каско на МПС“ за периода от 27.04.2024 г. до 26.04.2025 г., при покритие „Пълно каско“ и застрахователна сума 37 000 лв. Приложените сметки за внесени застрахователни вноски и потвърждението на полицата към 15.11.2024 г. се отнасят до изпълнението на договора. Съществуването и действието на застрахователното правоотношение към датата на произшествието не се оспорват.

Двустранният констативен протокол от 11.11.2024 г. индивидуализира участвалите автомобили и съдържа описание и схема на произшествието. При разпита си Х. Д. Р. разпознава попълнената и подписана от него част за автомобила „***“.

Протоколът се подкрепя от показанията му относно настъпването на удара, но не установява изчерпателно всички вътрешни увреждания и стойността на отстраняването им.

С искането за завеждане на претенция от 15.11.2024 г. ищцата е уведомила ответника за събитието. От него и уведомителното писмо по претенцията се установява образуването на щета № ***** г., като описът-протокол от 15.11.2024 г. отразява констатациите и разчета на застрахователя.

Фактура № **** г. на „****“ ЕООД е за 6280,80 лв. с ДДС и включва ремонтни дейности, носачи, шенкел, крепежни елементи и други дейности по автомобила. Тя установява вида и цената на фактурираните части и услуги.

Фактура № **** г. на „***“ ЕООД и приложеният фискален бон установяват заплащането на 120 лв. за пътна помощ.

От уведомлението на ответника за определеното обезщетение се установява размерът му от 1013,51 лв., от които 520,81 лв. са приспаднати за застрахователна вноска, а 492,70 лв. са посочени за превеждане на ищцата. Сметка № **** г. отразява отчитането на четвъртата вноска. И двете страни приемат цялата сума от 1013,51 лв. като изпълнение по щетата, поради което тя следва да бъде приспадната при определяне на неплатения остатък.

Възражението на ищцата от 06.02.2025 г. и последващата молба за доплащане установяват, че определеният размер е бил оспорен пред застрахователя, включително чрез представяне на фактурата за ремонта. С уведомления с рег. № *** от 17.02.2025 г. и рег. № *** от 17.04.2025 г. ответникът е отказал доплащане, като е поддържал правилността на оценката си и липсата на причинна връзка за част от претендираните увреждания.

Свидетелката Е.В.М. не е очевидец на самия удар. За него е научила от съпруга си, но е отишла на мястото непосредствено след произшествието и лично е възприела увреденото задно ляво колело, ударената броня и положението на предното дясно колело върху тротоара. Посочва, че автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход и е бил превозен с пътна помощ.

Свидетелят Х. Д. Р., управлявал „***“, потвърждава, че е ударил паркирания автомобил, след като не е преценил разстоянието при разминаване с насрещно движещ се автомобил. Посочва удар отстрани и отзад и изместване на автомобила на ищцата 3 към тротоара. Спомня си увреждане на задната броня, но изрично заявява, че няма спомен за други щети.

Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа експертиза на И. А. Я., депозирано с вх. № *** г., като обосновано и съответстващо на събраните доказателства. Вещото лице установява техническо съответствие между механизма на произшествието и уврежданията в задната лява част на автомобила. Определя възстановителния ремонт по средни пазарни цени към датата на събитието на 2800,33 лв., а пазарната стойност на необходимия превоз с пътна помощ - на 109,68 лв.

При изслушването му вещото лице разяснява конструктивната разлика между предното и задното ляво окачване и причината разчетът на застрахователя да не съответства на действително увредените части. Уточнява, че няма данни за удар отпред вляво, а снимките и фактурираният ремонт се отнасят до задното ляво окачване. Тези разяснения подкрепят извода, че оценката на ответника не обхваща правилно необходимото възстановяване на причинените при произшествието вреди.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. За уважаването им ищцата следва да установи действащ застрахователен договор, настъпване на покрито от него събитие и причинени вследствие на събитието вреди, а ответникът изпълнението на задължението си и фактите, на които основава възраженията си.

По делото е доказано, че на 11.11.2024 г., в срока на застрахователното покритие, паркираният автомобил на ищцата е бил ударен от управлявания от Р. автомобил „***“. Различното обозначаване на улицата в исковата молба не опровергава настъпването на индивидуализираното събитие, установено от протокола, показанията и експертизата.

Доказана е и причинната връзка между произшествието и уврежданията в задната лява част на автомобила. Възраженията на ответника, основани на първоначалния опис и предполагаемата липса на контакт с колелото, се опровергават от техническото заключение, съпоставено със снимките и свидетелските показания.

Съобразно чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 2 КЗ обезщетението следва да съответства на действително претърпяната вреда и необходимите разходи за възстановяване на имуществото. То не се определя единствено от фактурираната цена на ремонта или от едностранната оценка на застрахователя.

В случая необходимата възстановителна стойност е 2800,33 лв. След приспадане на отчетеното като изпълнение обезщетение от 1013,51 лв. остава разлика от 1786,82 лв., равностойни на 913,59 евро. Искът за тази сума е основателен.

Превозването с пътна помощ е било необходимо поради невъзможността автомобилът да се движи на собствен ход. Определената от вещото лице пазарна стойност от 109,68 лв. съответства на окончателно поддържания размер от 56,08 евро, поради което и този иск следва да бъде уважен.

Възражението за принос на ищцата е недоказано. От протокола, снимките и показанията не може да се установи точното положение на автомобила спрямо кръстовището преди удара. Вещото лице също заявява, че не разполага с данни, позволяващи извод за нарушение при паркирането. Не е доказано и неправилно обезопасяване на автомобила или причинна връзка между такова поведение и установените вреди. Самото преместване на автомобила вследствие на удара не е достатъчно за този извод.