Решение № 733 от 09.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Стара Загора, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102101 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД против С. С. С. - по чл. 422 ал. 1 от ГПК– за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 5 573,55 лева, от които: 4819,63 лева - дължима главница; 753,92 лева договорна лихва – по договор за потребителски кредит № FL481484 от 02.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед до реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 388/2023г. на Старозагорския районен съд. Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 02.06.2009г. бил подписан Договор за потребителски кредит № FL481484 между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ - в качеството на кредитор, и ответницата в качеството на кредитополучател. По силата на договора, кредиторът одобрил и предоставил на кредитоискателя потребителски кредит в размер на 4820 лв. Кредитът бил отпуснат за текущи нужди. За усвоения кредит кредитополучателят се задължил да заплати на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП на банката за потребителски кредити бил в размер на 12,750 %. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 17,14 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 144 анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване 04.06.2021г., ведно с договорните лихви и таксите, начислени съгласно договора за 1 кредит. Кредитът бил усвоен изцяло на 04.06.2009г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN BG47BPBI79421074918902. След усвояване на кредита, длъжникът не изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо непогасена сума по цитирания по-горе договор за кредит в размер на 5 573,55 лева, от които: 4819,63 лева - дължима главница; 753,92 лева - договорна лихва.

На 18.01.2016г., с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложението към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ и ищеца, задължението на ответницата, произтичащо от посочения по-горе договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 ЗЗД, на 16.09.2022г., с пратка с № 1110013523861 на пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, на длъжника – ответницата, на посочения в договора за кредит адрес: гр. Стара Загора, ул.

„Митрополит Методи Кусев“ № 34, вх. А, ет. 4, ап. 8, било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от упълномощен пълномощник на цедента - адв. дружество „Иванов и Д.“. Със същата пратка на ответницата било изпратено и писмено известие, с което й бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Пратката не била връчена на ответницата и същата била върната обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“. Горното се установявало от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД с номер № 1110013523861. Съобразно разпоредбата на чл. 19 от договора за кредит, която гласяла следното: „Всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на Кредитополучателя адресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ адрес. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.“, регламентираща т.н. фингирано връчване. В този смисъл страните договорили със силата на закон помежду си ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси следвало да се счита за узнато от насрещната страна, независимо дали го е получила или не. Като не е уведомил за промяна на адреса си, адресата на уведомлението за цесия в случая, сам се поставил в невъзможност да узнае адресираните до него волеизявления на насрещната страна по облигационното правоотношение. До настоящия момент нямало данни да е налице уведомление от длъжника, с което да е информирал за промяна на адреса си. На основание горното, счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника била положена дължимата грижа и добросъвестност от кредитора за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което следвало да се приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то било налице валидно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока имало и съдебната практика, която изрично приемала за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в Решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т.о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, Решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т.д. № 4470/2013г., I т.о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова 2 и др. В случай, че съдът не приеме основателността на гореизложеното, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на установената съдебна практика /Решение №3/16.04.2014 г. по дело №1711/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./, моли да приеме, че по отношение на С. С. С. било налице валидно уведомяване по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението е породило действие за ответницата. В срока за доброволно изпълнение, длъжницата не предприела действия по изпълнение на задължението си. Задълженията по процесния договор за кредит окончателно падежирали на 04.06.2021г. На основание описаното по-горе, „ЕОС матрикс” ЕООД придобило от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Поради липса на доброволно изпълнение, нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника е изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение, мотивирало новия кредитор „ЕОС матрикс” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване до Районен съд гр. Стара Загора на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.г.д. № 388/2013г. по описа на PC -Стара Загора. Срещу издадената заповед за изпълнение ответницата подала възражение, за което ищцовото дружество било надлежно уведомено със съобщение, връчено на 19.04.2023г. Към настоящия момент нямало осъществено погасяване на задължението на С. С. С. по Договор за потребителски кредит № FL481484 от 02.06.2009г. Не му е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало. В случай, че такова е налице счита, че е в тежест на ответницата да го докаже чрез допустими и относими в настоящото производство доказателствени средства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който счита исковата претенция за недопустима и неоснователна. Прави възражение за нередовност на исковата молба, като счита, че не е спазено изискването на чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК – не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, а именно обстоятелствата, свързани с твърдяното от ищеца неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, в т.