Присъда № 15 от 28.10.2021, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 15 от 28.10.2021г., постановена по н.о.х.д. № 240 по описа на ОС Хасково за 2021 година.

Против подсъдимия Д. Т. Д. е предявено обвинение за извършени от него престъпления по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 123, ал. 2 вр. ал.1 от НК, съответно за това, че:

На 09.09.2019г. в Ивайловград, обл. Хасково, по ул. „Любимец", управлявал моторно превозно средство - колесен челен товарач („Фадрома") марка „УНК" 320 с рама № **********, двигател № *****1, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.

11, ал. 1 на Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и На 09.09.2019г. в Ивайловград, обл. Хасково, по непредпазливост, причинил смъртта на О.М. Ч., б.ж. на *******, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която е нямал право да упражнява, а именно: управление на самоходна пътностроителна машина - колесен челен товарач („Фадрома") марка „УНК" 320 без регистрация, при повдигане, преместване и натоварване на тежка едрогабаритна машина - струг, и в нарушение на разпоредбите на:

ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд - чл. 14, ал. 1 “ ... лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места; чл. 33 „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“; Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване - чл. 164, ал. 3 т. 3 „съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат: ...използвани само по предназначение“; Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи: чл. 12, т. 6 „...При осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида на работата се изпълняват и:... специфичните изисквания при товарно-разтоварни работи с различни видове товари, посочени в приложение № 6; Приложение 6: 90. Единични неопаковани и тежки товари се вдигат посредством подходящи товарозахващащи приспособления, съобразени с вида, формата и теглото на товара, като: 90.1. товарите се захващат сигурно на определените за целта места и се осигуряват срещу завъртане и преобръщане при вдигане; 90.3. дългоразмерни материали се захващат симетрично най-малко на две места.; чл. 14 „Начините за извършване на товарно-разтоварни работи се избират така, че да осигуряват предотвратяване, намаляване или ограничаване на риска за безопасността и здравето на работещите чрез:.. т. 3. използване на специализирани товарозахващащи приспособления и транспортни средства; т. 6. използване по предназначение на работното оборудване в съответствие с разпоредбите на нормативните актове и експлоатационните му документи; т.

8. спазване на необходимите разстояния за безопасност; чл. 19, т. 1 „Не се допуска: присъствието на хора .... в зоната на възможно падане на товари при извършване на товарно-разтоварни работи и преместване на товари с повдигателни съоръжения; чл. 20.

„Преди повдигане и преместване на товари се проверяват тяхната устойчивост и правилността на захващане или окачване.“; чл. 22, ал. 1 „Товарно-разтоварните работи се извършват само ако е извършено оценяване на риска съгласно разпоредбите на Наредба № 5 от 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).

В съдебно заседание представителят на ОП Хасково поддържа обвиненията то 1 във вида, в който са предявени, като предвид проведеното по реда диференцираната процедура, уредена в Глава XXVII от НПК съдебно следствие иска съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията. От друга страна, с оглед изнесеното в съдебно заседание от вещото лице обстоятелство, че смъртта е настъпила за минути и показанията на свидетелите, установили обективно действия на подсъдимия за оказване на помощ на пострадалия предлага Д. да бъде признат за виновен по по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 2 НК за което да му се наложи наказание пробация, включващо двете задължителни мерки, в минимален срок, а за престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – глоба. Пледира на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, към което да се присъедини и глобата.

Защитникът на подсъдимия е съгласен със становището на участващия в заседанието прокурор, доколкото от събраните по делото доказателства се установило извършването на престъпленията от подсъдимия, за които е предаден на съд, а обстоятелството, че Д. е оказал помощ на пострадалия е подкрепено от свидетелските показания и заключението на медицинската експертиза.

В съдебно заседание подсъдимият Д.Д. заяви, че желае непосредствен разпит на свидетелите А. Б. М. и А.. М. Ч., както и изслушване на съдебно медицинската експертиза, а по отношение на останалите свидетели и вещи лица, със съгласието на неговия защитник изрази становище да не се разпитват на съдебното следствие, а да се ползват протоколите от техните разпити и заключения от досъдебната фаза на производството.

След констатация, че съответните действия от досъдебното производство са били извършени при условията и реда на НПК, съдът с определение по чл. 372, ал. 3 вр. чл.

371, т. 1 от НПК одобри изразеното съгласие да не извършва разпит на свидетелите А. А. Ч., К. О. Ч., Б. О. П., А. А. Ч., А.. М. Д., Х. М. Ч., Д. П.А., Д.Т. Г., Д. К. Д., И. Д. М., Д. Н. Н., В.

Д. Р., Т. С. Н., Д.Г. Д., И.К.И., както и вещите лица П. Й. В., К. И. С.а и С. Н. К.. Въз основа на посочените протоколи за разпит на свидетели, заключения на вещи лица и непосредствено събраните в съдебното следствие показания на свидетелите М. и Ч., и изслушаната съдебно медицинска експертиза, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Д. Т. Д. завършил ***** образование в ******училище в ******, обл.

