Решение № 12 от 28.01.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500489 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД***/17.08.21г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:

200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев, чрез адв.Т.Х., против решение № 37/06.07.2021г., изменено относно разноските с определение № 630239/15.09.2021г. и двете по гр.д.№ 631/2020г. по описа на СлОС, в частта, с която е уважен за размера над 6 000лв. до общо уважения размер от 16 000лв. предявеният от Г. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч., общ. С., ул. “Х. Б.“ № **, със съдебен адрес: гр. С., пл. “П.“ № *, ет. *, офис **, сграда на ***, против дружеството иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 18.05.2018г. на общински път SLV 1112, км.32+100, в посока гр.Сливен – с.Чинтулово, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Решението се обжалва и в частта, с която е присъдена съответна д.т. в 1 полза на СлОС и разноски, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горните части постановеният акт не е правилен. Излага аргументи, позовава се на необоснованост на приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение. Въвежда довод за кратък възстановителен период от претърпените травми. Оспорва обема на неимуществените вреди. Освен това счита, че вече изплатеното обезщетение е компенсирало в достатъчна степен претърпените от въззиваемия болки и страдания. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение на СлОС и отхвърляне на предявения иск над размера от 6000лв., а в случай, че искането не бъде уважено – за намаляване на присъденото обезщетение. Прилага доказателства за изплатено обезщетение, след постановяване на първоинстанционното решение в размер на 6000лв., ведно с лихвите върху тази главница за периода от 30.06.2020г. до 12.08.2021г. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

Въззиваемият Г. Д. Д. не оспорва въззивната жалба, не изразява становище по нея.

По делото е депозирана насрещна въззивна жалба вх.№ СД-02-05263121/30.09.21г. на СлОС от Г. Д. Д., чрез адв. Я. Д., против решение № 37/06.07.2021г., изменено относно разноските с определение № 630239/15.09.2021г. и двете по гр.д.№ 631/2020г. по описа на СлОС, в частта, с която е отхвърлен за размера над 16 000лв. до общо предявения размер от 31 000лв. искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на 18.05.2018г. на общински път SLV 1112, км.32+100, в посока гр.Сливен – с.Чинтулово, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Заявява, че в горните части постановеният акт не е правилен. Излага аргументи, позовава се на необоснованост на приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение. Въвежда довод за продължителен възстановителен период от претърпените травми. Оспорва обема на неимуществените вреди. Твърди, че и понастоящем страданията на Д. не са отшумели, че поради причинените телесни повреди не могъл да се яви на една от матурите и на абитуриентския си бал. Все още изпитва страх от шофиране и е посещавал психолог няколко пъти. Няма доказателствени искания. Моли за постановяване на решение в горния смисъл и присъждане на разноски.

2

„ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД оспорва насрещната въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв. Т. Х. Моли за отхвърлянето й.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 и чл.263, ал.2 ГПК от легитимирани лица, пред функционално компетентния съд, против акт, подлежащ на съдебен контрол и са допустими.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Г. Д. Д., чрез адв. Я. Д., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с предявен частичен иск за заплащане на обезщетение от 26 000лв. от общо 41 000лв., впоследствие увеличено до 31 000лв., заявени като пълният размер, за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 31.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски. Твърди, че на 18.05.2018г. пострадал при ПТП. Застрахованият при въззивника със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СН 1484 АН, допуснал ПТП, като самокатастрофирал. Д. пътувал в същия автомобил, в резултат от което му били причинени множество травматични увреждания: охлузвания, хематоми, контузни рани по различни части на тялото, контузия на главата с мозъчно сътресение и степенна промяна на съзнанието под формата на помрачаване и вегетативни прояви – главоболие, гадене, повръщане, а също така травма на шията, без засягане на гръбначния мозък.

При постъпване в болницата му била наложена шийна яка. Около шест месеца изпитвал интензивни болки в шийната област, усилващи се при незначителни движения и съчетани с повръщане и гадене. Били затруднени движенията на врата му и това наложило да бъде подпомаган за ежедневните си нужди от други лица. Дори и след сваляне на шийната яка, изпитвал болки, физически страдания и ограничения в активните движения, затова преустановил всякакви спортни дейности. Освен това изпитал силно чувство на уплаха и стрес, който продължил дълго и наред с неудобствата от шийната яка, му причинило системни проблеми със съня. Вечер не можел да спи нормално, станал раздразнителен, тревожен, напрегнат, страхувал се да управлява и да пътува с автомобил. В резултат от ПТП-то му останали трайни белези по видими части от тялото, включително по лицето, които го 3 загрозявали. При всичко така изложено, претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за МПС-то, причинило ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от 31 000лв., ведно със законната лихва, считано от 31.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата и съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Не оспорва механизма на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпяните телесни повреди, болки и страдания, но твърди, че въззивникът-ищец се е възстановил в много кратък срок, че е налице съпричиняване, понеже е пътувал без поставен предпазен колан. Заявява, че получените травматични увреждания не са с описаната в исковата молба тежест и нямат посочените в исковата молба последици, освен това не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в страната. Въвежда възражение и доказателства за вече заплатена сума за претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000лв. – стр.26 по гр.д.№ 631/2020г. СлОС. Оспорва твърдяната употреба на успокоителни лекарства, поради липса на доказателства в тази връзка. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/118000072177, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а., марка „Рено Меган“ с рег.№ СН 1484 АН.

