Определение № 1195 от 24.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501056 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.

№12674/19.06.2023г., депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „*“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.В., чрез юрк. Т.П.Д., против Разпореждане № 1072/30.05.2023г. по ч.гр.д.

№1126/2023г. по описа на РС Благоевград в частта, в която съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума за мораторна лихва в размер на 169, 22 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакуванот o разпореждане в обжалваната част, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като мотивите на съда за отхвърляне на заявлението в частта относно мораторната лихва са неясни, дори липсват, тъй като съдът не се аргументирал, поради каква причина конкретното вземане е нищожно и на кои императивни разпоредби на закона противоречи - заповедният съд единствено е обсъдил, че мораторна лихва не се дължи и че не следва да бъде присъдена такава. Жалбоподателят излага съображения, че претендираното обезщетение за забава се дължи на основание чл. 86 ЗЗД, изчислено е върху непогасената част от главницата и е в размер по-точно основния лихвен процент на Българската народна банка на текущата година плюс 10 процентни пункта. Главният дълг по договора за 1 заем е получената и усвоена от заемателя сума, в конкретния случай претендираната главница, като обезщетението за забава е изчислено върху нея. Предвид това моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на производството и се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение в частта за сумата по мораторната лихва, претендирана в заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 1126/2023г.

Ответната страна по жалбата – длъжникът в заповедното производство, не е депозирал становище по жалбата.

Въззивният съд като съобрази доводите на жалбоподателя и материалите по ч.гр.д.№ 1126/2023г. по описа на PC-Благоевград, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от частната жалба по чл. 276 ГПК.

По същество, въззивният съд я намира за основателна, по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1126/2023г. по описа на PC-Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.В. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Х. А. А., срещу С. П. А. с ЕГН *************** и с адрес: Благоевград, ул. „*“ № 18, ет. 4, за следните суми: сумата от 1 461,49 лева /хиляда четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница по Договор за заем Microcredit № 9032-00085880 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00085880, и двата сключени на 13.01.2022 година между „Микро Кредит“ АД и С. П. А., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/20.07.2022г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 12.03.2021 г.; сумата от 281, 11 лв. /двеста осемдесет и един лева и единадесет стотинки/- договорна лихва за 2 периода от 20.04.2022 г. до 20.01.2023 г.; сумата от 1 337,00 лв. /хиляда триста тридесет и седем лева /- сума за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00085880, сключен на 13.01.2022 г. за периода 20.04.2022 година до 20.01.2023 година; сумата от 169, 22 лв. /сто шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за заем за периода 21.04.2022 година до 23.05.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски.

С атакуваното в настоящото производство разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: - сумата от 1 337,00 лв. /хиляда триста тридесет и седем лева / - сума за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00085880, сключен на 13.01.2022 г. за периода 20.04.2022 година до 20.01.2023 година; - сумата от 169, 22 лв. /сто шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за заем за периода 21.04.2022 година до 23.05.2023 година; сумата от 150, 00 лева /сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение и е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя за останалите заявени суми, като в мотивите на разпореждането, касаещи отхърлителния диспозитив за претендираната сума за мораторна лихва в размер на 169, 22 лв. е посочил, че обезщетението за забава в размер на законната лихва за забава на всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на задължението, съгласно Общите условия към договора е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги, като това вземане не следва да бъде присъждано.

Предвид формалния характер на заповедното производство и изискванията на чл. 425 ГПК сезираният със заявление по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, съдът, е длъжен да се произнесе по всички искания на заявителя, в т. ч. и по акцесорните претенции за лихви и разноски, само доколкото същите са заявени формално и редовно в утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на МП образец на заявление (Определение №154 от 06.03.2012 3 год. на ВКС по ч. т. д. №979/2011 год., II т. о., ТК; Определение № 418 от 4.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 464/2008 г., II т. о., ТК и Определение № 440 от 2.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК). Отказът на районния съд да издаде заповед за изпълнение за поисканата със заявлението лихва или срещу посочения в заявлението втори длъжник подлежи на обжалване на основание чл. 413, ал. 2 ГПК. В настоящия казус се установява, че към заявлението са приложени договор за заем, ОУ, договор за допълнителни услуги, тарифа за допълнителни услуги и пълномощно. Атакуваният акт в обжалваната му част е неправилен. Настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на неравноправна клауза, респ. вероятна обоснованост за това, в представените по делото договор за заем и общи условия към него.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че договорът е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т.7-9. В случая са спазени изискванията за действителност на договора.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В разпоредбата на чл. 18 ОУ, приложени към заявлението е предвидено, че при забава на длъжимата погасителна вноска за всеки календарен ден от забавата заемополучателят дължи обезщетение в размер на законна лихва за забава. Законната лихва е регламентирана и се дължи при всяко неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай. Определена е с Постановление № 100 от 29.05.2012 на МС - за задължения в левове - основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента (в сила от 01.07.2012г.), за периоди до 01.07.2012 - основният лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта и посоченият в заявлението претендиран размер на обезщетение е съгласно общите условия е в размера на законната лихва върху неплатената част от главницата по договора за кредит в размер на 1 461, 49 лева за периода 21.04.2022г. – 23.05.2023г. - 169, 82 лева (изчислен от настоящия състав), като доколкото заявителят е претендирал 169, 22 лева, следва да бъде уважено заявлението до този размер. По изложените съображения тази разпоредба на ОУ към процесния договор – чл. 18 не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК.

С оглед изложеното по-горе, атакуваното разпореждане следва да се 4 отмени, като вместо това се разпореди да се издаде заповед за изпълнение за заявеното от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД парично вземане за обезщетение за забава в размер на мораторна лихва за посочения размер и период.

Мотивиран от гореизложеното по-горе и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1072/30.05.2023г. по ч.гр.д. №1126/2023г. по описа на РС - Благоевград в частта, в която съдът отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.В. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Х. А.

А., срещу С. П. А. с ЕГН *************** и с адрес: Благоевград, ул. „*“ № 18, ет. 4 за претендираната сума за мораторна лихва в размер на 169, 22 лв.

/сто шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимите суми за периода 21.04.2022 година до 23.05.2023 година по договора за заем Microcredit № 9032-00085880 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00085880, и двата сключени на 13.01.2022 година между „Микро Кредит“ АД и С. П. А., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/20.07.2022г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 12.03.2021 г. като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „*“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.В. – изпълнителен директор срещу С. П. А. с ЕГН *************** и с адрес: Благоевград, ул. „*“ № 18, ет. 4 за сумата 169, 22 лв. /сто шестдесет и девет лева и двадесет и две 5 стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху дължимата сума за просрочена главница от 1461, 49 лева за периода 21.04.2022г. – 23.05.2023г. по Договор за заем Microcredit № 9032-00085880 и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00085880, и двата сключени на 13.01.2022 година между „Микро Кредит“ АД и С. П. А., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/20.07.2022г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 12.03.2021 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Благоевград за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6