Определение № 2573 от 30.08.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 30.08.2019г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на тридесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН

ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.

Шакирова въззивно частно гражданско дело № 1587 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АС, ЕИК ********* срещу Определение № 8681 от 08.07.2019г. по гр.д. № 7729/2019г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото Определение № 7230 от 05.06.2019г. в частта за разноските посредством присъждане на адвокатско възнаграждение.

Оплакването в жалбата е за неправилност на определението. Изложените доводи са, че исковата молба в случая е предявена от жалбоподателя в изпълнение на дадени указания от заповедния съд при грешна преценка предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което внесената държавна такса подлежи на връщане като недължимо платена, а искането за присъждане на разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Общо правило, възприето и в практиката на ВКС е, че разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически и правни твърдения, респ. поведение е станала причина за завеждане на делото.

Моли поради изложеното, да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което молбата за допълване на прекратителното определение посредством присъждане на разноски се уважи.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* срещу „КОСЕР“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК за установяване вземането на ищеца от ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2182/2019г. по описа на ВРС, XVI-ти състав.

При проверка на исковата молба, осъществена по реда на чл. 130 от ГПК, ВРС констатирал липса на процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно недепозирано в срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, вследствие на което заповедта за изпълнение е стабилизирана, а за кредитора отпаднал правния интерес от провеждане на специалния установителен иск. Така формирал извод за недопустимост на иска и с Определение от 05.06.2019г. върнал исковата молба.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът депозирал молба с искане за допълване на последното определение посредством присъждане на разноски в размер на 90 лв. – платено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

С обжалваното определение това искане е оставено без уважение, с мотиви, че ответникът в случая с поведението си не е станал повод за завеждане на делото – същият не е оспорил вземането и не е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Същевременно заявителят получил препис от депозираното възражение по чл. 414а от ГПК и отправил искане за издаване на изпълнителен лист за непогасената и неоспорена част от задължението.

Следователно повод за предявяване на иска не е превратното упражняване на права от страна на длъжника, поради което и не може да му се възложи отговорността за разноски за исковото производство.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирана страна – ищец по делото и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

Установява се от данните по делото, че длъжникът по заповедта „Косер“ АД е депозирал редовно и подкрепено с доказателства възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл.

414а от ГПК. В писмено становище по това възражение заявителят признал получаване на част от вземането, а за разликата отправил искане за издаване на изпълнителен лист. В последствие в изпълнение указания на заповедния съд предявил иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

В срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 от ГПК, длъжникът признал вземането и е изпълнил задължението си, без да оспорва същото по основание и размер. Поради липса на подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея заповедният съд следва да издаде изпълнителен лист на основание чл. 416 от ГПК.

Следователно, с поведението си длъжникът – ответник не е дал повод за завеждане на установителния иск по чл.

422, ал. 1 от ГПК, а с извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение – признал вземането. В тази хипотеза разноските по процесуално недопустимия установителен иск се възлагат в тежест на ищеца и той няма право на разноски.

Доводите в жалбата за приложение в случая на чл. 4б от ЗДТ са неотносими, доколкото по делото липсват данни за плащане и искане за присъждане на платена държавна такса. Цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС е също неотносима, доколкото разрешава хипотези на разпределение на отговорността за разноски, различни от настоящата.

В заключение, обжалваното определение е процесуално законосъобразно и правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АС, ЕИК ********* срещу Определение № 8681 от 08.07.2019г. по гр.д. № 7729/2019г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото Определение № 7230 от 05.06.2019г. в частта за разноските посредством присъждане на адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.