Определение № 10 от 09.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Монтана, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500194 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248,ал. 1 от ГПК.

С подадена в срок молба страната П. ЕООД гр. С. , че пълномощник юрисконсулт Г.

И. П. иска от съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноски относно присъденото на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „М.“ БУЛСТАТ ***, чрез адв. Б. Г. Л. в размер на 1110 лева за оказано безплатно процесуално представителство във въззивното производство на страната Г. В. Н. .

Твърди се в молбата , че възнаграждението е присъдено в необосновано висок размер и прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, като съдът не се е съобразил с критериите , посочени в нормата на чл. 78,ал.5 ГПК , като за определяне възнаграждението е изходил единствено от материалния интерес. Поддържа се също така, че не е дължимо отделно възнаграждение за всяка от подадените въззивни жалби, тъй като не са извършвани самостоятелни действия и предмета им съвпада. Присъждане на възнаграждение над минимално определяния размер съгласно чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. при липса на фактическа и правна сложност на спора би довело до неоснователно обогатяване , каквато не е целта на отговорността за разноски. Иска се намаляване размера на адвокатското възнаграждение .

Насрещната по молбата страна Адвокатско дружество М. , представлявано от адв. Б.

Л. като процесуален представител на Г. В. Н. с подадено в срок възражение оспорва молбата като неоснователна с доводи за липса на направено в хода на делото възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и с доводи за липса на прекомерност .

Съдът намира молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за допустима за разглеждане по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК като подадена в едномесечния срок от постановяване на окончателно решението от страна по делото .

1

Разгледана по същество молбата е неоснователна поради следните съображения:

С решението по делото съдът е съобразил обстоятелството, че предмет на спора, пренесен за разглеждане пред въззивния съд, са две жалби- подадената такава от Г. В. срещу първоинстанционното решение в частта с която е признато вземане за главница над сумата 3798.84 лева до уважения размер от 4 772.05 лв. - главница по договора за кредит , както и подадена такава от П. ЕООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска му срещу Г. В. за установяване вземане за договорна лихва размер на 2255.84 лева. Видно е, че предметът на двете жалби е различен, като жалбата на Г. В. е срещу произнасянето на първоинстанционния съд по иска за установяване вземане за главница, а жалбата на П. е срещу произнасянето на първоинстанционния съд по иска за установяване вземане за договорна лихва. Исковите претенции за главница и договорна лихва са самостоятелни, предявени за разглеждане в едно производство при условията на обективно съединяване на искове, по всеки от който се дължи отделно адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл Определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2507/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 696 от 26.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1169/2023 г., II т. о., ТК и др.. Предвид изхода на спора във въззивното производство – основателност на жалбата на Г. В. и неоснователност на жалбата на П.

ЕООД , които жалби имат за предмет различни искове, то на основание чл. 38,ал.2 ЗА на процесуалния представител на Г. В. се дължи възнаграждение за всеки един от обективно съединените искови претенции , като съдът с решението е присъдил такова в минималния предвиден в чл. 7,ал.2 от горепосочената наредба размер, съобразявайки обжалваемия материален интерес по всеки от обективно съединените искове.

С оглед горното неоснователни са доводите на П. ЕООД, че предметът на двете жалби бил един и същ, както и доводите за прекомерност на присъденото възнаграждение.

При тези мотиви, Окръжен съд- Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. ЕООД, ЕИК *** гр. С. за изменение постановеното по делото решение № 219/13.10.2023г. в частта за разноските относно присъдено на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3