Определение № 60 от 09.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600059 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.

С протоколно определение № 450/01. 12. 2023 г. по ОХ 270/2023 г.

Кърджалийският окръжен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Окръжна прокуратура Кърджали за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подс. Х.

Х., подс. Б. К. и подс. И. К..

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура - Кърджали, която го е протестирала с искане то да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на Окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

В Кърджалийския окръжен съд, на 07. 10. 2021 г., е внесен обвинителен акт срещу подс. Х. Х. за престъпление по чл. 123 ал. 2 вр. ал. 1 НК; подс. И. К. за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК и срещу подс. Б. К. за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК. По него е образувано НОХД 193/2021 г., което е приключило с присъда № 3/23. 01. 2023 г.

С решение № 126/11.07.2023 г. по ВНОХД 214/2023 г. Пловдивският апелативен съд, в настоящият съдебен състав, е отменил посочената по-горе присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Не е налице основание за отвод на съдебния състав, въпреки че същият се е произнасял по реда на глава 21 НПК, постановил цитираното по-горе отменително решение. В конкретният случай не се касае за проверка на присъда, за да се преценя хипотезата на чл. 29 ал. 1 т. 1 б. А НПК, а за производство, свързано с определение в разпоредително заседание, касаещо анализ на това дали са допуснати или не съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. По отношение на членовете на съдебния състав не са налице и основания по чл. 29 ал. 2 НПК.

В мотивната част на въззивното решение са посочени допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от Кърджалийския окръжен съд. Прието е, че са налице предпоставките, визирани в чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 пр. 2 НПК и процесуалните нарушения са съществени. Те са довели до ограничаване процесуалните права на страните в процеса, включително и нарушения, които се приравняват на липса на мотиви. Изрично е посочено, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

Следователно въззивната инстанция е посочила, че разглеждане на делото пред първостепенния съд следва да започне в този стадий, в който е необходимо новият състав на съда отново да извърши внимателна преценка на предпоставките, регламентирани в чл. 248 НПК, включително и това дали по време на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права довели до ограничаване процесуалните права на страните.

След връщане на делото в Окръжен съд Кърджали е образувано НОХД 270/2023 г. В проведеното разпоредително заседание на 01.12.2023 г. съдът, обсъждайки посочените по-горе въпроси, напълно законосъобразно е 2 преценил, че в хода на досъдебното производство действително са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите Х. Х., Б. К. и И. К.. В тази насока са изложени пространни и убедителни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя.

Не могат да бъдат възприети доводите в протеста, свързани с това, че посоченото като първо процесуално нарушение, досежно подсъдимия Х. Х., относно формулиране на обвинението му, не е допуснато, предвид цитираната съдебна практика, по която присъдите с повдигнати обвинения по подобен начин са потвърждавани от по-горните инстанции. Пловдивският апелативен съд изцяло споделя становището, че по отношение на този подсъдим прокурорът е допуснал смесване на елементите от съставите по чл.

123 ал. 2 НК и чл. 123 ал. 1 НК.

Немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е налице тогава, когато лицето притежава необходимите знания и опит за извършване на дейността, която има право да упражнява, но не се е съобразило с тях в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 123 ал. 1 НК.

Напълно правилно в мотивите към атакуваното определение е посочено, че ако деецът не притежава необходимите опит и знания за извършване на дейността, но има право да я упражнява, то ще е налице другата форма на изпълнително деяние по същия текст именно „незнание“.

Съдебната практика отдавна е изяснила, че ако действието е извършено от лице, което няма право да упражнява занятието или дейността, представляваща източник на повишена опасност и настъпи по непредпазливост смърт на другиго, то ще е налице деяние по смисъла на чл.

123 ал. 2 НК. Поради това и в хипотезата на тази алинея законодателят не е поставил като елемент от състава да е налице „незнание“ или „немарливо“ изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Възраженията на прокуратурата, че тези неточности биха могли да бъдат преодолени с окончателния съдебен акт, защото очевидно в този смисъл се цитира и посочената съдебна практика, не може да бъдат споделени. С основание е отбелязано в протестираното определение, че в 3 обвинителния акт не са изложени никакви съображения досежно наличието на незнание или немарливо изпълнение от подс. Х. Х. на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съответно не е посочено коя от двете форми на изпълнителното деяние, или и двете в случая, са налице.

Когато правоспособно лице причини смърт другиму, поради незнание или немарливо изпълнение на своето занятие, източник на повишена опасност, отговорността му ще бъде по чл. 123 ал.1 НК. Ако същото лице причини смърт другиму чрез действия, които спадат към друго занятие, които не е имал право да упражнява, ще носи отговорност по чл. 123 ал.2 НК. Не може да се носи отговорност и по двата състава едновременно /Р 570-82-III/.

