Решение № 1180 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100510255 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20141435 от 17.06.2021г., постановено по гр.дело №14507/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът - АГЕНЦИЯ „П.И.”, гр.София, с ЕИК ****, дължи на ищеца ЗК”Л.И.” АД, с ЕИК ****, на основание чл.411 от КЗ сумата от 494.49 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети от ПТП, настъпило 19.03.2016г. около 11.15 часа в град София, с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1831, с рег. №****, управляван от Ч.С.С., по време на движение по Околовръстен път с посока от град Нови Искър към с.Мрамор, на 300м. след разклона за с.Мировяне, в която сума са включени и ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450.00 лв., направени разноски в исковото производство, както и сумата от 325.00 лв., направени разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - АГЕНЦИЯ „П.И.”, Областно пътно управление София, с ЕИК ****, чрез пълномощник юрисконсулт Г. Н., с която се обжалва изцяло решение №20141435 от 17.06.2021г., постановено по гр.дело №14507/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че неправилно СРС е приел за доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното 1 платно, част от републиканската пътна мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи се, че за тези обстоятелства представеният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР, който не е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП. В тази връзка се излага се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още, че водачът на увредения лек автомобил не се е съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия за видимост, не е спазил дистанция с оглед наличия трафик, поради което следва да се приеме, че същият с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП и е налице хипотеза на съпричиняване, която не е отчетена от първоинстанционния съд при определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Твърди се още, че неправилно СРС е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил, без за установяването на този факт да са представени по делото годни доказателства.

Поддържа се, че представената по делото застрахователна полица не е подписана от страните, предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Оспорва се още факта, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск, предвид на което се поддържа, че дружеството-застраховател е заплатило застрахователно обезщетение в нарушение на застрахователния договор, налице са нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение, предвидени в Общите условия към сключения застрахователен договор. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или алтернативно да се намали размера на дължимото застрахователно обезщетение с оглед наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил за настъпилите вредоносни последици.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ЗК”Л.И.” АД, с ЕИК ****, чрез пълномощник юрисконсулт Н. Г., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150.00 лв..

Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от ЗК”Л.И.” АД, с ЕИК ****, срещу АГЕНЦИЯ „П.И.” установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от 2

КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.д.

№66517/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, въззиваемият –ищец - ЗК”Л.И.” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.11.2019г. и е постановена на 16.12.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу АГЕНЦИЯ „П.И.” за заплащане на сумата, посочена в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника АГЕНЦИЯ „П.И.” възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ЗК”Л.И.” АД, с ЕИК ****, срещу АГЕНЦИЯ „П.И.” установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания 3 съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД . В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Неоснователен е доводът на въззивника, че няма събрани доказателства за валидно сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Противно на поддържаното във въззивната жалба по делото е представена подписана от страните застрахователна полица №93001610003097/11.01.2016г., съдържаща всички изискуеми реквизити, предвидени в КЗ, предвид на което се налага извода, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско”, клауза I, за периода от 21.01.2016г. до 20.01.2017г., по отношение на увредения товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел 1831, с рег. № ****, към момента на настъпване на процесното ПТП – 19.03.2016г., при което застрахованият товарен автомобил е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на Околовръстен път с посока от град Нови Искър към с.Мрамор, на 300м. след разклона з а с.Мировяне, който път представлява част от републиканската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания на товарния автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 484.49 лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е приет като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод. Следователно съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път. Това обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1645726 от 19.03.2016г., който представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача.