Определение № 844 от 09.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. Плевен, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500378 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.278 във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от И. Е.

Д., ЕГН: ********** чрез процесуалния му представител адв. В. В. от АКПлевен срещу Определение №2203/29.04.2025г., постановено по гр.д.

№2622/2025г. по описа на РС-Плевен, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковите претенции.

В депозираната частна жалба се излага становище, че съдът неправилно е приел, че е предявен иск по чл.57, ал.2 от СК, като ищецът уточнява, че е предявил иск по чл.31, ал.2 от ЗС. Твърди се, че в конкретния случай не е необходимо да се тълкува волята на страните, обективирана в одобреното от съда споразумение, с което семейното жилище е предоставено на ответницата в настоящия спор, което споразумение в частта, регулираща отношенията между страните, има характер на спогодба, за да се установи какво е естеството на възникналото между тях правоотношение. Процесуалният представител на ищеца твърди, че ако се приеме, че същото е безвъзмездно, то се прекратява с предявяването на настоящата искова молба и ищецът разполага с възможността да претендира заплащане на обезщетение за лишаването от ползване за в бъдеще.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от страна на жалбоподателя в настоящото производство И. Е. Д., ЕГН:

1

********** чрез процесуалния му представител адв. В. В. от АК-Плевен срещу Ц. Х. Д., ЕГН: ********** за заплащане на обезщетение за периода от 04.11.2024г. за ползването на припадащата му се част в размер на 300лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата. В исковата молба се излагат твърдения, че с протоколно определение №977/29.04.2024г., постановено по гр.д.

№6852/2023г. по описа на РС-Плевен е одобрено споразумение, въз основа на което съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Плевен, ул. „***“ I, №***, ет.4, ап.7 на съпругата - Ц. Х. Д., ЕГН:

********** във връзка с предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Х. И.ов Д.., ЕГН: **********. Излагат се твърдения, че горепосоченият имот е придобит по време на брака, поради което същият се явява семейно жилище, както и че ишецът има право да получи заплащане на обезщетение за ползване на собствената му ½ идеална част от съсобствения имот. Ищецът твърди, че с предоставяне на цялото жилище за ползване на неговата съпруга – ответницата в настоящото производство се ограничават правата на ищеца, който има в собственост ½ ид.ч. от правото на собственост върху семейното жилище, като с влизане в сила на решението за развод по чл.50 от СК съпругата дължи обезщетение на съсобственика по реда на чл.31. ал.2 от ЗС. Поради това счита, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за ползване на семейното жилище, считано от 04.11.2024г. за ползването на припадащата му се част в размер на 300лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

След запознаване с материалите по делото, съдията-докладчик е приел, че се касае за семейно жилище, което с решението по чл.50 от СК е предоставено по съгласие на страните на майката с детето за безвъзмездно ползване, като при това положение, с оглед договора между страните, утвърден със съдебното решение, не е възникнало наемно правоотношение по смисъла на чл.57, ал.2 от СК. Съдът е изложил мотиви, че съгласно определение №358/16.06.2015г., по ч.гр.д.№3014/2015г. на Трето ГО на ВКС, макар и да е посочено, че за периода от решението на съда за развод до ИМ е иск по чл.31, ал.2 от ЗС, а от ИМ по настоящето дело по чл.57, ал.2 от СК и че исковете биха се явили допустими, но неоснователни, тъй като страните са уговорили безвъзмездно ползване, с оглед процесуална икономия, съдът е приел, че исковете са недопустими, поради което е прекратил производството по делото.

Обжалваният съдебен акт е неправилен, поради следните съображения:

В практиката на ВКС, обективирана в решение №199/15.01.2018 г. по гр. д. №154/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение №71/29.06.2018 г. по гр. д.

№2750/2017 г. на ВКС, II г. о., е прието, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е предявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг за минал период, в който не е бил определен наем от съда съгласно чл. 57, ал. 2 СК, искът следва да бъде квалифициран по чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС, чието съотношение е на специална към обща разпоредба.

