Решение № 845 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501304 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от И. С. С., ЕГН **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Н. Д., против Решение № 1601 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 16642/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с., с което е признато за установено, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г.

Данов” № 37, сумата от 594,74 лева , представляваща стойността на доставената топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.“***, за периода 01.06.2021 г. – 30.09.2021г., сумата от 40,61 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.08.2021г. – 08.06.2022г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.06.2022г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8542/2022г. на ПРС.

1

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни , като по този начин се изработи практика , която да принуди доставчиците на услуги да променят своето отношение към правата на потребителите и да ги зачитат. Твърди се в жалбата, че в публичното пространство са изразени множество становища за несъвършенства, както на общите условия за доставка на услуги, така и за корекции и прекратяване при неизгодни за потребители условия. Договорите които се сключват между доставчиците на услуги и българските граждани са очевидно неравноправни. Българските граждани са поставени в условия на подчиненост, включително да ги оспорват или прекратяват, когато са неприемливи за тях. Веднъж сключен този договор е като необратимо средство , от което произтичат плащанията.

По силата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът е задължен да се произнесе доколко тези договори съдържат клаузи за равнопоставеност и отговарят на европейските стандарти. В процесния случай първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените възражения, не ги е коментирал в мотивите на решението и не се е произнесъл за тяхното приемане или отхвърляне.

Ответната страна по жалбата- “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Станислав Попов, в писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата .

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против И. С. С., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 594,74 лева , представляваща стойността на доставената топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П***ул.“**** ИТН:****, за периода 01.06.2021 г. – 30.09.2021г., сумата от 40,61 лева– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.08.2021г. – 08.06.2022г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.06.2022г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4345/10.06.2022 г. по частно гр. дело № 8542/2022г. на ПРС, I гр. с-в.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е съсобственик на жилище, находящо се в гр. П.,ул.“*****, което е топлофицирано, поради което съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ същият има качеството на клиент на топлинна енергия, а между страните съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ са налице договорни отношения при общи условия по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Приел е въз основа на заключенията на изготвените съдебнотехническа и съдебно- счетоводна експертизи, че за процесния период01.06.2021 г. – 30.09.2021г. в жилището на ответника ищцовото дружество е доставило и е била ползвана топлинна енергия на обща стойност 594,74 лева , която не е била заплатена от него, а лихвата за допуснатата забава на изпълнението на паричното задължение за периода 03.08.2021г. – 08.06.2022г. възлиза в размер на сумата от 40,61 лева. Въз основа на така изложените съображения е уважил исковите претенции на ищеца в пълния заявен с исковата молба размер.

Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението поради наличие на неравноправни клаузи в Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД са неоснователни.

3

На първо място самото възражение е общо, бланкетно и неконкретизирано. Ответникът не посочва кои клаузи от общите условия са неравноправни и в какво се състои тяхната порочност. Съгласно практиката на СЕО, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. Съгласно чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО " В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора". Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2013 г. по дело C-415/11 /М. А. срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)/ чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "значителна неравнопоставеност" в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право, като за тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи, а за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала "въпреки изискването за добросъвестност", е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.

Преценявайки клаузите от представените Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, въззивният съд не намери такива, които да са неравноправни по смисъла на ЗЗП или Общностното право. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството-продавач на 4 топлинна енергия и на физическото лице-купувач, т. е. потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Следва да се подчертае, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл. 150, ал. 3 ЗЕ възможност. Поради това изложените във въззивната жалба доводи за неравноправност на клаузите на Общите условия на ищцовото дружество се явяват неоснователни.Не е налице нищожност на клаузата за рекламация от Общите условия на основание чл. 35 ЗЗПТП (отм.); и действащия ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможността на потребителя да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или ограничава правото на същия за съдебна защита по отношение на претендираните от топлопреносното предприятие вземания.

Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в подадената от ответника И. С. С., ЕГН **********, чрез назначения й по делото особен представител адв. Н. Д., въззивна жалба оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК с оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 200 левавнесено адвокатско възнаграждение на назначения на страната особен представител, а на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1601 от 11.04.2024г., постановено по гр.д. № 16642/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ гр.с.

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН **********, от гр. П***,ул.“***, ет.7, ап.27 , 5 да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 200 лева разноски по делото, както и сумата от 100 леваюрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Н. М. Д.- особен представител на И. С. С., ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6