Решение № 90 от 25.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 90 /25.02.

Година 2019 Град Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На единадесети февруари Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Катя Василева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01910 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №6462/17.10.2019г., изд. от началник на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”

- София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ, на О.Д.О. ***, е наложено административно наказание глоба, в размер 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 11.09.2019 г., в 09.00 часа, на АМ Струма, км. 30+700, на 200 м. след разклона за Боснек, движейки се в посока Дупница - София, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, модел 4143 с рег. №***, извършва движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респективно тежко

ППС по чл.3, т.2 на наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя

/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от О.Д.О., с която моли наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно прави искане за изменение на наказателното постановление с намаляване на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимален размер..

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 11.09.2019 г., в 09.00 часа, О.Д.О. се движел по автомагистрала Струма, в посока Дупница - София, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, модел 4143 с рег. №***, собственост на „***“

ЕООД, превозвайки фракция. В района На около 200 метра след разклона за с.

Боснек, км.30+700, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелят Б.К.П. и С.В.П..

След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с техническо средство - ролетка 1307/18 /5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с техническо средство - електронна везна, модел РW-10 К0200009, при което контролните органи установили, че при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 34.700 т., което надвишавало значително допустимото натоварване на оста от 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Водачът не представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за превоз на тежък и извънгабаритен товар от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0007343/11.09.2019г., като актосъставителят приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал като възражение, че спрян и премерен в аварийната лента. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка. След съставяне на акта продължил движението си.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения. Не били представени и доказателства за инициирана процедура по издаване на разрешение.

Впоследствие, след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на О.О. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Б.К.П., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0007343/11.09.2019г., протокол за измерване №0000051/11.09.2019, лична карта и свидетелство за регистрация част II, кантарна бележка №92404/11.09.2019г., товарителница № 1358/11.09.2019г. пълномощни, заповеди № РД-11-1266 от 17.10.2019 г., № РД-11-1092/04.09.2019г. и № РД-11-859/15.07.2019 на Председател на УС на А”ПИ”, сертификат за одобрьяване на типа № ТСМ 128/04-4103/19.04.2016г., ЕО декларация за съответствие, сертификат за одобряване на типа, заявление за проверка № 00029-36740/27.06.2019г., декларация за съответствие и сертификат за съответствие за ролетка.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за него са приложими нормите на Наредба

№11/2011 г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, измереното натоварване на осите е надвишавало нормите по Наредбата, при което движението му е било допустимо само при наличие на валидно разрешение /квитанция за платена пътна такса/, издадено по реда на същата наредба от администрацията управляваща пътя, каквото водачът не е притежавал и не е представил на контролните органи. В този смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.

„а“, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Ясно е посочена и санкционната норма - чл.53, ал.1 от ЗП, и именно тя е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.

По същество:

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба, без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани. Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от жалбоподателя ППС, при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 34.700т., при максимално допустимото натоварване от 19т., съгласно Наредба №11/2001г. на МРРБ.

От показанията на свидетеля Б.П., както и от приетия протокол за измерване се установява, че превозвания от жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са сумирани и е била констатирана горепосочената стойност на осовото натоварване. Свидетелят отрича да е имало наклон в участъка от пътя, където е извършено измерването на ППС, като посочва, че дори да е имало такъв, това обстоятелство не влияе на точността на измерването, тъй като везната е с функция за самонивелация. Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване осъществено по установения ред, от длъжностно лице поименно определено със заповед на председателя на УС на АПИ да осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба №11/03.07.2001 г., както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна, тип РW-10 №К 0200009 и ролетка 1307/18/5м/. Видно от представените и приети в съдебното следствие писмени доказателства, средствата за измерване, с които е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано е съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този аспект и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че измерването е извършено с годни средства за измерване и резултатите от него следва да се кредитират.

Отчетените стойности несъмнено установяват, че ППС е извънгабаритно и тежко съгласно нормите, установени в Наредба №11/2001г. на МРРБ, тъй като измереното натоварване на ос на двойната задвижваща ос е значително по-голямо от допустимите 19 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“. При това положение, движението на ППС е било в нарушение на забраната в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, съгласно която „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват … в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Както е видно от текста на цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за издаване на такова е разписан в раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ - след издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ и след заплащане на дължима пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на превозното средство не е разполагал към момента на проверката нито с разрешително, нито е удостоверил заплащане на дължимата пътна такси с квитанция за платени пътни такси по реда на чл.14, ал.3, за да е разрешено движението му. Показанията на свидетеля Б.П. са категорични по този въпрос и достоверността им се потвърждава от останалите доказателствени източници. Такива документи не са представени и в хода на започналото административнонаказателно производство, в т.ч. до приключване на съдебното следствие по настоящото производство, което мотивира заключение, че процедурата по чл.14 от Наредбата изобщо не е започвала преди извършване на превоза и проверката, нито след констатирането на нарушението и образуването на административнонаказателно производство срещу водача .

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a387920-9ece-4ebe-886c-31faac5e7a6e