Решение № 93 от 30.12.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Чепеларе, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20255450100134 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 представлявано от Изпълнителния директор Я. Я., действащ чрез юрк. Н. Т. срещу С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ул. „****“ №****, с която е предявен иск по чл. чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има следните вземания срещу С. С. Д.: сумата 2648.19 лв. - главница; сумата 429.62 лева - договорна лихва за периода от 25 март 2022 г. до 13 януари 2023 г.; сумата 307.23 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 14 януари 2023 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението -25.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като същата е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

Твърди се, че на 11.03.2022 г. между „Вива Кредит“ ООД, заемодател, и С. С. Д., заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 5797523 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, получен предварително от заемателя и съдържащ индивидуалните условия по паричния заем.

Съгласно сключеният договор, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 3000 лв., която сума е предоставена на Заемателя, като с подписването на процесния договор последният е удостоверил, че е получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил задължението си. Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 563.78 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 3563.78 лв. на 22 двуседмични погасителни вноски. Размерът на 1

ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 13 януари 2023 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.

Поради гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 307.23лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми По договора за паричен заем, С. С. Д. е извършвал плащания в общ размер на 1000 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2648.19 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5797523 от 11 март 2022 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 429.62 лева за периода от 25 март 2022 г. г. - датата на първата вноска до 13 януари 2023 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.

На 01.12.2016 г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 04.06.2024 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, (цесионер) и „Вива Кредит" ООД (цедент), по силата на който вземаният по договора за заем били прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. На 06.06.2024г. до длъжникът е изпратено уведомление за извършена цесия с писмо с обратна разписка, като същата се е върнала със статус „Получателят отсъства/ живее в чужбина/“.

По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника. На първо място се оспорва надлежната легитимация на ищеца спрямо ответника, доколкото ищецът твърди, че е правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, по силата на сключен договор за цесия, за което ответника не бил уведомен, поради което счита, че искът е недопустим и моли делото да бъде прекратено.

На следващо място, оспорва договора за паричен заем №5797523/11.03.2022 год. ведно с анекс №1 от същата дата, като твърди, че са недействителни. Твърди, че договора е недействителен по см. на чл.22 ЗПК и моли да се прогласи неговата нищожност поради следното:

1) нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК; 2) нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК; 3) от съдържанието му не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, което поставя заемателя в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването му по кредита; възниквали и съмнения дали посочения в договора месечен лихвен процент съответства на действително приложения такъв въобще, погасителната вноска от какви задължения по договора се състои; 4) налице е противоречие в посоченото предложение, където е определен срок за погасяване на кредита 22 седмици и ДПК – където е 44 седмици, поради което счита, че липсва коректно посочен лихвен процент, което на осн. чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК е основание за прогласяването му за нищожен; 5) нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – в договора не е посочен ГПР по кредита, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 към ЗПК начин; твърди се, че посочения в договора за кредит ГПР надхвърля законовото ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Предвид това, твърди че този пропуск води до нищожност на договора в тази му част поради противоречие със закона и сам по себе си е достатъчен за да се приеме, че целият договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1. т.10 от ЗПК; 6) клаузата за извършената от Кредитора допълнителна услуга по 2 експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която Заемателят дължи такса в размер на 1649.78 лв. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя, поради което е наравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Тя е нищожна и защото предвижда заплащане на такса в размер повече от половината от размера на отпуснатия кредит, и то за да бъдат разгледани експресно документите на потребителя, и съответно- кредитора да отпусне по-бързо искания кредит, което противоречие със законовата разпоредба на чл. 10а, ал.1 ЗПК. По подобни съображения, е неравноправна клаузата и в чл.4, ал.2 , във вр. с ал.1 от ДПК за заплащане на неустойка в размер на 1100.00лв., в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл.4, ал.1, от ДПК, в който случай погасителната вноска придобива още по-различен от вече посочения по-горе размер на 286.98лв. Доколкото горепосочените клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка, за непредоставяне на обезпечение по кредита са в противоречие със закона и добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл.26 ал. 1 от ЗЗД, то в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за заплащане на посочените в тези членове от договора суми, представляващи част от погасителната вноска по кредита; 7) при сключване на Договора за заем е нарушен и чл.5 ЗПК.

Доколкото Договора за заем е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, на основание чл.23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, в размер на 2000.00лв., но не дължи лихва или други разходи по кредита, както и заплащане на нито едно от другите претендирани парични претенции от страна на ищеца към него. Признава се от ищеца, че ответника е заплатил сумата от 1000.00 лв., като се твърди, че е получил в заем 3000 лв. С оглед на това, при прогласяване на договора за недействителен ответника дължи разликата между получената сума от 3000 лв. и изплатената от него или дължи сумата от 2000.00 лв.

В условията на евентуалност, ако не бъдат приети изложените съображения за недопустимост на производството и/или съображенията за недействителност на ДПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията на ищеца, че неговия праводател е изпълнил задълженията си по договора за заем и е предоставил на заемателя заемната сума в размер на 3 000 лева, за които не се сочат и представят доказателства, като положения от ответника подпис не доказва предаването на сумата. Оспорва претендираните суми за главница и лихви и по размер, тъй като не са взети коректно предвид всички плащания от страна на ответника и претендираните суми по главница и лихви не са правилно начислени. Заявява възражение за изтекла погасителна давност и на осн. чл.111в ЗЗД моли да бъде прието, че всички вземания за лихви, чиито падеж е настъпил 3 години, преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени по давност.

По изложените съображения моли делото да бъде прекратено, като бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. да бъде отхвърлен предявения иск.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител. Исковете се поддържат с писмена молба, подадена от пълномощника му юрк.Н. Т.. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Представя писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна следното:

По делото е прието ч. гр. д. №59/2025 год. по описа на РС – Чепеларе, от което се установява, че на 28.03.2025 год. ищецът е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 1) неплатена главница в размер на 2648,19 лева, дължима по договор за паричен заем № 5797523 от 11.03.2022 год. 2) договорна лихва в размер на 429,62 лева, дължимо за периода от 25.03.2022 г. до 13.01.2023 г; 3) законна лихва в размер на 307,23 лева за периода от 14.01.2023 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението – 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 67,70 лева и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

3

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане № 172/13.05.2025 г. заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 14.05.2025 г., а исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.