Решение № 816 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100108358 по описа за 2023 година

Ищецът А. К. Д. посочва, че от 1999 г. бил служител към Агенция „Митници“. По досъдебно производство № 55/2015 г. на Следствен отдел към Специализирана прокуратура, пр. пр. № 534/2015 г. на 02.11.2016 г. бил задържан за срок от 24 часа заедно с други митнически инспектори. При личен обиск били иззети мобилен телефон, лични вещи, лекарства и сумата от 40 лв. и бил приведен в ОД на МВР Ямбол. С постановление от 03.11.2016 г. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК и задържан за срок от 72 часа, с определение по ЧНД 305/2016 г. на СпНС била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдено по ВНЧД 298/2016 г. С постановление от 11.11.2016 г. на ищеца била наложена забрана за напускане на пределите на Република България. По ЧНД 3327/2016 г. на СпНС било отхвърлено искането на прокуратурата за отстраняване на ищеца от заеманата длъжност на основание чл. 69, ал. 1 НК.

Нови обвинения спрямо ищеца били предявени с постановление от 03.07.2017 г. за престъпление и по чл. 301, ал. 1 НК. На 23.01.2018 г. бил внесен обвинителен акт за извършено от А. Д. престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, по който било образувано НОХД 894/2018 г. на СпНС, върнато на прокуратурата с определение от 14.06.2018 г. за допуснати съществени процесуални нарушения, с което била отменена и наложената на ищеца забрана на да 1 напуска пределите на страната. Нов обвинителен акт бил внесен на 20.07.2018 г. и образувано НОХД 2374/2018 г. на СпНС, с даден от съда срок за отстраняване на грешки в обвинителния акт. Нов, трети обвинителен акт, бил внесен на 05.12.2018 г. В периода 05.12.2018 г. – 03.07.2020 г. били проведени 18 съдебни заседания. С присъда от 03.07.2020 г. по НОХД 2374/2018 г. на СпНС всички подсъдими били признати за невинни и оправдани по повдигнатите обвинения по чл. 321 НК и чл. 301 НК.

Ищецът сочи още при задържането му на 02.11.2016 г. на територията на МП Лесово от служители на ГДБОП спрямо него било проявено унизително отношение, засегнало честта и достойнството му – бил повален на земята, поставени му били белезници и бил затворен за 5 часа в една от работните кабини на пункта – без вода и възможност за удовлетворяване на физиологични потребности. Прекарал нощта в ГПУ Елхово при температура от около 0°, като към 18:00 часа на следващия ден в ОДМВР Ямбол му било предявено постановление за привличане като обвиняем. На 10.11.2016 г. се завърнал в дома си, но поради многобройни публикации в местни и национални телевизии, радиа, печатни издания, интернет и т.н. ищецът чувствал, че всички го отбягват. Ищецът станал затворен, мълчалив, дори избухлив. Делото било основната тема за разговор в дома му и със съпругата.

При извършени в дома на ищеца претърсвания били иззети спестени от нея суми по повод работата й като крупие. Поради изпитваните притеснения ищецът отслабнал 15 кг., получил постоянно главоболие и световъртеж, започнал редовен прием на лекарства. Принуден бил да разчита на доходите на съпругата си, загубил самочувствие като съпруг и баща. Страдал от безсъние. Диагностициран бил с атакичен синдром, предписана му била медикаментозна терапия и за периода 14.11.2016 г. – 31.01.2017 г. ползвал отпуск за временна неработоспособност. Поради продължаващо главоболие невролог констатирал шийна спондилоза и спондилоартроза. Ищецът страдал от години от хемороидална болест, която през м. септември 2016 г. била в напреднал стадий, изискваща оперативни интервенции. Планираната за 10.11.2016 г. била отложена поради взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, като прекъсването на лечението довело до влошаване на състоянието му и обилни кръвоизливи, последващо изпадане на анална стена.

Ищецът сочи, че когато майка му узнала за проблемите от медиите много плакала, отслабнала от притеснения и мисли за бъдещо осъждане и починала.

2

Ищецът се чувствал виновен за това, че с проблемите си причинил смъртта й.

На 10.02.2017 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в заповедта се препращало към операцията на Специализирана прокуратура и последващото й медийно разгласяване. С решение по адм. дело № 432/2017 г. на АС Бургас уволнителната заповед била отменена, като в рамките на инстанционния контрол по адм. дело № 11810/2017 г. на ВАС решението е потвърдено. Ищецът бил формално възстановен на работа, без да му бъде даден електронен подпис, с отнет митнически личен печат и променена длъжностна характеристика. На 08.01.2019 г. служебното правоотношение на ищеца с Агенция „Митници“ отново било прекратено при препращане към качеството му подсъдим. С решение по адм. дело № 114/2019 г. на АС Бургас заповедта била отменена, потвърдена с решение по адм. дело № 8337/2019 г. на ВАС. На 03.07.2020 г. по НОХД 2374/2018 г. на СпНС била постановена оправдателна присъда спрямо всички подсъдими по делото, но притесненията на ищеца продължили до влизането й в сила. Ищецът сочи, че е осъществил пътувания по повод повдигнатото обвинение в общ размер 569,71 лв. (съобразно уточнение с молба от 29.11.2024 г.), заплатил 800 лв. за адвокатско възнаграждение, 214,56 лв. – разходи за лекарства, потребителска такса и разходи за гориво.

