Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 163 от 25.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 83/2024
Вид
Протокол № 163
Подписан
25.03.2024
В сила
25.03.2024
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 163 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20245001000083 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

За жалбоподателя ЗЛИ“ АД, редовно призован, се явява юриск. С. Л., с пълномощно, приложено към делото.

За въззиваемия Г. Й. П. , редовно призован, се явява адв. М. Т. , с пълномощно, приложено към делото.

Юриск. Л.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 36928/01.12.2023 г., подадена по пощата на 29.11.2023 г. от ЗК “ЛИ“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт С.

Л., по която първоначално е било образувано в.търг.дело № 17/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. Жалбата е насочена против Решение № 434 от 14.11.2023 г., постановено по търг.дело № 734/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен предявения регресен иск за 1 разликата над уважения размер от 177618,40 лв. до пълния предявен от 243741,65 лв., равняваща се на 66123,25 лв. и представляваща заплатени обезщетения за забава. Изложени са доводи за неправилност на решението в така атакуваната му част, според които изплатените суми за лихви са дължими в пълен размер при условията на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ като част от изплатеното застрахователно обезщетение. С исковата молба не е претендирано обезщетение по чл. 86 от ЗЗД и не става въпрос за изпадане на длъжника в забава при приложимост на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а изплатеното от застрахователя обезщетение е обусловено от деликтната отговорност на прекия причинител и се свежда до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено на пострадалата. Акцентира се на факта, че ответникът е участвал като трето лице помагач в исковите производства срещу застрахователя и решението е задължително за него по отношение на изплатените от застрахователя суми. Съдържа се позоваване на съдебна практика, според която отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на прекия причинител, който изпада в забава от момента на непозволеното увреждане, поради което се дължи плащане и на обезщетение за забава, като застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава като последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелствата, водещи до възникване на гражданската му отговорност. По тези съображения се претендира з а отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за присъждане на разноски за двете инстанции, вкл . юрисконсултско възнаграждение.

По съдържащото се във въззивната жалба искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските е постановено Определение № 51 от 16.01.2024 г., с което то е оставено без уважение.

Определението не е обжалвано.

Въззиваемата страна Г. Й. П. е депозирал чрез своя пълномощник адв. М. Т. , писмен отговор на въззивната жалба със съображения за неоснователността й в подкрепа на приетото с решението на първата инстанция, за чието потвърждаване в обжалваната му част претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

2

Юриск. Л.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба по изложените в нея съображения. Запозната съм с отговора на въззивната жалба и считам изложените в него доводи за неоснователни.

Нямам искания за доказателства.

Да се даде ход на устните състезания по делото.

Адв. Т.: Оспорвам въззивната жалба по изложените в отговора ни съображения, които поддържам изцяло.

Запознат съм с доклада на съда и нямам възражения по него.

Нямам искания за доказателства и моля за ход на делото по същество.

Представям два договора за правна защита и съдействие от 14.11.2023 г. и 05.03.2024 г. за въззивната инстанция, както и списък на разноските.

Юриск. Л.: Правя възражение за прекомерност на разноските конкретно относно размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед липсата на доказателствени искания от страните, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА днес представените от пълномощника на въззиваемия договори за правна защита и съдействие от 14.11.2023 г. и от 05.03.2024 г.

ПРИЛАГА днес представения от пълномощника на въззиваемия списък на разноските.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Юриск. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което отмените така обжалваната част от първоинстанционното решение като неправилна.

Претендирам разноски в настоящето производство, които са в размер на ДТ и юрисконсултско възнаграждение за днешното съдебно заседание.

Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение така депозираната въззивна жалба и съответно да потвърдите решението на ПОС в обжалваната му част.

В случая жалбоподателят претендира заплащането на лихва за период от време от около 3 години. Плащането на застрахователя по иск, по който е 3 осъден делинквентът е станало на 31.10.2019 г., съответно регресният си иск застрахователят предявява на 23.12.2022 г. Това е период от 3 години, в който застрахователят бездейства и сега това негово бездействие се опитва да го вмени в санкция на доверителя ми делинквент. Няма как и практиката на ВКС е категорична, че това бездействие на застрахователя да предяви иск, и то в период от 3 години, няма как да бъде санкционирано и да бъде възложено в тежест на делинквента, който вече е осъден да заплати главница и законна лихва, но от датата на предявяване на регресния иск. Ако приемете противното, това би означавало, че застрахователят злоупотребява с права и би се обогатил неоснователно за сметка на доверителя ми с осъждането му да заплати тази претендирана законна лихва за този период.

Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от днес, т.е. до 25.04.2024 г.

Протоколът изготвен в с. з.

Заседанието се закри в 10:00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4