Решение № 19193 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19193 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110145351 по описа за 2025 година

Ищецът Л. Е. Л. е предявила срещу ответника ЗАД „А.“АД осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 02.09.2025г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с ДКН ВН5010АН, застрахован при ответника по силата на застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 0306Х0916067 за имуществена застраховка „Каско на МПС“.

Страните са договорили, че ответното застрахователно дружество, срещу платена премия, осигурява застрахователно покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, до размера на застрахователната сума от 42 000 лева, при следните условия: клауза

„Пълно каско“, за срок от една година, с период на застрахователно покритие от 17 часа на 06.06.2024г. до 23:59 часа на 05.06.2025г. и приложимите Общи условия. Във връзка с настъпило в периода на застрахователното покритие на 21.09.2024г., застрахователно събитие, представляващо покрит риск и в тази връзка при застрахователя е образувана преписка № 10024030114950 по предявена от Л. Е. Л., в изискуемите срокове, претенция за обезщетение на нанесените върху застрахования автомобил щети. На26.09.2024г. представител на застрахователя е извършил първоначален оглед на автомобила, констатациите от който са отразени в изготвен от него Опис на нанесените и подлежащи на възстановяване щети. Страните са се съгласили възстановяването на нанесените върху застрахования автомобил щети да бъде извършено в доверен на застрахователя сервиз- „Де енд Ес ауто рипеър“ ООД. В тази връзка на 01.11.2024г. е издадено Възлагателно писмо от 1 водещия експерт по щетата- Орлин Николов, към сервиза. Посочва се, че в указания 30дневен срок ищцата се е свързала със сервиза и на 05.11.2024г. е предоставила автомобила за извършване на ремонта, като ремонт на застрахования автомобил в следващите 7 месеца не е извършен. През цялото това време от доверения сервиз й е подавана невярна и заблуждаваща информация за хода на ремонта. На 14.05.2025г. тя подава писмено възражение с вх. № Ж-463 към застрахователното дружество, в отговор на което получава снимки на собствения й автомобил с дата 16.05.2025г., от които е видно, че възстановяването му към 16.05.2025г. все още дори не е започнало. По информация на самия застраховател снимките на автомобила са направени след контролно посещение на служители от Техническия отдел в доверения сервиз „Де енд Ес ауто рипеър“ ООД. На 29.05.2025г. следва ново възражение с вх. № Ж- 522 към застрахователя от името на ищцата и вече отправено искане за заплащане на обезщетение за допуснатата забава. Заявява, че едва на 12.06.2025г. ищцата е уведомена, че ремонтът на автомобила й е извършен и тя го е получила като за целта е изготвен и подписан приемо-предавателен протокол. При приемането на автомобила тя установява, че не всички щети по него са възстановени. Повредите по лайсните на задна лява врата и прага под задна лява врата, които са следствие на същото застрахователно събитие, не са ремонтирани. В отговор на отправените възражения, застрахователят е изпратил на Л. Л. уведомително писмо от 08.07.2025г., в което подробно описва хронологията на събитията във връзка с щетата, комуникацията между страните, извършените действия и признава, че „неоспоримо е налице забавяне в отремонтирането на автомобила“. Освен това признава и се съгласява, че щетите по лайсна водобранна на задна лява врата и лайсна вертикална на задна лява врата са следствие на същото застрахователно събитие, като първата се признава за подмяна, а втората за възстановяване/боядисване, т.е. към датата на уведомителното писмо щетите върху застрахованото МПС от същото застрахователно събитие все още не са възстановени изцяло. От изложеното от застрахователя в уведомителното писмо до нея е видно, че ремонтът на автомобила е извършен за около един месец, следователно същият е можело и е следвало да приключи още на 05.12.2024г., съответно е забавен с около 6 месеца. От забавата за ремонтирането на застрахования лек автомобил извън разумния срок ищцата посочва, че ежедневно е търпяла вреди, изразяващи се в лишаването й от ползването на собствения й лек автомобил, по вина на застрахователя. Претендира сумата от 2000лв като конкретният размер на тази вреда се остойностява чрез средния пазарен наем на лек автомобил от същия вид, клас и сходни характеристики, за срока на забавата от 6 месеца или 182 дни, в периода от 12.12.2024г. до 11.06.2025г. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, като дава становище за неговата неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е налице застрахователен договор по застраховка Автокаско. Не оспорва обстоятелството, че причинените от ПТП щети по застрахования автомобил са заведени и е издал възлагателно писмо за отстраняването им в доверен сервиз на застрахователя- Не оспорва и обстоятелството, че ремонтът на вредите е забавен със шест месеца. Заявява, че след като ищцата е отправила покана до него са отправени незабавни искания към доверения сервиз и 2 ремонтът е извършен. Оспорва ищцата да е търпяла твърдените вреди, като се позовава на т.10.10 от общите условия. Отделно от това оспорва да е в забава, тъй като след завеждане на щетите е издал възлагателно писмо в предвидените срокове. Посочва, че е налице забава на кредитора, тъй като ищцата е сигнализирала за забавения ремонт едва на 14.05.2025г. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва претенцията и по размер. Прави искане за конституиране на ТЛП – „Де енд Ес ауто рипеър“ ООД.

