Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1526 от 13.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58236/2024
Вид
Определение № 1526
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110158236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., чрез адв. М., срещу „.......“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 649997/18.03.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави, както и неравноправния й характер, установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 за прогласяване нищожността на Приложение № 3 към договор за потребителски кредит № 649997/18.03.2024 г., възлагащо на потребителя задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 30 лева за ВИП обслужване, поради противоречието му с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 89.10 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № 649997/18.03.2024 г.

Ищецът твърди, че на 18.03.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 649997, който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от Приложение № 5 към договора било посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, съгласно условията на кредитодателя. В чл. 4 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение, потребителят дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план. Основните параметри по заема били уговорени в Приложение № 1 към договора, съгласно което заемната сума била в размер на 300 лв., със срок за погасяване – 1 месец. Според чл. 4 от Приложение № 5 към договора, размерът на неустойката за непредоставено обезпечение е п о 1.97 лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита.

Кредитополучателят следвало да заплати на дружеството следните суми: 300 лв. – главница, 10.00 лв. – възнаградителна лихва, 30 лв. – такса за преференциално обслужване, както и неустойка в размер на 59.10 лв. Ищецът твърди, че въпреки формално предоставената му от ответника възможност за обезпечаване на задълженията по кредита, последният начислил неустойка със сключването на договора. Излага съображения за недействителност на договора, тъй като в съдържанието му не бил посочен действителния ГПР по кредита. Счита уговорената неустойка за нищожна, тъй като имала за цел да заобиколи изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, както и да увеличи възнаграждението на кредитодателя.

Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави.

Излага доводи относно неравноправния характер на клаузата за неустойка. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че Приложение № 3 към 1 договора, с което се уговарят „Условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“ противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По изложените съображения, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 4 от Приложение № 5 към договора, предвиждаща заплащането на неустойка, както и да признае за недействително Приложение № 3 към договора, възлагащо на потребителя задължение за заплащане на сумата от 30 лв. – такса за възнаграждение за ВИП обслужване. Претендира сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 89.10 лв., представляващо платена без основание сума по договора. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез мл. адв. В., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца. Излага съображения в подкрепа на твърдението му, че процесният договор е действителен, както и относно спазването на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР по кредита.

Счита, че уговорената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на договорните задължение на кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожността на клаузата за неустойка, както и относно недействителността на предвидената такса в Приложение № към договора. Твърди, че ползването на допълнителен пакет от преференциални услуги е заявено от кредитополучателя. Оспорва твърденията на ищеца за заплащане на претендираните суми по договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на договора и клаузата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, а именно - твърдяното противоречие на закона, твърдяното заобикаляне на закона, твърдяната противоречие с добрите нрави В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за поръчителство, както и че същата клауза е индивидуално уговорена. В тежест на ответника е и да установи основание за заплащане на такса за ВИП обслужване.

В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника претендираната в исковата молба сума от 5 лв., представляваща част от общо заплатеното възнаграждение за поръчител, както и получаването на сумата в патримониума на ответника.

В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № 649997/18.03.2024 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лв.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочените писмени документи са представени с отговора на исковата молба.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно 2 удостоверение, тъй като същото има за цел установяването на неотносими към настоящия правен спор факти.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.04.2026 г. от 15:40ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за извършено от него плащане, с което да е погасено задължение за неустойка по сключения между страните договор.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № 649997/18.03.2024 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове. Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).

Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4