Определение № 469 от 25.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Враца, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500389 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба вх. № 5965 от 18.08.2025г. на „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. С. Р. – управител, чрез пълномощник И.

И. - юрисконсулт, против определение № 620 от 17.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1359/2024 г. на РС-Мездра, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 54 от 14.04.2025г., постановено по същото дело, в частта, в която на основание чл. 38, ал.2, т.2 от ЗА дружеството е осъдено да заплати на адв. Д. Г. от АК - Ловеч адвокатско възнаграждение в размер 600. 00 лева, като неоснователна.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Поддържа, че размера на дължимия адвокатски хонорар не е определен в унисон със задължителната по смисъла на чл. 633 ГПК практика на СЕС - Решение по дело С-438/22 г., предвид положените минимални юридически и практически усилия от страна на процесуалния представител на ищцата, съобразно ниската правна и фактическа сложност на спора и наличието на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорния въпрос. Счита, че PC - Мездра не е съобразил всички обстоятелства по делото, като неправилно е определил адвокатско възнаграждение в размер, който е прекомерен, несправедлив, надхвърлящ защитимия интерес по исковата претенция и необосновано завишен спрямо ниската фактическа и правна сложност на спора и обусловеността на предявените искове - свързани по начин, че защитата по единия изчерпва защитата и по другия - резултатът по първия иск предпоставя 1 и резултата по втората заявена претенция, т.е. защитата по двата иска не касае отделни правоотношения и не налага събиране на допълнително и поотделно доказателства за всяка претенция. Посочва, че делото е решено в рамките на четири месеца от образуването му в едно открито заседание, проведено без участие на процесуалния представител на ищцата и без събиране на други доказателства, освен приложените с исковата молба и отговора. Изтъква, че извършените дейности по процесуална защита се изчерпват с депозиране на еднотипна искова молба, която в голямата си част представлява цитиране на българското и европейско законодателство и кратко становище по хода на делото с искане за гледането му в отсъствие на процесуалния представител.

Предявените искове не се отличават с правна сложност, подобни претенции са често срещани в практиката и в този смисъл защитата на ищеца по подобно дело не разкрива специфики, които да обуславят завишен размер на адвокатското възнаграждение. Касае се за спор, който има масов характер и който предполага еднотипна, стандартна и лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия предварителна подготовка. Твърди, че формално са предявени и разгледани обективно кумулативно съединени установителен и осъдителен иск, но за да се произнесе по последния, в мотивите си съдът следва да реши въпроса за действителността на договора за кредит, като самият съд прави служебна проверка за действителността на Договора за потребителски кредит, независимо от наведените доводи от страните. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като твърди, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от Наредба № 1/2024г., която е абсолютно нищожна. Счита, че възнагражденията, посочени в Наредбата, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, което дава право на съда да определи размера на разноските, като отчете вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение, определяйки разумен, справедлив и пропорционален на положените минимални юридически и практически усилия такъв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор /становище/ от адв. Д.

Г., вписан в АК-Ловеч – пълномощник на въззиваемата М. И. М., ЕГН **********, в който твърди, че тълкуването на Решението на СЕС по дело С438/22 от ответното дружество в насока, че съдът задължително трябва да присъди адвокатско възнаграждение под минимумите в НМРАВ, не отговаря на истината, а съдът просто не е длъжен да се съобразява с минимуми, но няма пречка да бъде присъдено възнаграждение дори и в по-висок размер.

2

Преценката е на съда. Счита определеното възнаграждение за справедливо и в никакъв случай прекомерно, че от негова страна е подходено компетентно и отговорно при защита на интересите на клиентката му и следва да получи адекватно възнаграждение, както е определил и първоинстанционния съд, както и че по-ниско възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд. Поддържа, че единствената защита на потребител, чийто права са нарушени с подобен договор за заем, е чрез сезирането на съда, за което на практика следва да ангажира компетентен в тази материя адвокат, който да осъществи достатъчно добра защита на клиента си, за да се стигне до ползотворния за него резултат.

