Решение № 905 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 905 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201295 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. Р. Х. от гр.Смядово срещу Наказателно постановление № 25-0819-004652/11.11.2025г. на началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро /200 лева/, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Твърди, че актът незаконосъобразно е съставен в негово отсъствие, не е канен за съставянето му и същият не му е предявяван за подпис, а е узнал за него едва при връчването на наказателното постановление. Позовава се на константната съдебна практика, според която процесуално нарушение от този вид следва да се третира като съществено такова. Изтъква, че лицето, в присъствието на което е съставен акта, няма надлежна представителна власт за участие в административнонаказателното производство, поради което счита последното за изцяло опорочено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява 1 лично. Представлява се от адв.П. Н. от АК-Шумен, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените във връзка с делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 30.08.2025г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който жалбоподателят закупил лек автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с регистрационен номер ***. В едномесечен срок след закупуването на автомобила Х. не регистрирал превозното средство в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

На 16.10.2025г. той упълномощил лицето Добри Севдалинов Върбанов да извърши необходимите действия по пререгистрация на автомобила, каквито последният предприел още същия ден.

При явяването на пълномощника в сектор „Пътна полиция“-Варна от св.Д. С. И. било установено неспазването на срока за пререгистрация на превозното средство. Във връзка с тези констатации на 16.10.2025г. свидетелката съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е регистрирал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна процесния автомобил в законоустановения едномесечен срок от покупката. Актът бил съставен в присъствието на пълномощника Добри Върбанов, бил предявен и подписан от него с общи възражения.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт, на 11.11.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П. Х. била наложена глоба в размер на 102,26 евро /200,00 лв./, за извършено нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства –от показанията на свидетелката Д. С. И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват основания показанията на св.И. да не бъдат кредитирани. Тя не се е намирала 2 в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си. Не се установява наличието и на друг мотив за отклоняване от истината, при което няма причини проверяващата да бъде счетена за предубедена или необективна. Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените като писмени доказателства Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, Пълномощно с упълномощител П. Х., справка за промяна на регистрация на автомобила и др., които позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата от наказващия орган, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП задължава п риобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В случая жалбоподателят е физическо лице, което не е закупило автомобила в качеството на търговец с посочената цел и следователно същият е бил обвързан от задължението, установено с цитираната разпоредба. Договорът за покупко-продажба е сключен на 30.08.2025г., при което жалбоподателят е следвало да пререгистрира автомобила до 30.09.2025г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на Х., че той не е изпълнил това задължение в посочения срок, а е предприел действия в тази насока, като е упълномощил представител, след изтичането му- на 16.10.2025г. По този начин жалбоподателят действително е осъществил състава на нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция за лице, което не изпълни задължение по 3 чл.145, ал.2 от ЗДвП, какъвто е и процесният случай.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая жалбоподателят изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. Вместо това актът е съставен в присъствието на ненадлежен представител. От приложеното по АНП копие от пълномощно се установява, че лицето Добри Върбанов е упълномощено да извършва определени правни действия от името на Х., но само такива, свързани с регистрация, пререгистрация на МПС и други подобни действия, касаещи закупения автомобил. Същият обаче не е упълномощил Върбанов да го представлява като физическо лице в производство по съставяне и връчване на акт.

Дори и Върбанов да е бил упълномощен от жалбоподателя и с подобни права обаче, същият не би следвало да бъде допуснат до участие в производството по съставяне на акта като пълномощник на Х.. Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Нито посочената норма, нито друга такава от ЗАНН предвиждат възможност за съставянето на АУАН в присъствието на упълномощен представител, вместо на санкционираното лице. За разлика от юридическите лица, които по силата 4 на закона се представляват от определени физически лица-техни представители и които биха могли да упълномощят другиго да участва в административнонаказателното производство, съставянето на акт за нарушение, извършено от физическо лице, следва да се извърши само в присъствието на нарушителя, но не и на негов пълномощник. Такава възможност не е предвидена и в НПК, който по силата на чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение в някои неуредени изрично случаи.

Производството по съставянето на акта не е сред тези хипотези, но дори и по аналогия да се приложат разпоредбите на кодекса за процесуалното представителство на подлежащото на санкция лице, то следва да се напомни, че процесуален представител може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия, съпруг, възходящ или низходящ на санкционирания, но не и, както е в случая, лице за което няма данни да притежава някое от посочените качества. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение № 67 от 22.06.2005 г. на РС - Девин по н. а. х. д. № 19/2005 г. изрично се приема, че не е допустимо разширително тълкуване, т. е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.

Това разбиране е възприето и в Решение № 12 от 22.01.2010 г. на АдмС Смолян по к. н. а. х. д. № 148/2009 г., в което се посочва също, че дори да се приеме, че пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта, е бил упълномощен да представлява, предава и получава документи, това упълномощаване има характера на общо такова. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в определен състав на административно нарушение.

Предвид нормативната уредба на производството по съставяне на АУАН и трайната съдебна практика по прилагането й съдът приема за незаконосъобразно допускането на пълномощник до участие в 5 административнонаказателно производство, насочено срещу физическо лице, тъй като такава процесуална възможност не съществува. Изложеното становище на настоящия състав е споделено и от ШАС в решението по КАНД№244/15г. При това положение съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателят изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен незаконосъобразно в негово отсъствие. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това. Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото основание.