Решение № 13907 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13907 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

.................., 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110119546 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

02.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

.................., II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на трети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 19546/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. О. Л. срещу СРС и ВСС, като се твърди, че бил заемал различни длъжности в съдебната система за периода 10.04.2003 г. – 17.09.2019 г., съответно младши съдия и съдия при СРС. Поддържа, че общият му стаж на длъжността „съдия“ била 16 години, 5 месеца и 7 дни. Навежда доводи, че на основанеи чл. 165, ал. 1, т.

2 ЗСВ бил подал оставка, като на заседание на ВСС от 17.09.2019 г., с решение, което било обективирано в т. 22 от Протокола за заседанието бил освободен от заеманата длъжност „съдия“, с ранг „съдия в ................“, считано от същата дата. Излага съображения, че с оглед правилото на чл. 225, ал. 1 ЗСВ, при освобождаване от длъжността, съдия с 10 или повече години стаж имал право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения. Твърди, че с покана от 08.11.2019 г. е поканил ответникът – СРС да заплати 1 дължимото обезщетение, но в отговор на това бил уведомен, че не се дължало обезщетение на съдия, който при подадена оставка, срещу него имало образувано дисциплинарно производство. Поддържа, че действително са били налице образувани две дисциплинарни производства през 2017 г., които са били обединени в едно, но акт по тях не е бил постановен, а оставката е била депозирана близо две години след това, при изтичане на всички разумни срокове. Развива аргументи с оглед действията на дисциплинарния състав и нормата на чл. 319, ал. 1 ЗСВ, като мотивира, че подадената оставка е не, за да се избегне дисциплинарната отговорност, а с оглед правото на професионален избор. Навежда доводи, че с решеният по т. 1.1. и т. 1.2. от Протокол на ВСС са били наложени две дисциплинарни наказания „Забележка“, а не както твърдял председателят на СРС – освобождаване от длъжност. Аргументира, че дисциплинарните наказания са били отменени с Решение № 5445/11.05.2020 г. на ВАС по адм. Дело № 12505/2019 г., което било потвърдено с Решение № 15738/18.12.2020 г., постановено по адм. Дело № 7834/2020 г. Излага съображения, че в случая следвало да се вземе предвид и РКС № 17/08.11.2018 г. Твърди, че след отмяна на дисциплинарните наказания е бил поканил отново, за да бъде изплатено дължимото обезщетение, като Комисията по правните въпроси към Пленума на ВСС, била изразила становище за изплащане на дължимото обезщетение. Поддържа, че отново е поканил СРС да заплати дължимите суми, но не бил получил нито отговор, нито плащане. Навежда доводи за неприложимост на чл. 225, ал. 2 ЗСВ, като сочи, че същата била противоконституционна.

Навежда доводи, че общият размер на дължимото обезщетение бил в размер на 65059,90 лева, като с оглед изпадането на ответниците в забава се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 15866,55 лева за периода от 18.09.2019 г. до 10.04.2022 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и да бъде задължен ответникът СРС на основание чл. 190 ГПК да представи последният платежен фиш за пълен отработен месец на длъжността „съдия“ за ищеца, както и кадрова справка за общия прослужен стаж на ищеца, както и за допускане на ССчЕ по формулирани в исковата молба въпроси. Иска първият ответник да бъде осъден да заплати претендираните суми, при условията на евентуалност, ако искът е неоснователен да бъде осъден вторият ответник да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника .................., с който предявените искове се оспорват. Твърди, че срещу ищеца са били образувани дисциплинарни производство, като са били наложени и дисциплинарни наказания, но същите били отменени. Поддържа, че във връзка с получено писмо от 27.01.2022 г., ръководителят на СРС бил сезирал Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС с искане за изразяване на становище по казуса, като било изразено становище за основателност на претенцията на ищеца. Навежда доводи, че с оглед изразеното становище е било направено искане до Комисията по бюджет и финанси към Пленума на ВСС за предоставяне на бюджетни средства за изплащане на дължимото обезщетение, като било направено и повторно искане. Излага съображения, че били налице указания от Комисията да се изплати възнаграждение, като средства за това били предвидени в бюджета на съда за 2022 г. Твърди, че в изпълнение на указанията с платежно нареждане от 27.04.2022 г. на ищеца било изплатено обезщетение в размер на 63408,64 лева, съответстващо на стажът му от 16 г., 5 месеца и 7 дни и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – м.08.2019 г. в размер на ................. лева. Поддържа, че при формирането на обезщетението била спазена НСОРЗ, предвид всички възнаграждения с постоянен характер. Освен това сочи, че била изплатена и мораторна лихва в размер на 8737,00 лева за периода от 18.12.2020 г. до 27.04.2022 г. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ВСС като е направен отвод за нередовност на исковата молба, поради непосочване на цената на иска, което се обосновава. Направен е и отвод за недопустимост на предявените искове по 2 отношение на евентуалният ответник, поради липса на пасивна процесуална легитимация, което аргументира подробно. Твърди, че исковете са неоснователни, тъй като при очертаване фактическият състав на гратификационното обезщетение не били налице всички предпоставки, като ВСС не бил работодател на ищеца. Поддържа, че освен това в случая била налице хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ, като обезщетението не се дължало, тъй като ищецът бил подал оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство, поради което субективното му право не било възникнало към момента на прекратяване на правоотношението. Навежда доводи, че с оглед правилото на чл. 225, ал. 3 ЗСВ, обезщетение не се изплащало до момента на приключването на дисциплинарното производство, като сочи, че ако обезщетение се дължало, то правото възниквало едва след приключване на дисциплинарното производство. Развива аргументи от правна страна по отношение приложението на чл. 225, ал. 3 ЗСВ, като сочи, че следвало да се приложи и разбирането залегнало в РКС № 17/08.11.2018 г. Навежда доводи по приложението на чл.

225, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ. Твърди, че лихвата за забава не била правилно изчислена, както и момента от която същата била дължима. Поддържа, че претенцията била и недоказана по размер. Навежда доводи за компонентните, които се включвали в обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, като сочи, че в случая обезщетение не се дължало, тъй като било налице изключението по чл. 225, ал. 2, изр. 2 ЗСВ. Иска производството по отношение на него да бъде прекратено, евентуално исковете да бъда отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, евентуално субективни съединени осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да се намирал в правоотношение по силата на което да е изпълнявал длъжността „съдия“; 2) да полагал труд на заеманата длъжност повече от 10 години; 3) да е бил освободен от заеманата длъжност на основание, което е извън наличието на влязла в сила осъдителна присъда или наложено дисциплинарно наказание; 4) да се установи кое лице е работодателят на ищеца.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) ищецът бил заемал различни длъжности в съдебната система за периода 10.04.2003 г. – 17.09.2019 г., съответно младши съдия и съдия при СРС, като общият му стаж на длъжността „съдия“ била 16 години, 5 месеца и 7 дни; 2) ищецът на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ бил подал оставка, като на заседание на ВСС от 17.09.2019 г., с решение, което било обективирано в т. 22 от Протокола за заседанието бил освободен от заеманата длъжност „съдия“, с ранг „съдия в ................“, считано от същата дата; 3) с решеният по т. 1.1. и т. 1.2. от Протокол на ВСС са били наложени две дисциплинарни наказания „Забележка“, както и че дисциплинарните наказания са били отменени с Решение № 5445/11.05.2020 г. на ВАС по адм. Дело № 12505/2019 г., което било потвърдено с Решение № 15738/18.12.2020 г., постановено по адм.

Дело № 7834/2020 г. Като с Протоколно определение от 29.09.2022 г., съдът на основание чл. 253 ГПК е изменил доклада по делото, като е обявил за безспорно и обстоятелството, че дисциплинарен състав към СК на ВСС, не е искал налагането на дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“ по отношение на ищеца М. Л..

От Платежно нареждане от 27.04.2022 г. се установява, че ответника .................. е заплатил сумата от 63408,64 лева, като е посочено, като основание „обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ“, съответно с Платежно нареждане от 27.04.2022 г. ответникът .................. е заплатил на ищеца сумата от 8737,00 лева с основание „лихва обезщетение чл. 225, ал. 1 3

ЗСВ“.

С оглед обстоятелството, че по делото липсва надлежно оспорване на извършените плащания и предвид становището на ищеца в откритото съдебно заседание от 03.11.2022 г., съдът намира, че между страните не се спори, че посочените платежно нареждания са извършени процесните плащания – в хода на настоящото производство, което съдът следва да вземе предвид с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се установява следното: БТВ на ищеца за пълен отработен месец преди прекратяването на ТПО е в размер на .............. лева, а с оглед определянето на основата за обезщетението по чл. 225 ЗСВ е в размер на ................. лева. С оглед поставените задачи (във варианти) вещото лице е посочило, че: 1) ако се приеме, че се дължи обезщетение за 16 години, то същото е в размер на 63408,64 лева;

2) ако се приеме, че дължимото обезщетение е за 16 г. и 5 месеца, то последното е в размер на 65059,91 лева. Вещото лице последователно – във варианти е изяснило, че законната лихва за забава върху обезщетението за 16 години е в размер на 15394,91 лева за периода 18.09.2019 г. до 11.04.2022 г., съответно за същия период, но върху вземането за обезщетение за 16 г. и 5 месеца – в размер на 15795,10 лева. Установено е, че за периода от 08.11.2019 г. до 11.04.2022 г. в първия вариант мораторната лихва е в размер на 14495,92 лева, а във втория 14873,42 лева, съответно, ако се вземе предвид момента на отмяна на дисциплинарното наказание – 18.12.2020 г., то обезщетението за забава било в размер на 8436,87 лева, в първия вариант, а във втория в размер на 8656,58 лева. На следващо място е посочено, че като се вземе предвид извършеното плащане, то във варианта на обезщетение за 16 години, мораторната лихва за периода от 18.09.2019 г. до 11.04.2022 г. е в размер на 6657,21 лева, а във варианта от 08.11.2019 г. – в размер на 5758,92 лева, респ. при от момента на отмяна на дисциплинарното наказание – 18.12.2020 г. е в размер на минус 300,13 лева (8436,87 лева – 8373,00 лева). Във вариант втори – при обезщетение за 16 години и 5 месеца, вещото лице е направило извод, че мораторната лихва за периода от 18.09.2019 г. до 11.04.2022 г. е в размер на 7058,10 лева, а във варианта от 08.11.2019 г. – в размер на 6136,42 лева, респ. при от момента на отмяна на дисциплинарното наказание – 18.12.2020 г. е в размер на минус 80,42 лева (8656,58 лева – 8737,00 лева).