Решение № 347 от 28.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Б., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200868 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л. ...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя В. Д. М. с ЕГН ********** съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.И. С. АК-Б. против наказателно постановление НП №874866-F869824 от 16.02.2026г на началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС).

В жалбата се сочи, че действително е извършено нарушение, но с него не е ощетен фиска. Сочи, че е налице маловажен случай като се изтъкват аргументи.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата. Не се сочат нови писмени доказателства.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна–ЦУ на НАП–Б.–редовно призована се представлява от юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

1

Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.

След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд, в законоустановения по чл.59 ал.2 ЗАНН 14-дневен срок, съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима. Производството пред съда е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 28.01.2026г, в 12,57 часа, свидетелите В. П. и А. А. и двамата на длъжност инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС, обект ателие за цветя, находящ се в гр.Б., ул...., стопанисвано и експлоатирано от „Л. ...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя В. Д. М. с ЕГН **********.

В обекта било налично фискално устройство модел „ELTRADE“ А1 с рег.№ на ФУ в НАП 44297835. Проверката започнала с покупка на стока –един брой цвете на стойност2,05 евро. Издаден били бил един брой фискален бон №0008371 от 28.01.2026г от 12,57 часа от монтираното и въведено в експлоатация свързано дистанционно с НАП и работещо в момента на проверката фискално устройство посочено по-горе, в който обаче не се съдържало точното наименование на стоката като вид, а е било регистрирана под общо наименование в департамент „цветя“.

Съставен бил протокол за извършена проверка (ПИП на лист 15-17 от делото).

На 03.02.2026г в присъствието на представляващия В. М., свидетелят П. съставила АУАН (лист 12-14 от делото), в който за нарушението за липсата на задължителните реквизити определил правна квалификация на нарушението по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени писмени възражения 2 по акта.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №874866-F869824 от 16.02.2026г. В него при идентична фактическа обстановка както в акта, е направена правна квалификация по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006 г вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

От правна страна съдът приема за установено следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН.

В разглеждания случай безспорно се установи, че в от изведената справка от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) фискален бон с №0008371 от 28.01.2026г от 12,57 часа (лист 18 от делото) не се съдържат задължителните реквизити посочени в Наредбата. Нарушено е императивното изискване на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006 г на МФ. От формална страна и в двата акта са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Задължение на всяко регистрирано по ЗДДС лице е да изпълни изискванията на законодателството и фискалната касова бележка да съдържа изискуемите и предвидени в Наредбата реквизити.

В случая, безспорно по делото е установено, че в издадената касова бележка (лист 18 от делото) на покупка за отделните стоки в проверявания обект е била посочена сума на стоката, без да се отразява вида на отделния артикул. При така установеното от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 ЗДДС, но също счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице са редица смекчаващи административната отговорност 3 обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и на нарушителя като незначителни. Касае се за продажба, за която е била издадена касова бележка с отчитане на цялата стойност, следователно не е настъпило ощетяване на фиска. Приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в хода на проверката. Дружеството–жалбоподател е съдействало изцяло като е представило всички относими към случая документи. Това нарушение се явява първо, от което следва изводът, че дружеството стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения , включително и при извършване на процесната проверка не са били констатирани други нарушения от служителите на НАП.

Поради изложеното, съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и предвиденият в санкционната норма на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер от 550 евро се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието.

В тази връзка атакуваното НП следва изцяло да бъде отменено като незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира , че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието –да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателни и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и предвид отмяната на НП има основание жалбоподателят да претендира разноски.

Предвид това АНО следва да заплати на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 102, 26 евро, но в случая не е представен списък на разноските, нито договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че претендираните разноски са реално заплатени, поради което съдът не следва да ес произнася.

Мотивиран от изложеното по-горе, Б.кият районен съд, V наказателен състав

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №874866-F869824 от 16.02.2026г на началник отдел „Оперативни дейности“ –Б. в ЦУ на НАП, с което на „Л. ...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя В. Д. М. с ЕГН ********** за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550 (петстотин и петдесет) евро на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС).

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН „Л. ...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от управителя В. Д. М. с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на посочените адреси.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5