В заседание проведено на 10.03.2026г. е допуснато увеличение на размера на иска до сумата от 4986,82 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл. 79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД

Предпоставките за уважаване на предявения иск са: настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото на ищеца, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника, както и ако задължението бе изпълнено, вредата нямаше да е налице.

По реда на чл.146 ал.1 т.3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства: че между страните е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № 0306Х0916067, че във връзка с настъпило на 21.09.2024г ПТП е заведена щета, като е издадено и възлагателно писмо за отстраняване на заведените щети; че на 14.05.2025г. и 29.05.2025г. са отправени възражения до застрахователя, както и че на 12.06.2025г. автомобилът е отремонтиран.

Следва да се спомене, че по идентичен казус е налице произнасяне напр. с Решение № 289/17.10.2025 г. по т. д. № 2218/2024 г., I т. о. ВКС. В това решение е потвърдено, че правната квалификация на подобни искове е чл. 79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

Съдът намира, че фактическия състав е доказан:

Между страните е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № 0306Х0916067 с период на покритие 06.06.2024г. до 05.06.2025г./л.7/ В този период на 21.09.2024г е настъпило покрито застрахователно събитие – ПТП. Заведена е щета на 24.09.2024г. от страна на застрахованото лице – Л. Л./л.64/.

Автомобилът е бил предаден за ремонт на доверен сервиз на 05.11.2024г./л.33/. На 14.05.2025г. е подадена жалба до застрахователя относно забавяне на ремонта/л.34/. На 12.06.2025г. автомобилът е бил отремонтиран и върнат на Л. Л. /л.33/.

Съгласно договор за застраховка „Автокаско“ със застрахователна полица № 0306Х0916067 за застрахователя е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение чл. 107 от ОУ или в разумен срок да отстрани вредите в доверен или официален 3 сервиз чл. 109 и сл. от ОУ.

Не е налице изключение от застрахователното покритие по т. 10.10 от ОУ, тъй като това изключение е предвидено за вредите, произтичащи пряко от увреждането, т.е. такива за пропуснати ползи в необходимия и разумен срок за извършване на ремонта. Това правило не изключва дължимост на обезщетение за вреди, причинени от забава за изпълнение на договорно задължение, които вреди настъпват от бездействието на длъжника, т.е. такива след разумния срок за извършване на ремонта.

С оглед горното съдът счита, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахователя във времево отношение – забава.

Съдът счита, че са налице настъпили реални вреди от невъзможността на ищцата да ползва автомобила си, които са в пряка причинна връзка с неизпълнението на горепосоченото задължение на ответника да отремонтира автомобила в разумен срок.

Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №129 от 30.VI.1986г., ОСГК, пропуснатата полза при лишаване на собственика от ползването на лек автомобил не се изразява в пропуснат доход или полза, която да е прираст към имуществото на ползувателя, а обхваща пропуснатата възможност за прякото служене с вещта, непосредственото използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности, от които застрахованият собственик е бил лишен. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото, а до реална вреда, резултат на невъзможността да се упражнява правото му върху автомобила в пълен обем за времето на забавата на застрахователя.

Последователна е практиката на ВКС, че обезщетението за претърпяната от собственика на автомобила вреда се съизмерява със средния наем на автомобил със същите показатели (марка, модел, година на производство) за периода на претенцията. Така отново се приема и в Решение № 289/17.10.2025 г. по т. д. № 2218/2024 г., I т. о. ВКС.

Спорно между страните е дали застрахователят следва да бъде освободен от отговорност за вредите поради забава на кредитора, да бъде намалено обезщетението на осн. чл. 83 ЗЗД, както и размерът на дължимото обезщетение.

По първите два въпроса ВКС се е произнесъл с Решение № 289/17.10.2025 г. по т. д.

№ 2218/2024 г., I т. о. ВКС, както се спомена по-горе. Задълженията на застрахования по договор за имуществено застраховане след настъпване на застрахователното събитие са предвидени в КЗ: да съобщи за настъпване на застрахователното събитие, да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество, да представи поискани от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите, като и да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, като следва указанията на застрахователя. Допълнителни задължения може да са поети и с конкретния договор за застраховка по силата на общите условия към него или при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание. В случая нито законът, нито договорът за застраховка, възлагат на 4 застрахования задължение за предприемане на определени действия след като той направи избор за възстановяване на вредите в натура и предаде увреденото имущество на посочения от застрахователя сервиз. Застрахованият като кредитор е задължен да предотврати разширяването на обхвата на вредите, които са възникнали от застрахователното събитие, той трябва да положи грижата на добрия стопанин за да противодейства на настъпването на нови вреди, независимо, че началото на вредоносния процес не се дължи на неговото поведение. Това задължение за него се поражда от момента на настъпване на застрахователното събитие, като в хипотезата на чл.108 ал.7 от КЗ продължава до предаването на имуществото на посочения от застрахователя изпълнител. Правата и задълженията на този изпълнител произтичат от договора му със застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.7 от КЗ след като ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В тези случаи възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя.