Определение № 1087 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500848 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощника му по делото адвокат Х. И. , против Определение № 12979 от 15.11.2023г., постановено по гр.д.№5347/2022г. по описа на РС-Пловдив, Х гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №4103 от 16.10.2023г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като определеното в полза на процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се намали до минималния дължим размер.

Ответната страна по жалбата- адв. Д.Б., в качеството му на пълномощник на ответниците К. П. П. ЕГН ********** и И. В. П. ЕГН **********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците К. П. П., ЕГН ********** и И. В.

П., ЕГН **********, че при условията на солидарност дължат на банката по договор за потребителски кредит №0010- 0215-1003-0004440 от 13.04.2018г. следните суми: 17456,38 лева – главница; 2110,02 лева – възнаградителна лихва за периода 15.03.2020 г. – 14.10.2020 г.; 471,63 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 05.08.2021г.; 29,82 лева – застраховки за периода 15.03.2020 – 15.09.2020 г.; 39,39 лева – обезщетение за уведомяване за периода 10.06.2021 г. – 05.08.2021 г.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск досежно ответницата К. П. П., ЕГН **********, като е признал за установено, че дължи на банката сумата от 13988,20 лева- главница съставляваща чистата стойност по договора за кредит на основание чл. 23 от ЗПК, с оглед неговата недействителност, сключен в нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на елементите му на шрифт не по- малък от 12. Отхвърлил е останалата част от исковата претенция, както и тази срещу ответницата И. В. П. ЕГН **********, по съображения, че солидарната й отговорност не може да бъде ангажирана предвид недействителността на договора за кредит.

Тъй като ответниците са били представлявани безплатно по делото от Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ 115895125, преупълномощило адвокат Д.Б. д а г и представлява по делото, първоинстанционният съд е осъдил, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ищецът да заплати на адвокатското дружество адвокатско възнаграждение в размер на 4501 лв.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като не се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответниците, поради липсата на доказателства за постигнато между тях съгласие досежно безплатната им адвокатска защита по делото и при условията на евентуалност за намаляване поради прекомерност 2 на размера на присъденото адвокатското възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че ответниците са получили правна помощ на основание приложените на лист 96 и 97 от делото договори , в чл.5,ал.2 от които изрично е уговорено безплатната им защита по делото.Приел е също, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на размерите посочени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение, с което е отказано намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

За да възникне правото на адвоката да получи възнаграждение за оказаната от него правна помощ на страна по делото, е достатъчно да е налице договор за правна защита и съдействие, с вписано обстоятелството по чл. 38 ЗАдв. В случая са налице такива договори, сключени на 02.03.2022 г.

/приложени на лист 96 и 97 от първоинстанционното дело, с които е уговорено, че правната защита на ответниците е безплатна, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съдът няма задължение да изследва дали са налице материалноправните предпоставки за оказване на безплатната правна помощ при условията на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв ., поради което правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ответниците за оказаната им по делото безплатна правна помощ.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията 3 споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай материалният интерес по делото е висок , претенцията на ищеца произтичат от един правопораждащ юридически факт, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика. Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответниците възлиза в размер на 1 500 лв.

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изменение на решението в частта му за разноските, като определеното на Адвокатско дружество „Г.“ адвокатско възнаграждение се намали от 4501 лв. на 1500 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12979 от 15.11.2023г., постановено по гр.д.№5347/2022г. по описа на РС-Пловдив, Х гр.с, с което е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за изменение на постановеното по делото Решение № 4103 от 16.10.2023г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 4103 от 16.10.2023г. , постановено по гр.д.

№5347/2022г. по описа на РС-Пловдив, Х гр.с , в частта му, с която „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество

„Г.“

БУЛСТАТ

115895125, адвокатско възнаграждение за разликата над 1500 лв. до присъдения размер от 4501 4 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5