ч. и за обстоятелствата, въз основа на които ищецът е определил цената на иска. Що се касае до неизпълнението, твърдяното обстоятелство било посочено в следното изречение: „След усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума по цитирания по-горе Договор за кредит в рзмер на 5573,55 лева, от които 4819,63 лева дължима главница и 753,92 лева - договорна лихва”. Това твърдение не отговаряло на изискването на т. 4, ал. 2 на чл. 127 ГПК, тъй като липсвало конкретизиране на посочените в него обстоятелства - не е посочено кои вноски не са погасени, какъв е размерът на всяка една неплатена вноска, кога е настъпило неизпълнението на всяка вноска и др. Цитираното от исковата молба изречение не можело да се определи като изложение на обстоятелство, на което се основавал иска, по смисъла на т. 4, ал. 2 на чл. 127 ГПК поради своята неопределеност и приложимостта му не само към тази хипотеза, но и към много други, подобни на процесната. Абстрактността на твърдяното от ищеца създавало невъзможност за съда да прецени какъв бил предметът на иска и дали той е основателен, както и ограничавал правото на защита на ответника. Счита, че направеното от ищеца твърдение не отговаряло на изискванията за изчерпателност на фактите /обстоятелствата/, на които се основавала претенцията. С 3 оглед на значимостта на твърдяното неизпълнение за претенцията на ищеца, както и определящата функция за подлежащите на доказване факти в конкретното производство, счита, че представеното от ищеца изложение на даденото обстоятелство било неизчерпателно, недостатъчно, непълно и неясно, за да може да се пристъпи към решаване на спора по същество. Що се отнасяло до посочената от ищеца цена на иска, счита, че гореизложеното във връзка с неизпълнението по договора е относимо, тъй като не са изложени достатъчно обстоятелства, от които да може да се изчисли как е сформирана претенцията за дължима главница и претенцията за договорна лихва, тъй като ищецът не е посочил кои вноски не са погасени, какъв е техният размер и в какъв период е било налице неизпълнение. Въпросните претенции не били конкретизирани, а била посочена само тяхната цена. Последното не позволявало на съда да прецени дали посочената цена на иска е основателна с оглед на нейния размер, следователно дали следвало да бъде уважена и в какъв размер. Същото ограничавало възможността на ответника да упражни своето право на защита, тъй като последният нямал информация относно това как е сформирана цената на иска. С оглед на изложеното и на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4; чл. 127, ал. 2 моли съдът да остави без движение исковата молба. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е изпълнено изискването на ал. 2 на чл. 127 - не са посочени конкретните обстоятелства, които ще се доказват с посочените доказателства. Във връзка с направеното възражение за нередовност предявява искане да се задължи ищеца да уточни изрично слените обстоятелства, на които се основава исковата претенция: Относно претенцията за дължима главница в размер на 4819,63лв. - как е сформиран размерът на дължима главница в размер на 4819,63лв.; кои месечни вноски не са погасени; какъв е размерът на всяка една непогасена вноска; какъв е общият размер на всички непогасени вноски; кога е падежирала всяка една вноска. Относно претенцията за договорна лихва в размер на 753,92лв. - как е сформиран размерът на договорната лихва от 753,92лв.; въз основа на кое договорно основание се претендира нейният размер; през кой период е била начислявана договорна лихва, но същата е била неплатена. Относно писмените доказателства - кои конкретно обстоятелства ще се установяват с посочените доказателства. Счита, че липса на представителна власт. С настоящото прави възражение за недопустимост на исковата молба, поради което на основание чл. 130 ГПК последната следвало да бъде върната на ищеца. Исковата молба била подадена без представителна власт. Счита, че не е налице представителна власт у представителя адв. Мария Христова Христова, л.н. № **********, чрез когото е подадена исковата молба, като представените пълномощни не били общи по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК и в тях не се посочвало изрично, че представителят може да подава искови молби от името на „ЕОС матрикс“ ЕООД. Липсвала положителната процесуална предпоставка относно упражняването на правото на иск, а именно представителната власт у представлявителя, чрез когото е подадена исковата молба. Ако съдът не приеме гореизложените аргументи и счете, че искът е допустим, то моли същият да се отхвърли изцяло като неоснователен. Счита предявения иск за неоснователен, тъй като твърдението на ищеца относно неизпълнението било неустановено и неподкрепено с никакви доказателства. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК постановява, че всяка страна била длъжна да установява фактите, на които основава своите искания или възражения. Съгласно трайната практика на ВКС /вж. Решение № 183/23.07.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 235/15.04.2010 г. по гр.д. № 673/2009 г. на ВКС, I г.о./, всяка страна носела доказателствена тежест за фактите, от които извличала за себе си изгодни правни последици; когато тази тежест не била изпълнена, съдът следвало да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която се 4 позовавала на тях, не можела да извлече изгодните във връзка с тях правни последици; както и че решаващо било каква правна последица страната претендира като настъпила, което следвало непосредствено от материалноправните норми, а те сочели както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Твърдяното неизпълнение на задължението за плащане на месечните вноски било юридически факт, който произвеждал правни последици, изгодни само за ищеца, тъй като в процесната хипотеза била относима материалноправната норма, съдържащата се в чл. 79 от ЗЗД. Тя посочвала правнорелевантния факт - „ако длъжникът не изпълни точно задължението си”, както и спрямо кои лица възникват правните последици - кредиторът има право да иска изпълнението”. В дадения случай качеството на кредитор по процесния договор притежавал именно ищецът, следователно твърдяното от него неизпълнение от страна на ответника било факт, от който само и единствено ищецът извличал изгодни за себе си правни последици.