Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 748 от 11.12.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1135/2023
Вид
Решение № 748
Подписан
11.12.2023
В сила
03.04.2024
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201135 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Верос 2011” ООД с ЕИК 201614416 със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Даме Груев“ №32В, ет.3, ап.5, представлявано от **** - управител против Наказателно постановление № 703951F697678/25.05.2023г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че липсвали доказателства, установяващи извършването на санкционираното нарушение като стопанисваният от дружеството търговски обект отговарял на всички законови изисквания за осъществяване на търговска дейност. Сочи се, че по време на извършената проверка служителите на НАП отказали да бъде извършено повторно преброяване на касовата наличност, като било възможно установеното несъответствие да се дължи на грешка при преброяването. Поддържа се, че НП не отговаряло на предвидените към съдържанието му изисквания, както и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Твърди се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

По изложените възражения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява управителя 1 си и адв. Б. като поддържат депозираната въззивна жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на НП и законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Релевира се възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2023 г. около 11.30 ч. М. Ч. и О. Т. - служители на НАП, извършили проверка в търговски обект – хранителен магазин „Верос”, находящ се в гр.

Благоевград, ул.„Преслав” №30, стопанисван от „Верос 2011 ”ЕООД с ЕИК 201614416.

Ч. и Т. направили т.нар. „контролна покупка“, за която бил издаден съответният фискален бон .

Служителите на НАП извършили проверка на касовата наличност, при която установили, че дневният оборот от инсталирано в обекта фискално устройство тип Фпр модел „Dateks FP2000“ с ИН на ФУ DT 892329 и ИН на ФП № 02892329 съгласно междинен дневен отчет с № 0492608/24.02.2023г. от 12:35ч., /л. 13/ е в размер на 2051,41 лева.

Съгласно изготвен опис от служител в търговския обект, след двукратно преброяване на касовата наличност, наличните парични средства в касата били в размер на 2039,89 лева.

Проверяващите констатирали, че разликата между касовата наличност и отразеното във фискалния отчет е в размер на 10.52 лева, което представлява отрицателна разлика, която не е отразена в паметта на фискалното устройство.

Направените от Ч. и Т. констатации били описани в протокол за извършена проверка сер.АА № 0082272/24.02.2023 г., като са дадени предписания управителят на юридическото лице да се яви в сградата на ТД на НАП гр. Благоевград в 09.30ч. на 27.02.2023 г.

Свидетелят Ч. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради което на 27.02.2023 г. в присъствието на свидетеля С. и управителя на дружеството съставила срещу дружеството АУАН F697678. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал, без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.42 ЗАНН срок.

Въз основа на съставения АУАН, на 25.05.2023 г. е издадено атакуваното НП, което е връчено на управителя на „Верос 2011“ ООД на 27.06.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите М. Ч., М. С. и М. В. както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № F697678/27.02.2023 г.; Протокол за извършена проверка № 0082272/24.02.2023 г. с приложение документ от КЛЕН, фискални бонове, опис на парите в касата, суми по транзакции, дневен финансов очтет на лист 11-118, искане за представяне на писмени обяснения от задължено лице от 24.02.2023 година,справка за лицетата, работещи по трудови/без трудови/граждански/ правоотношения в обект Верос 2011 ООД, договор за наем от 15.06.2021 година, ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., ксерокопие на пощенски плик.

При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на свидетелите Ч. и С., като отчете незаинтересоваността им от изхода на делото и липсата на вътрешни противоречия. Показанията на двамата свидетели се 2 характеризират с висока доказателствена стойност, основана на последователното възпроизвеждане на преките им възприятия и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства /дневен финансов отчет, опис на касова наличност и констативен протокол/.

При анализа на показанията на свидетелката В. следва да се съобрази служебната зависимост от „Верос 2011“ ООД, което е неин работодател. Предвид горното, както и с оглед опровергаването на показанията й от показанията на Ч. в частта им, че служителите на НАП не предоставили възможност за повторно преброяване на касовата наличност, районния съд не кредитира показанията на В. в тази им част. Действително в хода на съдебното следствие от процесуалния представил на санкционираното дружество е представен протокол от отчет на каса, който обаче не променя направените от съда фактически изводи по няколко причини.

На първо място отразеното преброяване на фактическата наличност на касата е удостоверено единствено от подписите на служители на дружеството жалбоподател, намиращи се в служебна зависимост от последното. Същевременно от представения протокол не става ясно отразената фактическа наличност за кое от инсталираните в търговския обект фискално устройство се отнася, а в случай че е сбор на касовата наличност и на трите каси от търговския обект– отново се установява несъответствие между междинния отчет и касовата наличност.

В останалата част показанията на свидетелката В. следва да бъдат приети за достоверни, поради това че същите се подкрепят от показанията на свидетелката Ч. и писмените доказателства по делото.

Писмените документи, като относими към предмета на делото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От дневния финансов отчет се установява размерът на регистрирания към момента на извършване на проверката оборот, като този документ е разпечатан от едно от инсталираните в обекта фискални устройства, видно от номера на фискалната памет, посочен в отчета, сравнена с удостоверения в протокола за проверка.

Въз основа на показанията на Ч., кредитираната част на показанията на В., протокола за извършена проверка, съставения АУАН и описа на фактически наличните парични средства към процесната дата, се установява наличието на разлика между регистрираните във фискалната памет на фискалното устройство сума и фактическата касова наличност, както и времето и мястото на санкционираното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2023 г., а жалбата е от 03.07.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, съгласно заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП .

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и 3 съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.

Спазена е и предвидената от закона процедура по съставянето и връчването им, като съдържат установените с разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.

В акта и в наказателното постановление е налице коректно и прецизно описание на направените при извършената проверка констатации, касаещи отчетената във фискалното устройство касова наличност, фактическата наличност и констатираната разлика между фактическата наличност и касова наличност. Изрично е посочено, че е установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер на 10.52 лв., която не е отразена във фискалното устройство, като е налице съответствие с така направеното словесно описание на деянието на дружеството и квалификацията му като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.

Предвид горното, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения предпоставящи отмяна на НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, задължителни за лицата, използващи фискални устройства, като цели създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В конкретния случай доказателствата по делото установяват, че при извършената от контролните органи проверка е констатирана отрицателна разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 10,52 лв., представляваща извеждане на пари от касата, която не е била отбелязана в инсталираното в търговския обект фискално устройство чрез операцията "служебно изведени" суми.

Липсата на такова служебно извеждане, дори и да се дължи на пропуск на служители на дружеството, не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност, предвидена за това нарушение, доколкото същото представлява организационен въпрос, за чието изпълнение следва да се следи от съответните органи на дружеството.

Предвид формалния характер на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на предписаното с нормата задължение, за извършването му не е необходимо настъпване на вредни последици.

Ето защо РС-Благоевград счита, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.