2

В настоящия случай, видно от приложения към исковата молба препис на протоколно определение №977/29.04.2024г., постановено по гр.д.

№6852/2023г. по описа на РС-Плевен, съдът е прекратил на осн. чл.50 от СК гражданския брак между страните в настоящото производство, като е одобрил споразумение, сключено между тях по чл. 51 СК. Съгласно същото бившата съпруга ще ползва семейното жилище след развода безвъзмездно. В бракоразводното производство искане за заплащане на наем не е повдигано от страните и не е разглеждано от бракоразводния съд, съответно и съдът не е определял размер на наема в хипотеза на чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 СК.

Разпоредбата на чл. 57, ал 1 СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи, доколкото изрично не е уговорена безвъзмездност на ползването, възниква наемно правоотношение, т. е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия.

В Определение №441/14.06.2012 г. по ч. гр. д. №352/2012 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е дал разрешение по въпроса допустим ли е иск по чл. 57, ал. 2 СК, ако ползването на семейното жилище е предоставено въз основа на споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. При тези правни изводи, е прието, че решаващият съд, преценявайки естеството на правоотношението, възникнало от споразумението, следва да определи, ако то е възмездно, наемна цена, а когато при тълкуване на волята на страните, обективирана в споразумението, достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, той ще откаже да определи наемна цена, в който случай искът е неоснователен, но не е недопустим.

На съда е известна и практиката на ВКС, според която предявения осъдителен иск за заплащане на наемна цена е недопустим, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение, с което съдът е предоставил семейното жилище на ответната в спора страна безвъзмездно, като в този случай ищецът не разполага с правен интерес да предявява осъдителен иск за бъдещо плащане на наемна цена.

С оглед изложената съдебна практика, касаеща въпроса допустим ли е иск по чл.57, ал.2 от СК, ако ползването на семейното жилище е предоставено на ответника безвъзмездно, настоящият съдебен състав споделя практиката, според която искът е допустим, но същият би бил неоснователен.

Съображенията за това са следните:

Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу 3 насрещна престация или безвъзмездно. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, за страната, на която е предоставено ползването, възниква задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването. Неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия само ако ползването е определено като възмездно или ако съдът не е определил наемна цена. Съдът, който разглежда делото по същество, следва да прецени естеството на правоотношението, възникнало от споразумението, и да определи наемна цена, ако то е възмездно, а когато при тълкуване на волята на страните, обективирана в споразумението, достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, той ще откаже да определи наемна цена. За да достигне до тези правни изводи, обаче, съдът следва да разгледа спора по същество. Липсата на правен интерес у ищеца, която би могла да обуслови недопустимост на исковата претенция, не се изследва в това производство, доколкото ищецът е предявил осъдителен иск за заплащане на наемна цена, а не установителен иск, при който наличието на правен интерес задължително следва да бъде налице с оглед изпълнение на условията за допустимост на иска. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че въпросът дали е налице изрична уговорка между страните семейното жилище да бъде предоставено на една от тях безвъзмездно е въпрос по същество, съответно по основателност на иска.

Освен това, въпросът за допустимостта на иска, така като е предявен в настоящия случай, подлежи на изследване от първоинстанционния съд. В петитума на исковата молба ищецът е посочил, че претендира заплащане на наемна цена от дата 04.11.2024г., без да посочва крайна такава. Същото представлява нередовност на исковата молба, която следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд чрез даване на указания ищецът да уточни изрично крайната дата, до която претендира заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на семейното жилище. Това е необходимо, тъй като същото представлява условие за допустимост на иска, доколкото иск за бъдещо плащане на наемна цена би бил недопустим. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. В този случай районният съд следва да даде указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности, като изрично уточни дали претендира обезщетение за бъдещ период от време или за минал такъв (в този смисъл е и Определение №508/05.02.2025 по дело №2212/2024г. III ГО на ВКС.)

С оглед гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, предвид непреграждащия му характер.

По изложените съображения, Плевенски окръжен съд на основание чл.

278 ГПК

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2203/29.04.2025г., постановено по гр.д.

№2622/2025г. по описа на РС-Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5