*****през ******., където придобил правоспособността „****** ** ********-******** *******". На 28.12.2011г., на Д. Т. Д. било издадено свидетелство за управление на МПС № ******от ОД МВР Хасково, валидно за категории „А", „В", „С", "ОЕ", „ТКТ", „АМ", „В", „ВЕ" и „СЕ". Категорията „ТКТ", съгласно чл. 150а, ал. 1, т. 16 от ЗДвП, дава право за управление на колесни трактори по републиканските и общинските пътища. Д. притежавал **** ******* автомобила, с които осъществявал ******. От 2015г. бил регистриран в Търговския регистър, като ЕТ "Т. - Д.Д." - гр. /*******, с ЕИК *******. Съгласно чл. 13, ал.

1 от ЗАКОН за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Със същия закон на Министъра на земеделието, храните и горите е възложено да определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа с техника. Правилата на чл. 13, ал. 4 от ЗРКЗГТ определят правоспособността на лицата за работа с техниката на категории: Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини; Твк3 - специализирана и специална самоходна земеделска техника; Твк-Г - специализирана и специална самоходна горска техника; Твк-М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна работа) и Тпс - преносима и стационарна техника.

Отменената Наредба № 12 от 22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника в чл. 5 е дефинирала, че свидетелствата за правоспособност за работа с техниката са документи, удостоверяващи 2 правото на работа със съответния вид. Като компетентен орган за издаване на свидетелствата за правоспособност за работа с техниката са посочени Контролнотехническата инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Според глава пета от Наредбата, свидетелството за правоспособност за работа с техниката се издава за срок 10 години, като при издаване и подмяната му се изискват доказателства, че водачът отговаря и на медицински изисквания. Контролно-техническата инспекция води регистър на лицата, придобили правоспособност за работа с техниката. Тези правила са заместени от изискванията на Наредба № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение. Съгласно чл. 31 и сл. от новата Наредба, свидетелствата за правоспособност за работа с техниката са документи, удостоверяващи правото на работа с техника от съответната категория. Издават се и се подменят от министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице, като при издаване и подмяната му се изискват доказателства, че водачът отговаря и на медицински изисквания.

Свидетелството за правоспособност за работа с техниката се издава за срок 10 години.

До 01.01.2016г. на основание чл. 11 ал.1 от Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, собствениците са били длъжни да регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10кW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в съответната регионална служба на Контролно-техническата инспекция (РС на КТИ) по постоянен адрес за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци, а след тази дата - 01.01.2016г., в съответната областна дирекция "Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и едноличните търговци.

Свидетелят Д.Г.Д. от с. ******, общ. *******, работил 6 години в ****"******** ** - с. *****, общ. *****, където и се *****. Дружеството притежавало колесен челен товарач („Фадрома") марка „УНК" 320. Тракторът бил изваден от употреба и бракуван. С Фактура № 0000011937/06.01.2000г. свидетелят закупил бракуваната техника. Фадромата нямала регистрационни номера. След това, на части закарал трактора в старозагорско село, където с други части, съвместими със същия вид техника, сглобил работещ колесен челен товарач. Не го бил регистрирал никъде. На 23.01.2006г. Д.Г.Д., продал „Фадрома"-та на И.К.

И. от гр. ****** *****, в посочено негово качество на *******на „****" ЕООД *******, което имало за предмет на дейност - извършване на услуги със строителна техника.

Договорът бил заверен от кмета на с. *****, общ. **** *****. И. К. И. също не регистрирал никъде закупената техника. През 2008 -2009г. И. К.И. продал колесен челен товарач „Фадрома" марка УНК 320 на Д. Т. Д.. Бил сключен договор, който според И. бил за покупко-продажба на МПС. Техниката била без регистрационни табели. Подсъдимият също не регистрирал никъде закупената машина. Тъй като разчитал единствено на квалификацията и правоспособността си, получена при средното образование, не притежавал и свидетелство за правоспособност за управление на тази машина. Така съгласно изрично запитване, Областна Дирекция „Земеделие" Хасково са удостоверили, че към 17.09.2019г., Д. Т. Д. ЕГН ********** от гр. ******* няма регистрирана техника на основание Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Същото лице не притежава правоспособност да управлява „Фадрома" модел „УНК" 320, а на територията на Община Ивайловград няма регистрирани фадроми и лица с правоспособност да управляват такива (том. 1, л. 113). Въпреки, че притежаваната „Фадрома" не била регистрирана, а той самият не притежавал документ за правоспособност за такава техника, Д. Т. Д. работел с трактора - при усложнена зимна обстановка, при възникване на 3 извънредни обстоятелства, или извършвал услуги с машината. Такива бил оказвал включително и на пострадалия О.М. Ч., б.ж. на гр. *******. В населено място като последното където почти всички се познавали, подсъдимият бил известен като „Б.М.Ф.".