Определение № 2108 от 10.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2108 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Катерина В. Ненова

Николай Св. Василев като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500895 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 279, ал. 1, вр. чл. 27 4, ал. 1, т. 2, вр. чл.

419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Е. Й. и П. С. Н. срещу разпореждане от 17.02.2026 г. по ч.гр.д. № 249 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото заповед № 174 от 17.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на заявителя „Юробанк България“ АД.

В жалбата актът е посочен като „разпореждане за издаване на изпълнителен лист“, но по изложените оплаквания се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал незабавно изпълнение, тъй като документът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Съдът не е проверил наличието на неравноправни клаузи. Иска се отмяна на обжалвания акт.

Препис от частната жалба е изпратен на заявителя, който е депозирал отговор и е оспорил жалбата.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците В.

Е. Й. и П. С. Н. за посочените в заявлението суми.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е уважил заявлението, издал е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е допуснал незабавното й изпълнение като е 1 издал изпълнителен лист.

От приложените книжа се установява, че на длъжниците В. Е. Й. и П. С.

Н. е връчен препис от заповедта за изпълнение чрез съдебния изпълнител съгласно чл. 418, ал. 6 от ГПК на 08.07.2026 г., но в едномесечния срок по чл.

419, ал. 1 от ГПК и чл. 414 от ГПК не е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение. Подадена е единствено частна жалба срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение.

Частната жалба е недопустима.

Независимо, че жалбоподателите са означили атакувания акт като „разпореждане за издаване на изпълнителен лист“, съдът дължи правна квалификация според съдържанието на изложените оплаквания, а не според формалното наименование на жалбата. В случая доводите са насочени срещу допуснатото незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поради което жалбата следва да се квалифицира като частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, а не като жалба по общия ред на чл. 407 от ГПК.

Това е така, тъй като при заповедното производство по чл. 417 ГПК законът урежда специална защита за длъжника именно срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение — чл.

419, ал. 1 ГПК. Общият ред на чл. 407 ГПК не е приложим, когато оплакванията по същество се отнасят до наличието на предпоставките по чл.

418, ал. 2 и ал. 3 ГПК за допускане на незабавно изпълнение.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 419, ал. 1, изр. второ ГПК, частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

Следователно законът поставя като процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата едновременното оспорване и на самото вземане.

Без подадено възражение срещу заповедта липсва правен интерес от самостоятелно обжалване на незабавното изпълнение.

В този смисъл е трайната практика на ВКС.

В определение № 298 от 23.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 169/2010 г., II т. о., ТК, е прието, че обжалването на допуснатото незабавно изпълнение е обвързано от оспорването на самото вземане и че липсата на възражение по чл. 414 ГПК прави недопустимо и атакуването на допуснатото незабавно изпълнение.

Същото разрешение е възприето и в определение № 158 от 28.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 73/2011 г., I т. о., ТК, в което изрично е посочено, че страната няма правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане, а подаването на частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК е обусловено от подаване на възражение срещу вземането.

В определение № 429 от 12.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 289/2011 г., III г. о., ГК, ВКС също приема, че не може да се оспорва незабавното изпълнение, ако не се оспорва съществуването на самото вземане, като възражението е основното процесуално средство за защита на длъжника.

В същия смисъл е и определение № 187 от 26.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 845/2015 г., III г. о., ГК, където е прието, че процесуалната допустимост 2 на частната жалба по чл. 419 ГПК е обусловена от едновременното подаване и на възражение срещу вземането.

Допълнително следва да се посочи, че в решение № 19 от 23.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 418/2016 г., II т. о., ТК, е разяснено, че на самостоятелно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение, а предпоставка за допустимост на частната жалба е наличието на подадено от длъжника възражение срещу заповедта, което по същността си съставлява материалноправно оспорване на притезанието.

Следователно, при липсата на депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, настоящата частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако длъжникът твърди, че е бил лишен от възможността да подаде своевременно възражение поради ненадлежно връчване или поради особени непредвидени обстоятелства, защитата му е по извънредния ред на чл. 423, ал. 1 ГПК, като едновременно с това възражение той може да упражни и правата си по чл.

419, ал. 1 ГПК — изрично чл. 423, ал. 1, изр. второ ГПК. В настоящия случай такова възражение не е подадено и такава хипотеза не е въведена.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3748/15.07.2026 г., подадена от В. Е. Й. и П. С. Н. срещу разпореждане от 17.02.2026 г. по ч.гр.д. № 249 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пирдоп, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото заповед № 174 от 17.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на заявителя „Юробанк България“ АД.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3