Също така е безспорно, че на 18.05.2018г., около 14.00ч. на общински път SLV 1112, км.32+100, в посока гр.Сливен – с.Чинтулово, на сух път, при дневно осветление, водачът на л.а марка „Рено Меган“ с рег.№ СН 1484 АН предприел неправилно изпреварване, без да осигури достатъчно разстояние за извършване на маневрата. Така, след като се изравнил с изпреварвания автомобил, възприел насрещно движещ се друг лек автомобил и предприел 4 маневра за връщане в своята пътна лента, но изгубил контрол върху возилото и автомобилът напуснал платното за движение, излязъл извън банкета и след преминаване през дясната канавка, се преобърнал. Също е безспорно, че като пътник на дясната седалка пътувал въззивникът-ищец.

От въззивните жалби се установява, че страните не спорят по механизма на инцидента, но Застрахователят твърди неправилни крайни изводи по отношение наличието на съпричиняване. Счита, че заключението на в.лице сочи на липса на поставен предпазен колан. Останалите, въведени с двете въззивни жалби оплаквания, са по приложението на чл.52 ЗЗД – относно справедливият размер на дължимото обезщетение.

След постановяване на първоинстанционното решение, с преводно нареждане от 12.08.2021г. въззивникът-ответник е наредил изплащане на обезщетение в размер на 6 000лв. като част от главница за неимуществени вреди на получател Г. Д. Д., а преди образуване на исковото производство е заплатил още 4 000лв. с преводно нареждане от 29.05.2020г. При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззивника-ищец Д. неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 18.05.2018г. на общински път SLV 1112, км.32+100, в посока гр.Сливен – с.Чинтулово, при пътуване с лек автомобил, марка „Рено Меган“ с рег.№ СН 1484 АН, управляван от застрахован при въззивника-ответник по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите.

По делото са безспорни и нанесените телесни повреди – множество леки телесни повреди, изразяващи се в малки разкъсно-контузни рани в областта на окосмената част на главата и брадичката, на висулката и част от лявата ушна мида, които към извършване на СМЕ са зараснали и не могат да се визуализират добре. Липсват видими загрозяващи цикатрикси.

Причинена е още една лека телесна повреда - контузия на главата с данни за сътресение на мозъка без загуба на съзнание, но с временно помрачаване, придружено с вегетативни прояви: главоболие, гадене, повръщане, изокория.

При извършения преглед, след ПТП-то, е установена и още една телесна повреда – средна, изразяваща се в контузия на врата, с травматичен 5 колапс на медиалните фасети на три шийни прешлена – С3-С4-С5 и медианна дискова протрузия на ниво С5-С6, без засягане на гръбначния мозък. Според извършената СМЕ травмата се изразява в леко снижаване на телата на прешлените, от С3 до С6 и в медианна дискова протрузия. Тази травма е изисквала продължително консервативно лечение – шийна яка, носена в продължение на шест месеца и трайно е затруднила движението на врата. По изложените причини следва да бъде окачествена като средна телесна повреда.

За да възприеме крайните си изводи по въпросите за справедливото обезщетение и размера на съпричиняване, съдът обсъди всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени и изготвените и приети по надлежния ред експертни заключения.

Става въпрос за лице от мъжки пол, на навършени ** г. към датата на инцидента, с нормална физиката, която предполага по-кратък възстановителен процес и по-леки остатъчни ефекти от телесните повреди.

От разпита на св. Д. - майка на въззивника-ищец, става ясно, че дълго време след ПТП-то – приблизително четири-пет месеца, синът й е употребявал болкоуспокояващи медикаменти, твърдение, което съдът кредитира, с оглед установената шийна травма и нормалния възстановителен период. Още повече, че споменатите от свидетелката медикаменти – аналгин и подобни на него лекарства, са широко употребявани и не са със специален режим на предписване. Също така съдът дава вяра на твърдението за появили се впоследствие ограничения на движението на ръцете и изтръпване, които понастоящем са отшумели, според вещите лица, изпълнили СМЕ, но това се е случило за период, по-дълъг от 30 дни. Според същата свидетелка, към датата на разпита й в с.заседание въззивникът-ищец все още изпитва билка при смяна на сезоните и това е ефект от травмата.