Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2040 от 12.11.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1992/2020
Вид
Решение № 2040
Подписан
12.11.2020
В сила
12.11.2020
Състав
НЕДЯЛКО ГЕОРГИЕВ БЕКИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.133, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 и 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.194, ал.2, т.1, предложение 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.197, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.204, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.205, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.33, т.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р Е Ш Е Н И Е

№2040/12.11.2020г. гр. Пловдив, 12 ноември 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №1992 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

С.С.К.,

ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат В.П.- пълномощник, обжалва Заповед №317з-6182 от 24.07.2020г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от 1 месец и е предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 279). На 26.10.2020г. по електронна поща по делото постъпва писмена защита с Вх.№17106 (листи 281-283) от адвокат П., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.

Ответникът- директор на

ОД на МВР- Пловдив, чрез юрисконсулт И.П.- пълномощник (лист 271), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, в случай, че жалбата бъде уважена На 26.10.2020г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№17201 (листи 284-285) от юрисконсулт Пенкова, в която се излагат доводи в подкрепа на изразеното становище.

Окръжна прокуратура-

Пловдив, редовно уведомена възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи

6-7, 9-10) е връчена на жалбоподателя на 30.07.2020г., срещу положен от негова страна подпис върху заповедта (лист 7, 10). От своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена чрез ответника на 05.08.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл.204, т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 (между които и ОД на МВР) по отношение на служители от изпълнителски длъжности.

В случая, на жалбоподателя

К. е наложено дисциплинарно наказание “мъмрене” за срок от един месец, представляващо наказание по смисъла на чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Видно от съдържанието на процесната заповед, както и от кадрова справка (лист 29а), към датата на издаване на заповедта С.К. заема длъжност “старши полицай в Група “Сигма” на Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) към Отдел “Охранителна полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, със специфично наименование “младши инспектор”, която длъжност е изпълнителска по смисъла на ЗМВР.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото дисциплинарно наказание е наложено от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните. Респективно, оспорената по делото заповед е издадена от компетентен орган.

На

27.04.2020г. е изготвена нарочна Справка с Рег.№2372р-8653 (листи 102-259), адресирана до ответника по делото, изготвена от нарочна комисия, във връзка с извършена проверка, разпоредена със Заповед Рег.№317з-6955 от 07.11.2019г. Според посочената справка (листи 186а-187), жалбоподателят издава Фиш с №Н887274 от 24.07.2019г. на Т.Е.Ч., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като на основание чл.181, ал.6, т.2 от ЗДвП, определя наказание глоба в размер от 50,00 лева. Глобата е определена на основание несъществуваща разпоредба на ЗДвП (чл.181, ал.6, т.2 от ЗДвП). Комисията, изготвила посочената справка, приема (листи 252а-253), че К. е извършил нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗМВР, за което може да му бъде наложено дисциплинарно наказание “мъмрене“. К. е запознат с посочената справка на 28.04.2020г. срещу положен подпис от негова страна (лист 257а).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Доклад с Рег.№4575р-797 от 24.03.2020г. (листи 69-97), адресиран до министъра на вътрешните работи (МинВР), с който доклад се предлага директорите на ОД на МВР да предприемат редица мерки за прекратяване практиката по неправомерно издаване на фишове за налагане на глоби по ЗдВП, както и да бъде взето отношение по дисциплинарен ред спрямо служителите, издали глоба с фиш в нарушение на разпоредбите на чл.186, ал.1 и отменената санкционна разпоредба на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, след 01.06.2019г., с оглед спазване разпоредбите на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Според посочения доклад, в периода 01.02.2010г. – 29.02.2020г. (лист 75) от служители на ОД на МВР- Пловдив са издадени неправомерно 7 броя фишове.

Със

Заповед №317з-2967 от 16.04.2020г. (лист 26, 31, 36) на ответника по делото, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е назначена комисия, в състав: В.В.П.- председател и членове- В.К.М. и К.В.Р., която да извърши проверка относно неправомерно издадени фишове в периода 01.01.2020г. – 29.02.2020г. и съответно да изясни постъпилите данни за извършени дисциплинарни нарушения и установи техните извършители.

Комисията следва за изготви справка за резултатите от възложената проверка в срок до 29.05.2020г. Според положен от жалбоподателя подпис (лист 26а), К. е запознат със заповедта на 12.05.2020г., 14:00ч.

Изготвена е Справка с Рег.№1030р-16863/2020год. от 28.05.2020г. (листи 13-18) от комисията, назначена със Заповед №317з-2967 от 16.04.2020г., според която справка (листи 14а-15) жалбоподателят съставя фиш Серия Х, №222784 от 26.02.2020г.

