Решение № 13263 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13263 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110151842 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „.............“ ЕАД срещу Ц. Л. Г. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 1,846,04 евро /с левова равностойност 3602,74 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г. ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 278,90 евро /с левова равностойност 544,31лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 23.05.2025 г., сумата от 15,58 евро /с левова равностойост 32,35 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,38 евро /в левова равностойност 8,55 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 23.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32072/2025 г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр. ........................, като ответникът имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в притежавания от ответника имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това ответникът в качеството си на собственик, съответно клиент на топлинна енергия, не изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът изпаднал в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че на 29.05.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като с 1 разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 32072/2025 г., по описа на СРС, 71 състав, искането било уважено и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Служебно известен факт на съда е, че е постъпило възражение срещу издадената заповед, като съобщението от СРС, 71 състав, с което се указва на ищеца да предяви в едномесечен срок иск и да представи доказателства, е връчено на ищеца на 21.10.2025 г., като на 13.11.2025 г., т. е. в рамките на законоустановения срок, е бил предявен настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Ц. Л. Г. чрез М Л., с който е оспорил предявените искови претенции като неоснователни. Сочи, че не оспорва да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС, не спори, че отопляемият обем, посочен от ищеца е такъв, не оспорва, че е налице несъответствие на разпределението на ТЕ за процесния период и имот с действащата нормативна уредба, като е посочил, че оспорва единствено правното основание за дължимостта на претенциите. Излага съображения, че ответникът нямал качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като не бил собственик или ползвател на имота, както и нямал сключен писмен договор с ищеца, въз основа на който да е възникнало облигационно отношение. Евентуално, прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Възразява срещу допустимостта и основателността на иска за главница за дялово разпределение, като сочи, че ищецът не бил нито процесуалноправно, нито материалноправно легитимиран да претендира такова вземане, респ.сочи, че липсвали доказателства да е извършвана такава услуга и размерът на възнаграждението за нея.

Оспорва претенциите за лихви с твърдения, че нямало доказателства за изпратена покана, поради което ответникът не бил изпаднал в забава за заплащането на лихви.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД като установителни по реда на чл.422 от ГПК. По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "............." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на 2 индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В настоящия случай видно от представените по делото препис на нотариален акт за замяна на недвижими имоти, молба за откриване на партида, подадена лично от ответника, както и документ, удостоверяващ вписана възбрана по искане на ...... върху процесния имот, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху имота през 1994 г., като е поискал именно в качеството си на собственик след придобиване на имота да бъде открита партида при ищеца. Впоследствие, по искане на „.............“ ЕАД е било образувано изпълнително дело за неплатени задължения, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 9082/2009 г. по описа на СРС, като е вписана възбрана върху имота именно поради обстоятелството, че ответникът притежава собствеността върху процесния имот, който се твърди да е топлоснабден. При липса на оспорване от ответника и проведено насрещно доказване, че след вписване на възбраната през 2012 г., е загубил собствеността върху имота, съдът намира, че същият се легитимира като собственик на посочения от ищеца за топлоснабден имот в претендирания процесен период, поради което ответникът като собственик на топлоснабдения имот се счита за клиент на доставена от ищеца топлинна енергия и именно по силата на закона е възникнало облигационно отношение между нея и ищеца, което е регулирано не само от приложимите законови и подзаконови норми, но и от публично обявени от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия, съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ.

Ответникът изрично е заявил, че не оспорва нито обема на доставена топлинна енергия до имота, претендиран от ищеца, нито начина и размера на изчисление на стойността и, поради което тези обстоятелства са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че в отношенията между страните е установено, че претендираният от ищеца обем на енергия за БГВ е действително доставеният, както и че стойността на тази енергия е правилно изчислена и в съответствие с всички нормативни правила.

По възражението за давност:

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане. С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е подадено на 29.05.2025 г., погасени по давност биха се явили всички вземания на ищеца с настъпила изискуемост 3 години преди нейното подаване – т.е. с настъпил падеж до 29.05.2022 г. В случая първото вземане от целия процесен период касае доставка на енергия за месец май 2022 г. С оглед чл.33,ал.1 от ОУ изискуемостта на същото е настъпила на 15.07.2022 г., поради което 3 възражението за погасяване по давност се явява изцяло неоснователно.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че исковата претенция за главница за доставена топлинна енергия за БГВ следва да бъде уважена изцяло, както и искът за присъждане на законна лихва, който възлиза на посочената от ищеца сума след извършена от съда проверка, посредством онлайн калкулатор за законна лихва.

По отношение на вземанията за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава:

Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Видно от представените по делото писмени доказателства – общи и индивидуални изравнителни сметки за процесния период, както и протокол от общото събрание на ЕС на адрес ...................., на който адрес и в която сграда в режим на ЕС се намира и процесният имот, притежаван от ответника, се установява, че етажните собственици са взели решение „.............“ ЕАД да извършва услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, като ЕС се е отказала от услугата по доставка на топлинна енергия за отопление и са заявили, че във всички обекти в сградата ще се ползва единствено топла вода, като разпределение е извършвано за целия процесен период. С тези мотиви съдът намира, че ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга „дялово разпределение“, възлизаща на 15,58 евро за целия процесен период и предявеният иск за установяване на дължимостта й като основателен следва да се уважи изцяло.