С основание е прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение досежно подс. Б. К., понеже обвинението спрямо него е повдигнато за деяние извършено на 26. 09. 2015 г., когато е причинил по непредпазливост смъртта в условията на независимо съпричиняване на В. Ю., извършвайки на 25. 09. 2015 г. конкретно посочени действия, съответно допускане на бездействие. Първоинстанционният съд с основание е отбелязал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че различията в датите относно извършените действия и допуснати бездействия от подс. Б. К. и датата на причиняване на смъртта на пострадалия В. Ю. е свързана с факта, че на 26. 09. 2015 г. подсъдимият не е бил на работа. И тук са изложени пространни съображения, като първостепенният съд се е съгласил с конструкцията предложена от прокурора, че принципно няма пречка наказателна отговорност за деяние по чл. 123 НК да носят и лицата, които при настъпване на трудова злополука не са били на работа, ако не е била прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат /в тази насока Р 431-70-II/. Не може да се сподели твърдението в протеста, че в случая липсва допуснато процесуално нарушение, тъй като действително в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът само декларативно е посочил, че е налице тази причинно – следствена връзка, без обаче да мотивира откъде прави този извод.

Правилно е преценено, че в обвинителния акт са допуснати неясноти и противоречия между неговата обстоятелствена част и заключителната му част досежно времето и начина на осъществяване на инкриминираното деяние от 4 подс. И. К.. Цитирани са сочените от обвинението нарушения на служебните му задължения, протичащи от т. 2 и 3 на раздел II от длъжностната му характеристика в периода от 12. 09. 2015 г. до 26. 09. 2015 г. С основание е посочено, че обвинителната теза е свързана с твърдението, че през целия този времеви период подс. И. К. не е организирал и не е координирал разрушаването на цех „*“, като в същото време в заключителната част на обвинителния акт е инкриминирана такава негова дейност, свързана единствено и само с деяние извършено на 26. 09. 2015 г.

Не може да се приеме възражението в протеста, че за липса на допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на подс. И. К..

Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт първоначално е посочено, че той не е изпълнил задълженията си, произтичащи от т. 7 и 8 от раздел II от длъжностната му характеристика, като е отразено, че това е сторено във времевия период от 11. 08. 2015 г. до 26. 09. 2015 г. В заключителната част на обвинителния акт е от друга страна е прието, че посочените разпоредби са нарушени от подсъдимия и то само на 26. 09. 2015 г. Поради това и не може да се приеме тезата в частния протест за липсата на допуснати ясноти и противоречия досежно времето на осъществяване на инкриминираното в обвинителния акт деяние, а така също и досежно начина на извършване на престъплението.

С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че напълно правилно по време на разпоредителното заседание първоинстанционният съд е преценил, че допуснатите, посочени по-горе неясноти и противоречия са съществени процесуални нарушения, които са отстраними, но са довели до ограничаване процесуалните права на всеки един от подсъдимите. Дадени са ясни указания, ако прокуратурата поддържа обвинителната си теза, по какъв начин те следва да бъдат преодолени.

Пловдивският апелативен съд подчертава и още едно указание дадено в атакуваното определение, а именно, че ако прокуратурата счита за необходимо да ангажира наказателната отговорност на подсъдимите, е необходимо да изготви нов обвинителен акт, съответстващ на процесуалния закон, относно съдържанието му. В тази насока въззивната инстанция смята за необходимо да посочи, че структурата и съдържанието на обвинителния акт са изчерпателно посочени в чл. 246 НПК и конкретно в нейната ал. 2.

5

Настоящият обвинителен акт, въпреки обема си и усИ.та, които са положени за неговото изготвяне, категорично не отговаря на това изискване.

Ненужно са цитирани договори, споразумения, нормативни актове включително и дословно са преписани изготвените по делото експертизи. На практика липсва ясно формулирана фактическа обстановка. Ако прокуратурата прецени, че следва да внася нов обвинителен акт в съда е необходимо в него кратко, ясно, последователно и в хронологичен порядък да бъде описано времето, мястото и особено начинът на извършване на престъплението. Разбира се ще е необходимо да се посочат и конкретните правни норми, запълващи бланкетния характер на разпоредбата на чл. 123 НК, като се мотивира убедително и защо се приема, че тяхното нарушаване с действие или бездействие от подсъдимите е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

В обобщение обвинителният акт трябва да бъде изготвен по начин, по който подсъдимите да могат да се ориентират в какво точно са обвинени. За пореден път настоящият съдебен състав посочва, че в диспозитива на обвинителния акт не е необходимо отново буквално и дословно да се цитират нормите на законови, подзаконови нормативни актове, длъжностни характеристики и пр., които според обвинението са нарушени, а е достатъчно да се посочи само тяхното цифрово изражение, след като тези норми подробно и правилно са цитирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, без това обаче да се прави по начин и в обем, надхвърлящ нуждите на наказателното производство.