По изложените съображения ищецът моли съда да осъди Прокуратура на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумите от: 120000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 511,67 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в това число 569,71 лв. разходи за пътувания във връзка с участието в съдебни заседания, 800 лв. – адвокатско възнаграждение, 141,96 лв. – разходи за лекарства и потребителски такси, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че не са представени доказателства, установяващи претърпените от ищеца вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не следва да се вменява в отговорност на ответника. Ищецът и преди е имал противоправни прояви – водено производство за престъпление по чл.

354а, ал. 2 т. 1 НК. Отражението на досъдебното производство спрямо близките на ищеца е ирелевантно. Представените документи за налични 3 заболявания не могат да се счете да са в пряка връзка с повдигнатото обвинение. Констатираната шийна спондиалоза е дегенеративно обусловена, а хемороидната болест е с дългогодишна давност. Задържането на 02.11.2016 г. няма отношение към действията на прокуратурата. Липсват доказателства за реално плащане на адвокатско възнаграждение по НОХД, пътните разходи не подлежат на възстановяване. В паралелно образуваното гр. дело № 707/23 г. на СГС, І-20 с-в, С.П. не е твърдял да е пътувал с ищеца. Разходите за лекарства са недоказани. Моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално – да присъди обезщетение при съобразяване на чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. В., поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез прокурор Вергов, оспорва исковете.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2016 г. е осъществено претърсване на съвместно обитаваното жилище на А. Д. и Н. Д.а в гр. Бургас, иззети е парична сума в размер на 1650 лв. за която Н. Д.а е отбелязала, че е нейна собственост и се е намирала в личния й портфейл.

На 02.11.2016 г. А. Д. е задържан за срок от 24 часа в помещение ГПЧ Елхово. Извършен е личен обиск, иззети са мобилен телефон, документи, портфейл и др. вещи. С постановление от 03.11.2016 г. по ДП 55/2015 г. на СОСП, пр.пр. № 534/2015 г. А. Д. е задържан за срок от 72 часа считано от 18:00 часа на 03.11.2016 г.

На 03.11.2016 г. по ДП 55/2015 г. на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. А. Д. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 321 НК. и чл.

301, ал. 1 НК. По ВНЧД 298/2016 г. на СпАпНС е отменено протоколно определение по НЧД № 305/2016 г. на СпНС и е оставено без уважение искането на СП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за обвиняемите, като по отношение на А. Д. не е взета мярка за неотклонение.

На 11.11.2016 г. на А. Д. е наложена забрана на да напуска пределите на Република България. На 21.11.2016 г. е отправено искане до СПНС за отстраняване на А. Д. от заемането на длъжността „митнически инспектор“ при митнически пункт Лесово, към ТМБ Бургас при Агенция „Митници“, оставено без уважение от съда.

С постановление от 22.12.2017 г. наказателното производство е 4 прекратено спрямо част от участниците в организираната престъпна група, останало е висящо спрямо А. Д., като е потвърдена мярката за процесуална принуда.

Със заповед № 314/10.02.2017 г. на директора на Агенция „Митници“ на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение № 1402/20.07.2017 г. по адм. дело № 432/2017 г. на АС гр. Бургас заповедта е отменена, като съдът е приел, че при съобразяване на презумпцията за невиновност и при липса на достатъчно доказателства не може да се счете, че е извършено посоченото дисциплинарно нарушение. Решението е оставено в сила с решение № 7874/12.06.2018 г. по адм. дело № 11810/2017 г. на ВАС, V отделение. Със заповед от 25.06.2018 г. А. Д. е възстановен на длъжността „митнически инспектор“ считано от 21.06.2018 г., отново прекратено със заповед от 07.01.2019 г. с посочена причина: обективна невъзможнсто за държавния служител да изпълнява задълженията си: подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е отменена с решение от 25.04.2019 г. по адм. дело № 114/2019 г. на АС гр. Бургас, оставено в сила с решение от 01.07.2020 г. по адм. дело № 8337/2019 г. на ВАС, V отделение. На 15.07.2020 г. А. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Приет е договор за правна защита и съдействие с отбелязване за сключването му между А. Д. и адв. В.Ц. Д. за осъществяване на защита и процесуално представителство на стойност 800 лв., посочена като платена.

По делото е приета разпечатка на публикация в информационен сайт „Днес България“ с отразена дата 19.09.2020 г.– „След фалстарт връщане на процеса за поправка. Тираджия ги спасява като разказва, че им давал по 1-2 евро и ги черпел с бисквити и шоколад“.

С присъда от 03.07.2020 г. по НОХД 2374/2018 г. на СпНС А. К. Д. е признат за невиновен в това, че в периода от 30.09.2015 г. – 0111.2016 г. в с.

Лесово, община Ямбол и в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице – митнически инспектор при митнически пункт Лесово, към Териториално митническо Бургас при Агенция „Митници“ е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 НК, с участници Г.С.Г., С.Е.П., Г.В.Е., А. Д.а А., Д.З.Г., Р.П.Я. и В.Ж.С., като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица, поради което е оправдан по повдигнатото 5 му обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 НК.

Присъдата влязла в сила на 21.07.2020 г. В мотивите към присъдата е отразено, че няма доказателства в подкрепа на обвинението за организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК както като фактология, така и и във връзка с правната квалификация. По отношение на обвинението по чл.

301 НК спрямо А. Д. е прието за установено в началото на август 2016 г. при преминаване през МП Лесово свидетелят Б. Д. дал на А. Д. сума от 5 евро поради констатиран извънгабаритен товар. Съдът приема посоченото действие да съответства на чл. 301, ал. 1 НК, но с оглед размера на сумата, предмет на престъплението, деянието не съставлява престъпление (чл. 9, ал. 2 НК), макар авторството да е доказано.