(лист 51а), за налагане на глоба в размер от 50,00 лева на М.К.Х., ЕГН **********, на основание чл.186, във връзка с чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, заради извършено нарушение по чл.133, ал.2 от ЗДвП. Според комисията, К. не е трябвало да издава посочения фиш, а е трябвало да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като на основание чл.6, т.11 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба №Iз-2539), на Х. следва да бъдат отнети 6 контролни точки. Прието е за установено, че деянието на К. представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предложение 2 от ЗМВР “… (неизпълнение) на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. Според нарочно отбелязване (лист 18а), жалбоподателят К. е запознат с посочената справка на 03.06.2020г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Покана УРИ 3389р-6549 от 11.05.2020г. (лист 25) за запознаване със Заповед №317з-2967 от 16.04.2020г., връчена на жалбоподателя на 11.05.2020г., 15:00ч., с която покана К. е поканен да се яви пред член на комисията (К.В.Р.), назначена със Заповед №317з-2967 от 16.04.2020г., за запознаване със заповедта, в срок до 17:00ч. на 11.05.2020г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Покана за даване на писмени обяснения УРИ 3389р-6550 от 11.05.2020г. (лист 27), връчена на жалбоподателя на 11.05.2020г., според която покана до 12:00ч. на 15.05.2020г. К. следва да представи писмени обяснения относно издаването на фиш, Серия Х №0222784 от 26.02.2020г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Обяснение УРИ 3389р-6551 от 12.05.2020г.

(лист 28), от жалбоподателя, според което обяснение: “Работя като мл.инспектор в група Сигма към сектор СПП ОДМВР гр. Пловдив от 1 (една) година, като преди това съм бил мл.автоконтрольор към РУ гр.

Стамболийски за време от 3 (три) години. На 26.02.2020г. в гр. Кричим саморъчно съставих фиш с №0222784 против водачката М.К.Х. с л.а Ауди А6 с рег. №****, понеже липсваше предпазна седалка за детето което превозваше, същото под 12г. възраст. Разбрах за допуснатата от мен грешка и че е трябвало да съставя АУАН понеже за конкретното нарушение се отнемат контролни точки. Съставих фиш понеже не съм запознат с измененията в ЗДвП от 01.01.2019г. и не ми е проведен инструктаж за запознаване със същото . това е което мога да кажа по случаят“.

На 19.05.2020г. по преписката постъпва писмо с №317р-5401 от 18.05.2020г. (лист 29) на началник на Сектор “Човешки ресурси“, към което е приложена посочената по-горе кадрова справка (лист 29а). Според посоченото писмо, спрямо жалбоподателя е извършена проверка за неправомерно издаден фиш по ЗДвП, възложена със Заповед №317з-6955 от 07.11.2019г. на директора на ОД на МВР- Пловдив. Констатирано е, че нарушението е маловажно и незначително и не е наложено дисциплинарно наказание.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Покана Рег.№1030р-17478 от 03.06.2020г. (лист 21), адресирана до жалбоподателя, с която е поканен да се запознае със Справка с Рег.№1030р-16863 от 28.05.2020г. в срок до 10:30ч. на 04.06.2020г. Изрично в поканата е посочено, че в срок от 24 часа след запознаване със справката има право да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до директора на ОД на МВР- Пловдив. Поканата е връчена на К. на 03.06.2020г., 14:45ч.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол Рег.№1030р-17773/2020г. от 05.06.2020г. (лист 20), според който протокол К. не е представил допълнителни обяснения/възражения към момента на съставяне на протокола (11:00ч. на 05.06.2020г.).

Върху Справка с

Рег.№1030р-16863/2020год. от 28.05.2020г. (лист 13) е поставена резолюция:

“Съгласен

Директор ОДМВР- Пловдив ст. комисар Й.Р.

19.06.2020г.“, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно установеното от разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, според която норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Според чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А според чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

В случая, последният материал от дисциплинарното производство е съставеният Протокол за отказ на държавен служител да даде допълнителни обяснения Рег.№1030р-17773/2020г. от 05.06.2020г., поради което издаването на оспорената по делото заповед на 24.07.2020г., респективно налагането на процесното дисциплинарно наказание, се явява направено в рамките на 2-месечния срок от откриване на нарушението (05.06.2020г.) и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението (26.02.2020г.).

Също така, настоящият състав на съда намира, че е спазено установеното от чл.206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, предвид наличието на делото на посочените по-горе обяснение УРИ 3389р-6551 от 12.05.2020г. и Протокол Рег.№1030р-17773/2020г. от 05.06.2020г. за отказ на държавен служител да даде допълнителни обяснения/възражения по проверката, образувана със Заповед №317з-2967 от 16.04.2020г.

Ето защо, според настоящия състав на съда, производството по издаване на оспорената заповед се явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и съобразно установеното от нормите на ЗМВР и Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция №8121з-470), противно на направеното в тази насока възражение от страна на жалбоподателя.