Решение № 625 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100817 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 3822 от 20.04.2023г. по описа на КРС от „СТИК-КРЕДИТ“ АД срещу С. М. Н..

Исковата молба е подадена като насрещна такава в производството по гр.д. № 2411/2022г. по описа на КРС и отдЕ. в отделно производство с Определение № 486/21.04.2023г. С Определение № 855/18.07.2023г. съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 2411/2022г. по описа на РС – Кюстендил, с влязъл в сила съдебен акт. След служебна справка на съда същият е установил, че по преюдициалното дело има постановено съдебно решение, което е влязло в законна сила на 26.10.2023г., поради което настоящото производство е възобновено с Определение № 1377/14.11.2023г.

Предявени са осъдителни искове от „СТИК-КРЕДИТ“ АД срещу С. М.

Н. с правно основание по чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 871580/23.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на 295,06 лева, представляваща възнаградителна лихва от 23.08.2022г., както и сумата в размер на 17,26 лева мораторна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2022г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 871580, 1 съгласно който страните се уговорили да се отпусне заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване – 12 месеца съгласно Погасителен план. Ищцовото дружество било изплатило в цялост посочената сума в брой на ответницата срещу подписан от нейна страна Разходен касов ордер № 871580/23.08.2022г.

Била уговорена и възнаградителна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58%, изчислен съгласно изискванията на чл.19 ЗПК.

Било уговорено и при забава на плащанията да се олихвяват с лихвен процент от 10%. На ответницата били предоставени цялата необходима документация по договора. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответницата за повече от два месеца, целият договор е станал предсрочно изискуем на 24.10.2022г. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Счита се, че процесният договор е нищожен. Съгласно същия била предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение с цел само и единствено допълнителна печалба на ищцовото дружество. Съответно, последното е получило неправомерно възнаградителна лихва в размер на 520,19 лева и неустойка в размер на 1400 лева. При условията на евентуалност се прави възражение за прихващане на основание чл.104, ал.2 във вр. с чл.1 ЗЗД – в случай на основателност на предявения иск за главница, да се прихване сумата в размер на 1500 лева, представляваща главница по договора, със сумата в общ размер на 1920,19 лева, представляващи получени, през периода от 23.08.2022г. до 21.05.2023г., без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи, възнаградителна лихва в размер на 520,19 лева и неустойка в размер на 1400 лева.

В проведените съдебните съдебни заседания страните, редовно призовани, не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозирани молби от страните, същите уведомиха съда за служебната ангажираност на пълномощниците им и изразиха желание делото да се разгледа в тяхно отсъствие. В съдебно заседание от 13.12.2023г. съдът е допуснал уточнение на исковата молба досежно възнаградителната и мораторната лихва, като се счита същата за предявена в размер на 19,18 лева за период от 23.08.2022ф. до 20.04.2023г. По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът е указал на ищеца, че същият следва, в условията на пълно и главно 2 доказване, да установи следните обстоятелства: 1/наличието на действително правоотношение по договор за кредит; 2/ обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размер, посочен в исковата молба; 3/ размера и изискуемостта на претендираната главница; 4/ договорното основание за начисляване на възнаградителна лихва и нейния размер; 5/ непогасеният размер на възнаградителната лихва.

В доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че е платил на ищеца сумата в общ размер от 1920,19 лева и че тази сума му е дължима по силата на нищожност на договора за кредит, сключен между страните.

Съдът е определил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 871580.

На основание чл.297 ГПК съдът зачита влязлото на 26.10.2023г. в законна сила Решение № 885/26.09.2023г., постановено по гр. д. № 2411/2022г. по описа на РС – Кюстендил, с което е обявена, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.21, ал.1 ЗПК, за нищожна клаузата на чл.27, ал.1 на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 871580, предвиждаща заплащане на неустойка заради непредоставяне на обезпечение.

Съответно, с оглед на горецитираното съдебно решение и доколкото същото няма за предмет обявяване за нищожност на целия договор, а само на конкретна негова клауза, съдът следва да разгледа възражението на ответницата в тази насока, която счита, че с оглед на нищожността на целия договор, по същия се дължи връщане само на чистата му стойност, на основание чл.23 ЗПК. Съдът счита, че процесната неустоечна кауза, обявена за нищожна по горецитираното дело, предвижда заплащането на сума, което, ако беше включена в размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би надхвърлил законоустановения размер от 50%. Видно от експертното заключение по ССчЕ, посочената неустойка не е включена в годишния процент на разходите. Съответно, въпросната неустойка не цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за кредит, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по кредита. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е 3 предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК.

С оглед гореизложеното и на основание чл.23 ГПК, ищецъткредитополучател дължи на ответното дружество единствено чистата сума по кредита – размера на усвоената главница от 1500 лева, без да дължи лихви, неустойки и други акцесорни вземания. От приетите експертно заключение, както и допълнително такова, по назначената ССчЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, се установява, че ответницата не е заплатила на ищцовото дружество никакви суми по процесния договор. Твърденията на ответницата в образния смисъл останаха недоказани, поради което съдът ще уважи предявения осъдителен иск за главница в размер на 1500 лева, представляваща чистата стойност на договора, като ще отхвърли исковете за сумата в размер на 295,06 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.04.2023г., както и сумата в размер на 19,18 лева мораторна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.04.2023г.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.

Ищцовото дружество претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1372,47 лева с оглед на уважената част от претенцията му.

Ответницата е сторила разноски в размер на 200 лева депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Съответно, с оглед на отхвърлената част от ищцовата претенция, съдът следва да осъди на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът да й заплати сумата в размер от 34,64 лева, представляваща заплатен депозит за вещо лице, а на адв. Е. И. – адвокатско възнаграждение в размер на 77,94 лева, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, при условията на чл.23 ЗПК, С. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ****, да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, сумата от 1500 лева, представляваща незаплатената чиста стойност на Договор за потребителски кредит № 4

871580/23.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на 295,06 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.04.2023г., както и сумата в размер на 19,18 лева мораторна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.04.2023г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. М. Н., ЕГН ********** да заплати на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 сумата в общ размер от 1372,47, представляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на С. М. Н., ЕГН **********, сумата от 34,64 лева, представляваща заплатен депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, да заплати на адв. Е. Г. И. сумата от общо 77,94 лева – адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ на С. М. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5