Решение № 3963 от 07.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110114982 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. С. срещу Г. Ж. Г., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 260974/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12466/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумата в общ размер от 10 723,48 евро, представляваща главница по договор за заем от 29.02.2016 г. , формирана като сбор от следните извършени банкови преводи от ищеца в полза на ответника, а именно: превод от 29.02.2016 г. за сумата от 506,27 евро, превод от 21.03.2016 г. за сумата от 509,56 евро, превод от 31.06.2016 г. за сумата от 250,17 евро, превод от 04.05.2016 г. за сумата от 2007,48 евро и превод от 16.07.2016 г. за сумата от 7450 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че през 2016 г. ответникът Г. Ж. Г. се свързал с ищеца, като му е заявил желанието си да започне бизнес в Германия.

Помолил го да му помогне финансово, ако има възможност, като му даде пари 1 в заем. Ищецът се съгласил и в периода м. 02.2016 г. – м. 07.2016 г. му е превел няколко пъти по банковата му сметка различни суми в заем по еврова сметка в общ размер на 10723,48 евро. Въпреки неколкократните разговори на ищеца с ответника по телефон и съобщения по електронна поща, до момента сумата не му е върната, а вече е изминал дълъг период от време. Твърди се, че първият превод, който ищецът е направил е бил за сумата от 506,27 евро по лична сметка на ответника на 29.02.2016 г., като се уговорили всяка преведена в заем сума да се връща от заемателя обратно по банковата сметка, от която му е преведена сумата. На следващия месец на 21.03.2016 г. ищецът превел отново в заем по сметка на ответника сумата от 509,56 евро, на 31.03.2016 г. сумата от 250,17 евро, на 04.05.2016 г. сумата от 2007,48 евро, на 16.07.2016 г. сумата от 7450 евро. Въз основа на горното се сочи, че между страните е налице облигационно правоотношение, изразяващо се в устен договор за заем. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. Ж. Г., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер. Ответникът счита, че не са представени надлежни доказателства за подаване на настоящата искова молба в указания срок, както и че липсва на тъждество между обстоятелствата и искането, въведени със заявлението по чл. 410 от ГПК и депозираната искова молба по чл. 422 от ГПК. Излага се, че твърденията за сключени пет договора за заем и за предадени от ищеца на ответника пет заемни суми са неверни и представляват форма на злоупотреба от страна на ищеца с процесуални права, в нарушение на принципа за добросъвестност, залегнал в чл. 3 от ГПК, тъй като ищецът знае, че основанието за предоставянето на паричните средства произтича от друго основание, заеми няма и никога не е имало, а действителните отношения между страните са съвсем различни, и ответникът няма никакво неизпълнено задължение към ищеца.

Твърди се, че ответникът е провеждал телефонни разговори с ищеца Д.

Г. С., дори са се виждали, но никога, под каквато и да е форма, ответникът не е поискал заем, нито му е предавана сума в заем, каквото се твърди от ищеца в исковата молба, първоначално в размер на 506,27 евро, след което 509,56 евро, 250,17 евро и 2007,48 евро, след което и още 7450,00 евро със задължението да 2 ги върне по банков път. Никога между тези лица не са сключвани процесните договори за заем, никога не са уговаряни условията по такива договори за заем и не е предавана никаква заемна сума. Излага се, че в началото на 2016 г. след като ответникът се преместил да живее постоянно и се установил на територията на Федерална Република Германия ищецът потърсил връзка и съдействие от страна на ответника, именно поради обстоятелството, че последният живее и работи в Германия. Предложението на ищеца към ответника било във връзка с ангажиране на последния да търси автомобили, които да изкупува основно от Германия, след което същите да бъдат доставяни в България с цел продажба като т. нар. автомобили „втора ръка“. Основно по телефон, но не само, а и чрез други средства за комуникация, страните уточнявали различни въпроси - търсените марки и модел автомобили, параметри и условия за купуването, транспорт, комплектовка, последващата продажба в България и други, за да може ответникът да се насочи конкретно какво да търси. Така двете страни постигнали договорка помежду си, съгласно която всички разходи, включително и за отделеното време, труд и ресурс, дори и личен на ответника, за търсенето и покупка на автомобили, след това и последващия им транспорт, обслужване, сервизиране, доставка и продажба в България, били поети от ищеца, а допълнително ответникът получава и възнаграждение като комисионна от всяка сделка по намерен и закупен от него автомобил за доставка и продажба в България. Именно в изпълнение на така постигнатата договорка, във връзка с разходите, които следвало ответникът да направи, търсейки, разговаряйки и обикаляйки градове и места за продажба с цел покупка на автомобили в Германия, а даже и Белгия и Нидерландия, времето и грижата, които ответникът отделил и трябвало да отделя за това, както и за осъществяването на връзка с продавачи - и физически лица и фирми - автокъщи, са направени няколко парични превода, сред които и първите четири от процесните, и това е действителното основание за извършването им, а не заем, а именно: 506,27 евро на 29.02.2016 г.; 509,56 евро на 21.03.2016 г.; 250,17 евро на 31.03.2016 г.; 2007,48 евро на 04.05.2016 г.