Посочва, че липсата на защита на потребителите срещу дружествата, предоставящи т. нар. бързи кредити, нарушаващи съвсем умишлено правата им, би довело до още по-голям дисбаланс и финансови проблеми на найбедната част от обществото ни. Изтъква, че със санкционирането на адвоката, успешно защитил нарушените права на потребителя, се толерира неизправната страна да продължава неправомерното си поведение спрямо гражданите и за в бъдеще. Моли съда да отхвърли частната жалба, като неоснователна.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д. № 1359/2024 г. по описа на РС-Мездра е образувано по искова молба на М. И. М., ЕГН ********** от с.***, обл.Враца, действаща чрез пълномощника си адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч, с която против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: ***, гр. София са предявени: 1/ Иск за прогласяване недействителността н а Договор за кредит № ***/24.07.2023 г., сключен помежду им, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2/ Иск за осъждане на ответника, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата 300.00 лв., представляваща сбор на заплатени при изначална липса на основание суми. В условията на евентуалност са предявени иск за прогласяване нищожността на клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „бързо разглеждане“ от същия договор, и на клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „такса за удължаване“ от приложените анекси към договора за кредит, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

3

С исковата молба е представено пълномощно, с което ищцата М. И. М. е упълномощила адв. Д. Г., вписан в АК-Ловеч да я представлява по делата, касаещи спорове по договори за потребителски кредити, както и договор за правна защита и съдействие от 03.09.2024г., от които е видно, че е извършено упълномощаване и е уговорено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ – като на материално затруднено лице.

С отговора на исковата молба наред с оспорването на иска, ответникът „Вивус.БГ” ЕООД е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение и е поискал при определянето на неговия размер съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., като предвид ниската правна и фактическа сложност на производството да присъди хонорар без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което ищцата и нейният процесуален представител не са се явили лично, а е депозирана молба от 10.03.2025г., в която са изразени становища по хода на делото и по същество на спора.

С решение № 54/14.04.2025 г., постановено по гр. дело № 1359/2024 г. на Районен съд - Мездра, е прогласена, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, нищожността на Договор за кредит № ***, сключен на 24.07.2023 г. между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК ***, като противоречащ на закона; осъдено е "Вивус БГ" ЕООД да заплати на М. И. М. сумата 300,00 лв., представляваща платена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/24.07.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100.00 лева - разноски за платена държавна такса. С решението е осъден, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, „Вивус БГ” ЕООД да заплати на адв.

Д. Г. от АК - Ловеч, сумата 600.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В мотивите на решението в частта за разноските районният съд е приел, че на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от 4 адв. Д. Г., както и че възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран във връзка с осъщественото безплатно адвокатско съдействие в полза на ищцата, е основателно, като е съобразил разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и практиката на ВКС относно приложението на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г. о. и други). Съдът е приел, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. Г.. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер 600 лева по двата иска общо или по 300 лева за всеки от уважените исковете, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено от ответника.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от "Вивус БГ" ЕООД за неговото изменение в частта за присъдените разноски, с искане за намаляване на присъденото на адв. Г. адвокатско възнаграждение.

В молбата са развити съображения, идентични с вече изложените по-горе в частната жалба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от адв. Д. Г., с който се оспорват твърденията в молбата и се сочи, че при определяне размера на възнаграждението съдът се е съобразил с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и вече е намалил възнаграждението под минималния размер за тези искове, предвиден в разпоредбите на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

По молбата по чл.248 ГПК Районен съд - Мездра се е произнесъл с обжалваното определение, в което е приел, че в мотивите си към решението съдът е изложил подробни съображения защо е присъдил разноски в определения размер и не е счел, че са налице предпоставки за ревизиране на изложените мотиви. В допълнение съдът е отбелязал, че присъдените 5 адвокатски възнаграждения за всеки един от исковете е 300 лева, което е под минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, който понастоящем е 400 лева. При тези мотиви районният съд е оставил без уважение молбата на „Вивус БГ“ ЕООД по чл.