Демонстрация на реалните намерения на ищеца било личното му идване в Германия през месец май 2016 г., за да провери развитието и да се увери в изпълнението на възложената задача. Така успял да убеди ответника в своята сериозност, казвайки, че той разбира от автомобили и основно от пазара на 3 автомобили „втора ръка“ в България, като заявил още, че това ще е взаимно изгоден и доходен бизнес, и че ответникът няма от какво да се притеснява.

Още тогава при пристигането си в Германия ищецът предложил на ответника да отидат двамата заедно с личния автомобил на ответника, за сметка изцяло на ищеца, до град Амстердам, Нидерландия за два - три дни, като първоначално ищецът представил това като съвместен оглед на пазара на употребявани МПС там. Ответникът се съгласил, като всички разходи във връзка с това пътуване и престой били заплатени от него със средствата от вече направените преводи на суми, посочени по-горе, съобразно уговореното между страните. Така също, наред с посоченото пътуване, всички горепосочени суми послужили и били усвоени изцяло и добросъвестно именно за търсенето на МПС-та и точно съобразно уговореното между страните.

Две седмици след завръщането им от Амстердам в разговор по телефон страните се уговорили ответникът да закупи за последваща продажба в България автомобил марка Мерцедес, чиято цена към онзи момент била около 6500 - 7000 евро, за което била преведена и последната сума в размер на 7450 евро на 15.07.2016 г., именно предназначена за покупко-продажбата на автомобила и разходи по придвижването на същия до България. По този начин действително ответникът получил сумата от общо 10723,48 евро, но не както се твърди в исковата молба като заеми, каквито в действителност няма и никога не са уговаряни такива, а в изпълнение на неформален договор за възлагане и съобразно уговореното между страните, затова и основанията, сочени в приложените платежни документи за осъществяваните банкови преводи, не са даване на средства в заем. Ответникът веднага добросъвестно предприел действия по покупката на колата, след което изведнъж ищецът заявил, че няма да продават колата в България с цел печалба, а ще я купуват от името и за бащата на ищеца. Първоначално ответникът приел тази версия за достоверна, тъй като все пак не намерил нещо нередно в това, че и бащата на ищеца може да е решил в действителност да купи кола. След това той бил шокиран от действителните „бизнес“ намерения, които ищецът му споделил като реална причина изобщо, както за връзката му по това време с ответника и предложението за работа, че се бил спрял на него след собствено проучване от ищеца, така и за пътуването им до град Амстердам, а именно: закупуване, пренос и търговия с наркотични вещества. Ответникът останал втрещен и 4 след различни перипетии и проблеми в живота му, не искал да се „забърква“ в никакви нови такива, като отказал категорично, което довело и до разваляне на отношенията помежду им, а не както сочи ищецът неоснователно в исковата си молба. След това ищецът започнал да си иска преведените пари, при което ответникът му обяснил, че и двамата отлично знаят, че те са послужили и са усвоени изцяло точно съобразно уговореното помежду им, включително и за отделеното време и усилия от ответника, всички средства са похарчени със знание, одобрение и даже по указания на ищеца, включително и последната голяма сума, като ищецът знае и защо не се е стигнало до реализация на първоначално уговореното, както и за прекратяването на отношенията между страните, и че няма нищо за връщане, но ищецът продължил неоснователно да настоява.

Поддържа се, че твърденията на ищеца за сключен договор за паричен заем с ответника са напълно голословни и несъответстващи на действителността. В този смисъл ответникът моли з а прекратяване на настоящото производство поради недопустимост на исковете, а в условията на евентуалност моли да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

С о. с. з. от 04.04.2025 г., е обявен за окончателен доклада по делото, ведно с уточненията, направени от ищеца, а именно: че се касае за един договор за заем от 29.02.2016 г., по който паричните средства са предоставяни на пет пъти, както и че е уговорен падеж за връщане е в шестмесечен срок от всяко плащане.

В о. с. з. от 09.10.2025 г., ищецът, редовно уведомен не се явява, представлява се от аде. М.. В о. с. з., както и в писмени бележки моли за уважаване на иска.

В о. с. з. от 09.10.2025 г. ответникът, редовно уведемен, не се явява, представлява се от адв. И.. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Издадена е заповед № 260974/19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12466/2020 г. на Районен съд – Варна, по силата на която е разпоредено 5 длъжникът Г. Г. да заплати на Д. С. сумата в общ размер от 10723,48 евро – главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 420 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.

С решение № 2291 от 11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12790/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е уважен предявеният иск по чл. 422 от ГПК за сумите, предмет на издадената заповед по ч.гр. д. № 12466/2020 г. на Районен съд – Варна.

С решение № 692 от 21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1690/2024 г. по описа на ВКС е отменено решението по гр. д. № 12790/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане.